Болезнената реформа на съветската рубла от 1991 г.
| На 19 август 1991 г. група хардлайнери в КПСС и спецслужбите се опитват да извършат преврат в СССР и изтъкват като мотив желанието си да спрат разпада на болшевишката федерация. В действителност се случва немислимото - всеобхватната криза, набираща скорост още от зимата на 1991 г., се ускорява и само 4 месеца по-късно Съюзът на съветските социалистически републики отива на бунището на историята. "Дневник" припомня драматичните събития отпреди 20 години и разказва какво мислят днес участници в тях, как ги оценяват обикновени хора и анализатори. |
На 22 януари 1991 г. започна последната парична реформа в Съветския съюз. Тя бе наречена Павловска реформа в чест на нейния създател, министъра на финансите, а впоследствие и премиер на СССР, Валентин Павлов.
По същество това бе конфискационна реформа, която имаше за цел да изтегли от системата "излишната" парична маса, която се намираше в обращение и по този начин частично да реши проблема с недостига на стоки в СССР. Като официална причина за извършването й бе посочена борбата с фалшивите рубли, внасяни от чужбина.
Паричният механизъм на СССР функционираше в условията на намаляващо производство. По едно и също време на територията на Съветския съюз в обращение се намираха безналичната рубла, вътрешната рубла, външната рубла, чийто курс бе 4.6 пъти по-висок от този на вътрешната, преводната
рубла от системата на СИВ, сертифицираните рубли на Внешекономбанк, боновете на Министерството на морския флот, отбелязва "РИА Новости".
Предпоставка за реформата бе решението от средата на 80-те години на съветското ръководство за въвеждане на частна собственост върху средствата за производство. Така започна демонтирането на социализма.
На президента на СССР Михаил Горбачов бяха предложени няколко икономически програми за преход към пазарна икономика. Най-известната от тях се нарича "500 дни" и е създадена от младия учен Григорий Явлински. Своя програма представи и правителството на СССР, в която макар да не се отричаше необходимостта от преход към пазарни отношения, процесът беше разтеглен във времето, оставяйки значителен дял от икономиката в ръцете на държавата. Президентът предпочете програмата на правителството.
Инициатор на конфискационната парична реформа бе министърът на финансите на СССР Валентин Павлов, който още през лятото на 1990 г. в тайно писмо уведоми президента на СССР Михаил Горбачов и министър-председателя Николай Рижков за своите виждания за ползите от обмяната на купюрите от 50 и 100 рубли от емисията от 1961 г.
Според него повечето от тези парични знаци са били концентрирани в чужбина и в ръцете на сенчестия бизнес.
На 14 януари 1991 г. (дни преди обявяване на реформата) Павлов бе назначен за министър-председател на СССР. По този начин официално бе потвърден стремежът на ръководството на страната да реформира финансовата и политическата система, коментира "РИА Новости".
На 22 януари 1991 г. Михаил Горбачов подписа указ "За прекратяване на приемането на всички платежни средства с номинал 50 и 100 рубли от емисията от 1961 година и ограничаване на отпускането на налични средства от влоговете на гражданите". За подписването на указа бе съобщено във вечерните новини, когато на практика всички финансови учреждения и магазини са затворени.
Обмяната можеше да бъде извършена само в периода 23-25 януари, след което се изискваше разрешение от специална комисия. Това ограничение заедно с разрешения лимит за обмяна само до 1000 рубли на човек удари по джоба на хиляди граждани на СССР, които държаха рублеви спестявания под дюшека или в Сбербанк.
За няколко дни беше заличено богатството на 15-30 000 души, трупано години наред.
От обращение бяха иззети 14 млрд. налични рубли (около 10.5% от общата парична маса, или малко под 17.1% от планираните да бъдат иззети 81.5 млрд. рубли).
На 2 април 1991 г. цените на хранителните продукти, транспорта и комуналните услуги бяха повишени между 2 и 4 пъти. До края на годината увеличението в цените бе 7.8 пъти, изчисли през декември същата година в. "Комерсант".
Равносметката
Като резултат от болезнената реформа жизненият стандарт на населението намаля. В края на 1991 г. икономиката на СССР се оказа в катастрофално положение. Ускори се спадът в производството. Националният доход в сравнение с 1990 г. намаля с 20%.
Дефицитът в държавния бюджет достигна 20-30% от БВП.
Нарастването на паричната маса заплашваше правителството да загуби контрол над финансовата система и да възникне хиперинфлация, т.е. над 50% увеличение на цените на месец. Икономиката бе на ръба на парализа.
Много политици и историци смятат, че политическите и финансовите реформи в СССР през 1991 г. окончателно са подкопали доверието на гражданите в съюзното ръководство и са оказали значително влияние върху последвалите събития и августовския пуч, отбелязва "РИА Новости".