Заради традиционната мрежа от малки семейни компании за производство на столове след Първата световна война Манцано се е самопровъзгласил за световна столица на този продукт. Днес обаче такива фирми са едно от предизвикателствата в сърцето на икономическите усилия на Италия, а и на Южна Европа, разказват "Уолстрийт джърнъл" и "Ройтерс".

След век в бизнеса с мебели например фамилията Константини е създала своите връзки със съседи, на които разчита за огъването на дървесината за рамките, за метални части и за тапициране на крайния продукт. В най-големия си разцвет системата в Манцано е включвала около 1200 семейни фирми.

Тя обаче се променя твърде бавно, притеснява се от външните инвестиции, необходими, за да се разшири, а цените на азиатски фирми лесно я конкурират. Основният проблем е, че всичко това се случва в момент, когато Италия и други южноевропейски икономики трябва да покажат, че могат да се конкурират в настоящата световна система и да растат толкова бързо, колкото съседите си като Германия.

Кризата в Европа на теория е предизвикана от публичния дълг. В основата й обаче стои икономическият растеж или - в случая с Италия - липсата на такъв. След появата на еврото преди десет години Европа се превърна в икономика на две скорости - с една група от държави, които се адаптираха и пълноценно използват предимствата на общата валута, но и с друга, затънала в упорито забавяне.

Икономисти и анализатори не са единни за причините за това разделяне и за възможностите за справяне с него. По един въпрос обаче мнението е едно - ако растежът в южната част на Европа не се повиши, стотиците милиарди евро, дадени като заем на страни като Гърция и Португалия, за да ги спасят от техните дългови кризи, ще са хвърлени за нищо и предстоят още по-дълбоки травми в по-големите икономики на Испания и Италия.

От факторите, които влияят върху държавния дълг, най-дълбоки са ефектите от икономическия растеж, които обикновено превъзхождат по влияние размера на разходите и данъците. Те обаче предизвикват по-голямото внимание на политиците. Прогнозите и моделите, създадени от агенции като Международния валутен фонд, подчертават тази особеност: Пропусне ли се планът за приходите или разходите цел, цифрите изглеждат малко по-лошо. Липсва ли прогнозата за растежа, то спиралата на дълга излиза извън контрол.

В Италия се очаква икономиката да нарасне само с около 1% тази година и още малко през 2012 г.

Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания, както и други анализатори и икономисти отбелязват парадокса: Италия е създала много световноизвестни марки като "Дукати", "Ферари", "Гучи", "Прада", но има икономика, която е основана най-вече на малки и често неефективни семейни фирми, които дърпат надолу цялостното представяне на страната.

Въпреки голямата си производствена база тази система кара Италия да прилича повече на Португалия - една от най-слабите икономики в Европа. А Грос направо вижда Италия да върви по пътя на Португалия - с глобалните пазари, които се опасяват от неспособността на страната да плаща сметките си и са скептични, че може да стабилизира икономиката си.

Лидерите на еврозоната миналия месец се споразумяха за разширен план, който да помогне на по-слабите икономики в региона. На практика той ги поставя в пълна зависимост от кредита на Германия, Франция и няколко от другите "печелещи" страни в зоната.

Според наблюдатели това е смела политическа стъпка. Без растеж обаче по-слабите икономики все по-трудно ще се справят с високите си нива на задлъжнялост, каза Пиер Карло Падоан, главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Италия извлича ползи от стабилния фонд на частните спестявания, а друго предимство е, че голяма част от държавния дълг на страната е вътрешен, а не се държи от чуждестранни кредитори. Но само устойчив растеж ще намали тежестта на дълга, който възлиза на 120% от годишното икономическо производство, отбелязва МВФ в последния си доклад.

Според икономисти в началото еврото е донесло много ползи на Италия. Главната сред тях е прекратяването на "дивото" колебание на валутата, което характеризира страната, докато използва крехката лира. През годините преди приемането на еврото италианските политици бяха принудени да бъдат по-дисциплинирани в разходите, за да доведат финансите на страната в такава форма, която да допусне Италия до еврозоната.

Оттогава дисциплината отново тръгва назад. През последните десет години Италия е сред най-лошо представящите се икономики в света. Доходът на глава от населението и производителността на труда паднаха. Въпреки склонността за проектиране и добре известните луксозни марки в страната делът на световната търговия също спадна.

Италия като цяло има проблем в намирането на място в глобализирания свят, коментират икономисти. Китай например копира известните италиански марки и често успява да ги "избута" от пазара заради значително по-ниските цени от тези на оригиналите.

Икономистът от университета в Торино Бернардо Бортолоти казва, че приемането на еврото е дало началото на "изгубеното десетилетие" за Италия. През последните 10 години, обяснява той, инвестирането в публичната инфраструктура спря и дългът започна да се изкачва на фона на глобалната рецесия, тъй като

Италия увеличи разходите, за да стимулира икономиката си и данъчните приходи намаляха. Някои от мултинационалните компании в страната се развиха, но успехът им беше "смачкан в една икономика на малките и средните фирми", заяви Бортолоти.

Запазването на малките традиционни компании не е причинило повишаването на италианските заеми. Но без структурни промени в този тип икономика ще се окаже трудно за Италия да расте особено под товара на дълга си.

Производителят на столове Пиер Паоло Константини заявява, че тези въпроси са добре познати в региони като Манцано. Тук трето и четвърто поколение майстори се борят да запазят бизнес, започнат от предците им.

Той обяснява, че колегите му често обсъждат дали да се опитат да разширят бизнеса си, да вземат заеми от банки, или да приемат външни инвестиции. Местните власти изчисляват, че може би една четвърт от фирмите, произвеждащи столове, са затворили през последните години. Компаниите, създаващи продукти с по-ниско качество, са били изтласкани от конкуренцията от Китай, а тези с висококачествени продукти са били засегнати от поскъпването на еврото спрямо долара.

Но и на банковите кредити, и на външните инвестиции се гледа подозрително от семейните предприемачи, които "се опитват да защитят своите малки градини", разяснява той.

Със своите 30 служители "Константини Пиетро" се приема като една от най-големите компании в региона. Собственикът се е фокусирал върху износ с високо качество. Фирмата му проектира по-ниски столове за японски клиенти и малко по-широки за тези от САЩ.

Той избягва агресивния растеж. Правилата на пазара на труда в Италия, казва Константини, карат всеки предприемач да е предпазлив към наемането на много хора. Назначаването е като сключване на брак, разказва предприемачът. Законите за заетостта усложняват и оскъпяват съкращаването на работници, като на синдикатите е позволено да определят кой може да бъде уволнен.

Алесандро Калигарис, друг производител на мебели, казва, че е било трудно да реши какво да прави, когато френският гигант за луксозни стоки LVMH е предложил да вземе дял в компанията, основана от баба му и дядо му.

Калигарис обаче обяснява че е знаел, че за мебелните фирми около Манцано - както и за много от занаятчийските производства в Италия - стагнацията означава смърт. По тази причина компанията му е приела предложението и вече се е разширила, като освен столове произвежда и други видове мебели. Основната цел на Калигарис е да създаде марка, която да излезе извън Италия.

Това е било изискването и на LVMH, като е влагала капитал. Въпреки че семейството има по-малък контрол върху компанията, тя сега има магазини в ключови градове, както и онлайн каталог, напомнящ на "Икеа", за гамата от продукти - не само за столовете, правени от бабата и дядото, но и за мебелите и аксесоарите за обзавеждането на цели стаи.