Британският премиер може да получи политически дивиденти след протестите, ако бъде достатъчно твърд и решителен в прилагането на закона и реда, каквото е и желанието на много от избирателите, пише агенция "Ройтерс" в свой анализ. 

Правителството обаче не се отказва от плановете си за икономии в бюджета на полицията, което може да остави Камерън без много възможности за действие. Консервативната партия, която традиционно се смята за най-твърдата от основните партии по въпросите на сигурността, е под обществен натиск да инвестира повече пари в бедните британски квартали, откъде избухнаха размириците.

В краткосрочен план рейтингът на правителството на Камерън може да пострада от безредиците. Следващите избори обаче са чак през 2015 г., което дава на британския премиер достатъчно време, за да реагира подобаващо.

Проучване на общественото мнение на компанията ComRes посочва, че само 29% от избирателите смятат, че правителството е действало адекватно. 61% обаче смятат, че завръщането на британските министри от отпуските им е било твърде късно.

Допитванията обаче също така показват, че повечето британци искат категорични действия срещу анархията. 65% подкрепят използването на армията, а 73 на сто искат налагането на комендантски час в засегнатите от размириците райони. Една трета от избирателите дори са съгласни полицията да използва бойни куршуми за разпръсване на тълпите.

Желанието на Камерън да изглежда решителен пред избирателите е разбираемо, погледнато от историческа перспектива. Премиерът лейбърист Джеймс Калахан губи изборите през 1979 г. само няколко месеца след общобританските стачки по време на "зимата на недоволството".

По-късно новият премиер консерватор Маргарет Тачър е изправена пред размирици в бедните квартали през 1981 г. и 1985 г., но строгите й действия спечелват подкрепата на избирателите. В съседна Франция президентът Никола Сакрози печели изборите през 2007 г., след като се доказва като консервативен политик по време на размириците в бедните предградия на Париж през 2005 г.