Сякаш деветдесет процента от живеещите в Хакни се бяха вслушали в призивите по медиите да си стоят по домовете. 24 часа след размириците в тази североизточна част на Лондон улиците са почти празни и по тях можеш да срещнеш предимно хора, снимащи счупените прозорци или търсещи алтернативен супермаркет. Малко след 18:30 популярните хранителни вериги са затворени почти шест часа преди края на работното им време.

Витрините на останалите големи магазини са скрити зад новоинсталираните метални решетки. Петте телевизионни екипа пред общината подготвят репортажи за вечерните емисии, но освен една пуста "Меър стрийт" няма какво друго да покажат. Увеличеният с 10 000 брой на полицаите също не може да се забележи.

Като цяло полицаите сякаш останаха невидими по време на първите по-сериозни безредици от двадесет и шест години насам. Да си незабележим по принцип не е основна характеристика на британския полицай. Известни са с това, че са едни от малкото в развитите държави, които не използват огнестрелно оръжие, докато са на патрул. Те се възприемат като приятели на обществото, съдействат им, помагат на туристите да намерят търсената забележителност…Ако нещата загрубеят, са връзката със специалните отряди.

Един инцидент обаче ги постави в негативна светлина и ролята им на приятели беше засенчена. Според доклада на Независимата комисия за жалби срещу полицията жертвата, чиято смърт предизвика размирици в европейската столица, не е стрелял преди да бъде убит от служител на реда.

През тези три дни на безредици униформените трябваше да действат много внимателно, за да избегнат допълнителна обществена критика, особено от страна на борещите се срещу дискриминацията. Размирниците, срещу които стояха, бяха чернокожи и тийнейджъри. Трябваше да се работи прецизно и без никаква нотка расизъм. Явно страхът да действат по-активно в една такава ситуация направи действията им недостатъчни.

Нападенията се организираха по социалните мрежи и мобилните телефони. Полицията определено би могла да проследи и предвиди къде ще бъде осъществен поредният обир. В действителност те или не бяха на мястото, за да предотвратят плячкосвания, или отиваха прекалено късно.

Моето впечатление остава, че законите за обществения ред бавно бяха изместени на заден план. Сякаш на полицаите им пукаше повече за етническия мир, отколкото за това, че гангстери обираха и подпалваха магазини. Затова предпочетоха да не използват сила и едва след злополучната понеделник вечер започнаха да обмислят използването на гумени куршуми.

Приятелски настроени или не можещи да вземат решение за подходящия подход

Сред някои етнически групи полицията по принцип има лоша слава. Преди половин година Чарлс се опитва да помогне на своя приятелка, която излиза от нощен клуб във видимо нетрезво състояние. Не след дълго пристигат група полицаи и започват да го разпитват. След като всичко се оказва нормално, случаен чернокож минувач доближава и го предупреждава да внимава в Лондон, защото полицията си набелязва често цветнокожи.

Все повече журналисти говорят за допуснати грешки в отношенията между полицията и афро-карибското население в миналото. "Тези бунтове са на расова основа. Защо да игнорираме този факт?", пише Катърийн Бирбалсин в "Дейли телеграф". Бирбалсин пише, че проблемите не може да се разрешат, ако хората не са склонни да казват истината. "Като много други неща в тази страна ние и си завираме главата в пясъка и отказваме да говорим за това."

Палежите не са нещо ново в Тотнъм. През 1985 Синтия Джарет на 49 години припада и по-късно умира след като полицията претърсва дома й, за да арестува нейния син. Ден след това е организирана демонстрация пред полицейския участък и по-късно започват размирици, наподобяващи сегашните. В продължение на месеци служителите на реда патрулират интензивно региона преди да се успокоят страстите.

Наличието на подобни примери би могло да обясни предпазливостта на полицията по време на размириците, особено когато целият свят гледа към британската столица. Те просто не могат да си позволят поредно обвинение в дискриминация.

Цената на предпазливостта им? Десетки милиони паунда загуби за бизнеса. На дневен ред е да се определи дали тези събития са бунт или безредици. В единият случай държавата ще трябва да поеме щетите, а в другия – застрахователните компании. Това бездействие може да струва много на британския данъкоплатец.

До момента са арестувани над 500 души, но не само нападателите ще трябва да отговарят на неудобни въпроси след като безредиците поутихнат. Почистващите стъклата от витрините на семейните си бизнеси ще искат да знаят защо това се е случило.

Несериозно ще бъде да се даде само една причина за бунтовете. Трудно е да обясниш на семейство, което гледа от телевизора как къщата им гори в пламъци, какво е довело до това стечение на обстоятелствата.

Едно е сигурно - улиците на Хакни скоро отново ще се напълнят с хора и пазителите на реда ще трябва да намерят нов начин за комуникация с местните жители. А може би отказът да използват сила и водни струи срещу мародерите е част от плана им да върнат образа си на приятели в мултиетническите райони на Лондон.