Михаил Горбачов: Те бяха идиоти, а ние – полуидиоти
На 19 август 1991 г. група хардлайнери в КПСС и спецслужбите се опитват да извършат преврат в СССР и изтъкват като мотив желанието си да спрат разпада на болшевишката федерация. В действителност се случва немислимото - всеобхватната криза, набираща скорост още от зимата на 1991 г., се ускорява и само 4 месеца по-късно Съюзът на съветските социалистически републики отива на бунището на историята. "Дневник" припомня драматичните събития отпреди 20 години и разказва какво мислят днес участници в тях, как ги оценяват обикновени хора и анализатори.
В навечерието на 20-годишнината от разпада на Съветския съюз бившият президент Михаил Горбачов разказва пред германското списание "Шпигел" за поемането на властта, участието в рекламни кампании и последиците от управлението на Владимир Путин.
"Политиката е втората любов в моя живот. Първата е Раиса", така Горбачов обяснява своето нежелание да се оттегли от политическия живот дори след третата за последните пет години сложна операция.
Горбачов изразява специални благодарности на германските лекари за извършената в Мюнхен операция на гръбнака.
"Никога няма да се откажа от политиката.
Политиката ме мобилизира
Няма да оцелея дълго, ако се откажа", заявява бившият президент на СССР.
В интервюто за "Шпигел" Горбачов си спомня как е изгряла неговата звезда в политика. Той става генерален секретар на КПСС на 54 години и е най-младият член на политбюро, когато умира предишния генерален секретар Констатин Черненко. Горбачов признава, че всъщност Черненко в известен смисъл му е помогнал в партийната кариера, тъй като вече е бил болен, налагало се е да отсъства и е възлагал на Горбачов да работи със секретариата и Политбюро.
Това става причина на заседанието на Политбюро през март 1985 г. след смъртта на Черненко дори министърът на външните работи на СССР Андрей Громико да преодолее своята ревност към Горбачов и да го предложи за най-висшия партиен пост.
Горбачов си спомня, че половин час преди решаващото заседание на Политбюро след смъртта на Черненко, той се среща с Громико и му казва: "Положението е сериозно. Хората искат промени. Не бива да ги отлагаме, тъй като е рисковано и дори опасно. Иска ми се при тези обстоятелства да действаме заедно." Громико напълно се съгласява с оценката за ситуацията и приема предложението за съвместни действия. Така започва ерата на Горбачов начело на държавата СССР и партията.
Горбачов и до ден днешен вярва, че разпадането на СССР е могло да бъде избегнато след Августовския пуч. Той обяснява целесъобразността за запазване на съюза с факта, че "за изминалите десетилетия всичко се обърка – култура, образование, езици, икономика – всичко. В Прибалтийските републики сглобяваха автомобили, в Украйна – самолети, и до ден днешен не можем един без друг. Население от 300 милиона е един голям плюс", смята последният ръководител на СССР.
Пучът е реакция на противниците на перестройката
Горбачов смята, че Августовският пуч от 1991 г. е реакция на "противниците на перестройката" от планирането за 20 август подписване на новия съюзен договор.
Въпреки това в решителния момент преди подписването на договора той решава да излезе в отпуск, защото смятал, че "трябва да си истински идиот в такъв момент да играеш ва-банк – нали и ти ще пострадаш. Но за съжаление те наистина бяха идиоти, всичко развалиха. А ние бяхме "полудиоти", включително и аз. През всички тези години бях работел прекалено много, бях уморен до крайност. Но не трябваше да излизам в отпуск. Това беше грешка."
По повод на Беловежкото споразумение (Споразумението за създаване на общност на независимите държави) Горбачов твърди, че "Елцин и компания изглежда са действали тайно, скришно, в нарушение на Конституцията". Силовите действия в тази ситуация биха могли да доведат до гражданска война, смята президентът на СССР и страната се озова в състояние на шок. Никой не е разбирал, че става дума за "Общност на независимите държави", тъй като "всичко изглеждало безобидно... Едва впоследствие хората разбрали, че няма да се получи голяма държава".
Предупреждаваха ме за Елцин, но аз го подкрепих
За Елцин той казва, че мнозина хора в партията са го предупреждавали да не го издига, но той е подкрепил кандидатурата му за партиен лидер в Москва. Казва, че Елцин бил "много, много самоуверен... много обичал властта, бил избухлив и честолюбив... Смятал, че е недооценен. Обиждал се. Трябваше да го направим посланик в някоя бананова република, където да пуши наргиле на спокойствие.
Горбачов съжалява, че не е успял да избегне кръвопролитията, "навреме да се решат партийните въпроси" и правилно да се прецени стремежа на националните републики към самостоятелност.
За съвременната ситуация
в руската политика той отбелязва, че е подкрепял Путин през първия период на неговото пррезидентство и че сега също в голяма степен го поддържа. "Но мен ме тревожи това, което прави партията "Единна Русия" под ръководството на Путин и това, което прави правителството – те искат да запазят статуквото, няма никакво движение напред. Дори напротив – те ни тласкат назад, към миналото, в момент, когато на страната е нужна модернизация. Сега "Единна Русия" напомня на старата КПСС... Путин иска да остане ва власт. Но не за да реши насъщните ни проблеми – в образованието, медицината, сигурността. Не питат народа... Медведев е образован човек. Той трупа опит. Но ни трябват сили, на които да се опрем... Трудно, болезнено, но демокрацията в Русия ще се развива. Повече няма да има диктатура, но не са изключени рецидиви на авторитаризма", заявява Горбачов пред "Шпигел".