Израел е добре известен със свободната си, понякога стигаща до грубост преса. Вестниците и новинарските емисии свободно критикуват всички политици и никой, дори и премиерът Бенямин Нетаняху, не може да избяга от гнева им.

През последното десетилетие обаче медийните компании стават популярно място за инвестиции на бизнес елита в Израел въпреки финансовите проблеми в медийната индустрия.

Повечето медийни компании в Израел в момента са собственост на някои от най-могъщите корпорации в страната. Остава въпросът обаче дали това се отразява на медийното внимание към проблема за концентрация на финансова власт.

В интервю през септември 2010 г. Данкнер споделя, че проблемът е прекалено популистки.  Запитан дали няма прекалено много власт като глава на една от най-могъщите холдингови компании в Израел, Данкнер отговаря: "Със сигурност не. Има десетки други хора в Израел, които имат повече власт."

Девет месеца по-късно Данкнер купува "Маарив" - един от най-популярните вестници в страната. Тогава той пише до редакцията и ги моли да "запазят своята почтеност, професионализъм, независимост и свобода на словото – включително и при отразяване на холдинга IDB, дъщерните компании и мениджърите им, включително и на моята личност".

Няколко седмици след това руският петролен магнат Леонид Невзлин купува 20% от вестник "Аарец". Други богаташи, които имат медийни компании, са Елиезер Фишман с финансовия вестник "Глобус" и американският собственик на казина Шелдон Аделсон, който основава популярния безплатен всекидневник "Исраел хайом".

Водещите израелските телевизионни канали също са контролирани по един или друг начин от бизнес елита. Йоси Маймон, който е притежател на мажоритарния пакет акции в енергийните компании "Ампал" и "Мерхав", е председател на телевизията "Канал 10". Главният й съперник, "Канал 2", е частично притежаван от Вертхайм, Тшува и семейство Офер. Израелска телевизия, излъчваща на руски език, е собственост на Лев Леваев, собственик на холдинга Africa Israel Investments.

Това явление не е необичайно за западния свят. Огромното влияние на малко на брой хора над медиите обаче е критикувано в Израел от коментатори, които смятат, че това се е отразило негативно през последните няколко години.

Известният израелски репортер Мики Розентал е бил заплашван и тормозен през 2008 г., когато е работил над документалния филм "Системата Шакшука", изследвал връзката между парите, управлението и медиите в Израел. "Частните телевизионни канали, които са контролирани от бизнес магнатите, отказаха да излъчат филма", коментира Розентал на интернет страницата си. По-късно документалният филм е излъчен на по-малко популярен държавен телевизионен канал.

Главните вестници и телевизионни канали твърдят, че дейността им не е повлияна от корпоративните им собственици. "Маарив" посочва, че редакторите са "независими и имат пълна журналистическа свобода". "Аарец", "Канал 2" и "Канал 10" споделят подобни коментари.