Лондон - как хората се обединиха след ужаса
Младен Петков е студент в Лондон и автор на "Дневник". Обикновено пише за музикални събития. Сега обаче разказва за нормализирането на живота в британската столица, който от събота насам течеше под знак на безредиците. Погромите нанесоха щети за над 200 млн. пунда. Веднага след възстановяването на реда обаче обикновените хора сами излязоха да чистят и защитят репутацията на своя квартал. Днес Младен разказва за впечатленията си от тази активност.
Малко след като пресечете Темза през Батърси Бридж се озовавате в Клапъм – един от най-красивите райони в южен Лондон. Британците нямат проблем да го определят с една дума. За тях това място е "posh".
Красивите къщи в григориански стил с огромни прозорци и заобикалящите паркове допринасят за старинната атмосфера. Неслучайно дизайнерът Вивиан Уестууд е прекарала 30 години от своя живот тук. Хедър Милс също е един от именитите жители. Не на последно място, именно тук Джей Кей Роулинг започва да пише Хари Потър.
Имиджът на Клапъм през изминалите няколко дни обаче беше далеч от позитивен. Опожарени магазини с разбити витрини бяха основните снимки в потока информация от тук. Жителите на района нямаха друг избор освен да върнат добрата му репутация.
След три дни размирици и плячкосване картината в пострадалите райони не беше приятна. Тогава тридесет и седем годишният артист Дан Томсън в решава да пусне съобщение по "Туитър", с което да призове съгражданите си да почистят след разрушенията. Успоредно със самите безредици неговата инициатива за броени мигове се превръща в топ тема в "Туитър". След по-малко от два дни неговото съобщение кара около 500 души да размахват метли в Клапъм, сред които и кметът Борис Джонсън.
Всички почистваха доброволно.
"Това показва, че на хората им пука за тяхната общност", казва 19-годишната Габриела. За нея размириците са нещо ужасно. Тя е шокирана, че дори и любимият й магазин за парти костюми и аксесоари е пострадал.
В четвъртък по обед след като полицията вече владее положението, в злополучния район около Лавендър Хил и Сейнт Джонс Роуд е спокойно и мирише на дървесина, която масово се използва на мястото на прозорците. Търговците предвидливо са сложили бележки, които съобщават, че работят.
Туристите, дошли да си направят снимки пред руините, се чудят на тълпата застанали пред поредния шперплат, използван за витрина на входа на най-пострадалия търговски център. Доближават се още малко и тълпата придобива по-ясен образ: случайни минувачи, които са отвратени от плячкосванията и пишат послания към пострадалите.
Скоро туристите решават да си направят снимка и пред тази "забележителност." На фона на снимката, строители извършват измервания и работят върху възстановяването на сградите.
На пръв поглед студени, в интерес на истината британците притежават чувство за принадлежност към своята общност. Много от участниците в почистващата кампания са изпитали гняв като са гледали по телевизията кадри с горящи сгради от тяхната улица, която те помнят от детството си. Без да губят време те решават да изчистят грозният отпечатък в своя квартал. Така те показват, че са готови да поемат първата стъпка към цялостното изчистване.
Тази кампания напомня много на духа на британците през Втората световна, когато са бомбардирани от нацистка Германия. Без никаква инициатива от правителството доброволно сформирани отряди започват сами да почистват улиците и да се грижат за пострадалите. Както тогава, така и сега след шока настъпва моментът на ценностите, които правят една нация това, което е. "Първо бяхме ужасени, а сега сме обединени", казва журналистът Катлин Моран пред Би Би Си.
И това може би е само началото. Информациите за инциденти стават по-малко и отстъпват място на такива за обединени съграждани, които помагат на пострадалите.
