След разпада на Съветския съюз започва интензивно движение на хора, провокирано донякъде и от международните и междуетническите конфликти.

Нахлуването на бежанците в Русия било голяма промяна, отбелязва РИА "Новости". Друга промяна била, че политиката за т.нар. преразпределение на трудовите ресурси в зависимост от производителността била прекратена заедно с плановата икономика. Освен това самата икономика се намирала в тежко състояние и сривът на някои производства принудил самите предприемачи да търсят реализация в столицата.

По данни за населението от 1989 на територията на Руската федерация (съставна част от СССР) постоянно пребиваващите, но родени в други съветски републики, са били 10.5 млн. души. Близо един милион са били родените в други държави или такива, които не са посочили родината си.

През 2002 г. жителите на Русия от други бивши републики са 11.5 млн. души, а от други страни – 466 хил., 1.6 млн. не споделят произхода си. Процентът на имигрантите от населението от 1989 до 2002 г. се е увеличил от 7.1 на 8.3%

През тези 13 години са намалели хората, произхождащи от Беларус, Литва и Украйна, а са се увеличили гражданите на Армения,, Таджикистан, Азербайджан, Узбекистан, Грузия и Казахстан. Най-много са имигрантите от Украйна и Казахстан, където има значителни руски етнически общности.

От 1989 до 1995 ръстът на миграцията в Русия се е увеличил три пъти, тъй като идващите в страната са станали много повече от тези, които я напускат.

Руснаците бягали от конфликти в бившите съветски републики и от страх, че всичко там ще бъде национализирано. През 1989 г. на 100 души, напускащи Русия, се падали по 124 имигранти, през 1993 г. това съотношение е било 100 към 250, а през 1995 – 100 към 367. В средата на 90-те години на миналия век започнала емиграцията от Русия и други страни от Организацията на независимите държави (ОНД) на Запад.

С развитието на тези процеси Кремъл трябвало да определи своята миграционна политика. В началото това се случвало с постановления на правителството след инцидент с имигранти или пък когато е трябвало да се приемат бежанци от Казахстан например.

През 1991 г по разпореждане на президента Борис Елцин е образуван комитет за миграцията към Министерството на труда, който да разработва дългосрочна програма за миграцията. Тя трябвало да защитава правата на руските граждани, живущи на територията на бивши съветски републики. През юли 1992 г. е създадена Федерална миграционна служба, която трябвало да започне да разработва имиграционно законодателство и да започне да го прилага.

През 1993 г. няколко страни от ОНД подписали споразумение за помощ на бежанците и вътрешно разселените лица. РИА "Новости" отбелязва, че прилагането на тези договорености не било никак лесно, тъй като всяка страна искала да защити интересите си.

Към 1995 г. потокът на бежанците намалял, но се увеличил този на трудовите мигранти. Според специалисти тогава на един легален имигрант се падали по десет нелегални.

След това се заговорило, че именно имигрантите са необходими в условията на застаряващо население и обезлюдени територии, проблеми в пенсионната система, когато пенсионерите стават повече, а работещите, които ги издържат – по-малко.

Според прогнозите на руската статистика в периода между 2011 и 2017 г. се очаква най-голямото намаление на хората в трудоспособна възраст – годишно те ще стават с един милион по-малко. "Това означава, че имигрантите от страните от ОНД ще идват в Русия не просто за да работят временно, а за да създадат семейство и да стават все повече", коментира РИА "Новости".

Според агенцията е необходима не краткосрочна, а глобална миграционна стратегия, която да отговаря на въпросите кой, колко и при какви условия ще идва да работи в Русия, както и какво трябва да направи властта в Москва, за да приеме, асимилира и осигури тези хора. И, разбира се, какво ще се случи с руското население, което ще трябва да приема все повече имигранти.