Две десетилетия след като твърдолинейни комунисти направиха с опит за преврат последно и отчаяно усилие да спасят Съветския съюз, днешна Русия все още върви по дългия и неравен път към демокрацията.

Съветският лидер Михаил Горбачов бе блокиран в дачата си на 19 август 1991 г., но два дни по-късно превратът се провали след обществената съпротива, оглавена от руския президент Борис Елцин. Събитията ускориха изчезването на СССР няколко месеца по-късно.

Краят на съветската империя разпали мечти за по-добър живот и те се сбъднаха поне частично за мнозина руснаци, но далеч не за всички. Политиката обаче остава доминирана от един-единствен човек - Владимир Путин, оглавяващ една система, която малцина смятат за панацея.

Много от хората, които стояха три денонощия пред сградата на руския парламент и рискуваха живота си пред пристигащите танкове, се надяваха на повече.

Социологическите анкети сочат дълбоко разделение в отношението към разпада на СССР. Някои руснаци (предимно възрастни хора) все още тъгуват по предвидимостта и стабилността на комунистическите времена.

Годишнината няма да бъде отбелязана с някакви официални събития.

Днес малцина си спомнят имената на пучистите и се объркват, когато трябва да оценят значимостта на събитието. Но историци твърдят, че провалът на пуча е демонстрирал, че руснаците най-после за изгубили страха си от партията и нейните властови структури, върху които бе изградена съветската система.

Много историци и политически анализатори разделят последвалите 20 години на два периода - хаотичното управление на Елцин до края на 1999 г. и последвалата по-стабилна ера на Путин.

Те спорят помежду си за това колко успешен е бил преходът, но, общо взето, се съгласяват, че обикновените руснаци все още не усещат сериозна разлика от това как се управлява страната.

По време на реформите на "шоковата терапия" от времето на Елцин,шепа бизнесмени, по-късно известни като "олигарси", купиха за жълти стотинки съветските активи и източниците на суровини. Те натрупаха огромно богатство и политическо влияние, докато обикновените хора едва свързваха двата края.

Медиите получиха безпрецедентна свобода и покълнаха нови политически партии. Но в същото време корупцията и беззаконията бяха масови. Елцин имаше проблеми със сърцето и се носеха слухове, че пие прекалено. Либералните му позиции бяха подкопани от войната, която той започна в опитващата да се отцепи Чечения.

Елцин подаде оставка в последните дни на 1999 г. и прехвърли президентските функции на своя наследник Путин, който формално бе избран за държавен глава през март 2000 г. Бившият агент на КГБ продължава да е водещият руски политик, въпреки че през 2008 г. се оттегли в полза на протежето си Дмитрий Медведев. Путин стана премиер, а причината беше, че по конституция му е забранен трети пореден мандат.

Поддръжниците му твърдят, че той е постигнал икономическа и политическа стабилност, засилил е затъналата в бъркотия държава и е повишил доходите на хората. Те изтъкват също, че руската икономика е устояла на финансовата криза от 2008 г.

Критиците му сочат, че Путин е имал късмет заради икономическия бум от първите години на президентското му управление, който имал повече общо с поскъпването на енергията по света, отколкото с неговата политика. Според тях той е спъвал икономическите реформи и е изградил авторитарна политическа система, която има малко общо с демокрацията.

Политически анализатори казват, че пътят на Русия към демокрацията винаги ще бъде дълъг и труден и че не бива да се подценява постигнатото досега. Те също така твърдят, че не е необходимо оценките да се правят чрез сравняване с демокрацията от западен тип.

Но още не е ясно какво по-точно ще представлява този модел. Кремъл говори за "суверенна демокрация", позволяваща доминацията от една-единствена партия. Новата популярна дума е "модернизация".

Малцина не биха се съгласили, че е много важно модернизирането на руската политика и на икономиката с цел намаляване на тежката й зависимост от енергийния експорт. Но изобщо не е ясно кой ще води тази модернизация след следващите президентски избори през март 2012 г.

Очаква се Путин да се кандидатира, но и Медведев дава сигнали, че иска да остане на поста си, ако неговият ментор реши да не се състезава. И двамата лесно биха спечелили предвид силната им популярност, за която твърдят социологическите анкети. Освен това няма реална алтернатива, а Кремъл държи в хватката си медиите.

Някои бизнесмени се опасяват, че Путин става символ на стагнацията и още един негов мандат като президент няма да донесе нищо добро за Русия. Натискът за промяна се засилва и вече има признаци на растящо недоволство, казват анализатори и критици на системата.

В последвалите месеци той засили критиките си към Путин и го призова да не се кандидатира отново.

Генадий Бурбулис, бившият съветник на Елцин, казва, че Руската федерация рискува да сподели съдбата на СССР, ако скоро не започнат реформи и не се инвестира повече в разпадащата се руска инфраструктура.