Eлцин и Горбачов – двама президенти в една бърлога
| На 19 август 1991 г. група хардлайнери в КПСС и спецслужбите се опитват да извършат преврат в СССР и изтъкват като мотив желанието си да спрат разпада на болшевишката федерация. В действителност се случва немислимото - всеобхватната криза, набираща скорост още от зимата на 1991 г., се ускорява и само 4 месеца по-късно Съюзът на съветските социалистически републики отива на бунището на историята. "Дневник" припомня драматичните събития отпреди 20 години и разказва какво мислят днес участници в тях, как ги оценяват обикновени хора и анализатори. |
На 24 април 1991 г. влиза в сила Законът за президента на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). Президентът е трябвало да бъде избран впоследствие на общонародно, пряко и тайно гласуване.
Процесът всъщност започва доста по-рано – на 12 юни 1990 г., когато над 1000 депутати одобряват Декларация за държавния суверенитет на най-голямата съюзна република. Такава държава не би мигла да съществува без пълноценни лидери.
Зърното на двувластието бе посято преди 1991 г.
Зърното на бъдещото двувластие било посято в плодородна политическа почва. Нямало как от него да не израснат остри бъдещи конфликти, пише РИА "Новости" в серията анализи за причините и последиците от августовския пуч преди 20 години.
В Москва възниква ситуация, сходна с описаната в народната поговорка - две мечки в една бърлога. На практика същото се случва и в Москва - една столица с двама президенти.
Въпросът не е в това, че законът за президента на Русия е писан под влиянието на Борис Елцин, който вече бил встъпил в открита конкуренция с президента на СССР Михаил Горбачов.
Който и да бе станал президент на Руската съветска федеративна социалистическа република, дори и най-верният сред привържениците на Горбачов, той неизбежно щеше да влезне в спор с федералната колегия, щеше да се стигне до делене на власт, пълномощия, министерства, средства, коментира политическият наблюдател Николай Троицкий.
По естествен път се стигна до отслабване на влиянието на "съюзната Москва" - столицата на федерацията, и до усилване на мощта на "руската Москва" - столицата на руската република. Мирната симбиоза и спокойното съжителство на лидерите на две държави, влизащи една в друга подобно на матрьошки, бе невъзможно от политическа гледна точка.
Превесът на влиянието в полза на руския президент
бе заложено в Закона за президента, тъй като властта му бе гарантирана с общонародни избори, които му осигуриха по-голямо влияние, отколкото на съветския президент Горбачов.
Дали народните депутати на РСФСР са разбирали навремето до какво може да доведе подобно укрепване на властта на лидера на съюзната република? Част от тях не само е разбирала, но и съзнателно се е стремяла към подобно нещо, имайки предвид конкретен човек и единствения свой кандидат – Борис Елцин, твърди РИА "Новости".
За закона гласуваха обаче не само привържениците на Елцин. По същество той бе компактен и лаконичен. Властта на президента бе доста ограничена. Той не е имал право да разпуска депутатите и Върховния съвет, които обаче са имали право да го лишат от правомощия с мнозинство от две трети или с решение на Конституционния съд. На практика в документа се прилагаше принципът за разделение на властите, какъвто действа и в други силни президентски републики.
Авторите на Закона за президента на РСФСР се опитали да създадат с него хармонична система между различните клонове на властта. Но на практика те положиха подводните камъни, които впоследствие щяха да взривят висшите ешелони на руската власт.
Следващата стъпка бе насрочването на изборите за първия руски президент.
На 12 юни 1991 г. Елцин печели вота
с 57.3% и издига лозунг срещу привилегиите на номенклатурата и за суверенитет на Русия от СССР.
На 10 юли 1991 г. той полага клетва за вярност пред Русия и встъпва в длъжност. С един от първите си укази като президент Елцин ликвидира партийните организации в предприятията.
Първоначално той се опитва народните депутати да му разширят правомощията, но впоследствие се отказва от този план.
Историческият закон от 1991 г. действа само две години и половина. През есента на 1993 г. той потъва в забрава и в аналите на историята.
На 21 септември 1993 г. в телевизионно обръщение Елцин обявява указа си за разпускане на Държавната дума. В края на годината е приета новата конституция, която дава по-голяма власт на президента отколкото на правителството. Официално тя влиза в сила на 11 януари 1994 г.
В интервю за в. "Гардиън" в сряда последният съветски президент Михаил Горбачов определи като една от основните грешки в своето управление, че не е отстранил Елцин няколко години преди той да му стане директен политически съперник.
"Вероятно бях прекалено либерален и демократичен спрямо Елцин. Трябваше да го изпратя посланик във Великобритания или в някоя бивша британска колония", казва той.