Август '91 - танкове, цветя и съпротива
Милена Орлова изобщо не се поколебала, когато преди 20 години чула за преврата, заплашващ да върне на власт хардлайнерите комунисти.
Тя веднага хванала влака за Москва от крайградския си дом и се присъединила към други протестиращи, които се събирали за защита на руския парламент.
"Като чухме за преврата, баща ми каза в никакъв случай да не ходя там. Но при първа възможност се измъкнах и се присъединих към протестите. Изобщо не мислех за опасността. Бях млада и доверчива. Революцията се случваше пред очите ни и исках да бъда част от нея", разказва Орлова, която тогава била 23-годишна студентка по история на изкуството.
От съобщението за преврата на 19 август до провала му два дни по-късно московчани бяха обкръжили Белия дом, където руският парламент заседаваща въпреки танковете и съветските сили за сигурност.
Съпротивата, предвождана от президента на РСФСР Борис Елцин, се оказва жизненоважна да се потуши опитът за преврат и да се попречи на пучистите да обърнат хода на реформите, които вече бяха донесли големи промени.
"Носеха се всевъзможни слухове, че танковете са потеглили, но като чухме това, ние само се хванахме здраво за ръце. Борехме се, защото смятахме, че това е последната ни надежда. Никой от нас не искаше да се връща към съветския начин на живот", продължава Орлова.
Карнавалната атмосфера
Сред протестиращите има всякакви хора, от различен произход, млади, стари... Орлова помагала да се копират листовки и да се раздават на протестиращите последните новини за преврата в часовете, когато президентът Михаил Горбачов е под домашен арест във вила на Кримския полуостров.
"Нямахме ксерокс и затова преписвахме всичко на ръка."
Симпатизанти носеха храна - някои пристигнаха със сандвичи, възрастни жени раздаваха блини, цветарски магазин изпрати червени карамфили, музиканти идваха да свирят, спомня си още Орлова.
В сблъсъците с бронираните части загиват трима души и се появяват свещеници, които да благословят демонстрантите, опасяващи се, че може да бъдат убити. Но Орлова си спомня най-вече карнавалната атмосфера.
Никога няма да забравя как Елцин се качи на танк пред Белия дом, за да призова армията да не се обръща срещу собствения си народ, допълва тя.
"Беше толкова впечатляващо - този едър мъж с бяла коса, енергичен и решителен, разблъскващ охранителите си, за да може да говори на хората."
Орлова разказва още за еуфорията, когато се разбрало за провала на пуча, и как я заляло чувство, че за нея започва нов живот, а Русия получава нов старт. "Усещахме се обединени от една кауза. Никога след това не съм изпитвала подобно чувство."
След това Орлова става журналист, а много от приятелите й от онези дни са успели в живота. Днес тя смята, че много от мечтите й са се сбъднали, но и че съжалява за някои неща. Според нея демокрацията е можело да напредне много повече, а заради днешните лидери на Русия е изгубила страст към политиката.
"В един момент спрях да се интересувам оживено от политика. Все още чета това-онова, но не гласувам. Мисля, че настъпи време, в което вече нищо не зависи от моя избор."
Запитана дали я вълнува кой ще спечели президентските избори през март, тя отговаря: "Все ми е тая."
