Апартаментът, който бях наел, нямаше телевизор или радио. Нямаше как от вида на улицата долу да разбера голямата новина от този августовски понеделник на 1991г.

Тя ме чакаше в офиса на американския вестник, където работех като помощник: съветският лидер Михаил Горбачов е болен и нещо, наричащо се Държавен комитет за извънредно положение (ГКЧП) е поело държавата.

Внезапно завземането на властта от твърдолинейни комунисти, опитващи се да обърнат реформите на Горбачов и да спрат разпадането на СССР, превърна сънливото лято в съдбоносен момент за историята на Русия и света.

Като много планове в Русия и това на заговорниците бързо се обърка. Неуспешният им пуч само ускори колапса на комунистическото управление и разпадането на най-голямата държава в света.

Но в първия ден никой не знаеше, че превратът може да се провали - нито Горбачов, нито руският президент Борис Елцин, да не говорим за хората, които срещнах по московските улици.

Попаднах на страх, надежда и примирение, промъкнали се в рутинното оцеляване на държавата, тресяща се под тежестта на системата, наложена с другото голямо събитие в руския възход през ХХ век - болшевишката революция от 1917г.

В запуснатата столица, превърнала се в тъжна пародия на пролетарския рай, московчани обикаляха почти празните магазини, търсейки дефицитни стоки или неочаквана ценна находка посред презрял лук и консерви с мистериозно месо.

Имаше обаче и усещане, може би изострено от спомените ми за онези дни, за набираща скорост драма с огромни последици.

Наистина, той се оказа впечатляващо неуспешен.

Четири месеца по-късно, на 25 декември, ТАСС разпространи краткото съобщение: "Горбачов напусна поста президент на Съветския съюз".

Ядрената суперсила, плашеща Запада с много неща - от Сталин до "Спутник" - изчезна. Само преди няколко години и от двете страни на Желязната завеса това бе абсолютно немислимо.

За Русия новото начало бе трудно. Икономическите проблеми от 80-те години избухнаха с пълна сила в хаотичния преход към капитализъм, а това остави много руснаци разочаровани и охлади ентусиазма им към демокрацията.

Сградата на парламента стана отново сцена на конфронтация през 1993г., когато танковете, изпратени този път от Елцин, стреляха директно по сградата, за да принудят неотстъпчивите депутати (някои от тях бяха негови съратници едва преди 2 години) да се махнат.

Сега е трудно да си представим хаотичните сцени, разигравали се в Русия в началото на 90-те години.

Днес в същата тази сграда работи премиерът Владимир Путин. Тя е обкръжена с висока черна ограда, охраняваща добре поддържаните морави, символ на относителната стабилност от последните 10-ина години.

Критиците му го сравняват с епохата от 80-те години, стагнацията преди идването на Горбачов на власт, неуспешния опит за преврат и рухването на страната, която изглеждала непоклатима десетилетия наред.

Влачеща наследството от СССР, днешна Русия е изправена пред нови проблеми, отчасти предизвикани от разпада на империята - от имиграцията и етническото напрежение до геополитически трусове като кратката война с Грузия през 2008г.

Когато превратът се провали през 1991г., позвъних на приятелката ми - сега вече моя съпруга - и й казах, че всичко е приключило. Тя избухна в смях: "Не, всичко тъкмо започва".