Либийският бунтовник Хусам Наджаир изглежда по-обезпокоен от възможността бунтовниците да се обърнат един срещу друг, когато поемат контрола върху страната, отколкото от заплахата от силите на Муамар Кадафи.

Неговите коментари навеждат към най-големия въпрос, който ще бъде задаван, докато наближава финалната фаза на войната в Либия – съществува ли обединяваща личност, която може да ръководи Либия, след като бунтовниците поемат контрола?

Точно в момента отговорът, изглежда, е отрицателен.

Кадафи ръководеше северноафриканската петролна страна като лидер на култ, без държавни институции, които да улеснят поемането на властта от бунтовниците, които имат достатъчно ентусиазъм, но нямат стабилна командна структура. Освен това ги затрудняват деленето на фракции, на етноси и на племена.

Най-изтъкнатият бунтовнически лидер е Мустафа Абдел Джалил, председателят на Преходния национален съвет (ПНС) – разнородна група от противници на Кадафи, базирана в източния град Бенгази. Тя се състои от бивши министри, дългогодишни членове на опозицията с разнообразни убеждения, сред които арабски националисти, ислямисти, секуларисти, социалисти и бизнесмени.

Бивш министър на правосъдието, Джалил е описван като "справедлив технократ" в американска дипломатическа грама, публикувана от WikiLeaks. Той е благовъзпитан политик над 50-те, който умее да постига консенсус и беше похвален от Human Rights Watch за приноса си за реформата на наказателния кодекс. Абдел Джалил подаде оставка като правосъден министър през февруари, когато властта използва насилие срещу демонстрантите. Подобно на други бивши членове на обкръжението на Кадафи обаче той винаги ще бъде гледан с известно подозрение от някои бунтовници, които искат изцяло нови лица без връзки с режима в миналото си.

Премиерът на правителството в сянка - Махмуд Джибрил, бивш министър на развитието при Кадафи, има много контакти в чужбина и действаше като скитащ пратеник на бунтовниците. Пътуванията му обаче раздразниха някои негови колеги и поддръжници в чужбина, така че неговият опит и контакти ще бъдат пропилени, ако той не бъде част бъдещото правителство.

Друг изтъкнат бунтовник, който може да изиграе ръководна роля, е Али Тархуни. Той е представител на опозицията и академик, който живееше в САЩ, но се завърна в Либия, за да поеме ръководството на икономическите, финансовите и петролните дела в бунтовническия съвет.

Напрежението между дългогодишните противници на Кадафи и неговите поддръжници, които едва наскоро преминаха на страната на бунтовниците, може да възпрепятства опитите за избиране на ефективно ръководство.

Ако хардлайнерите надделеят, Либия може да направи същата грешка, която според анализатори беше направена в Ирак след американската инвазия през 2003 г., с която бе свален Саддам Хюсеин.

Привържениците на неговата партия БААС и офицерите от армията бяха отстранени масово, с което се създаде вакуум във властта, който доведе до нестабилност, продължила години, през които всеки - от светски настроените му поддръжници до "Ал Кайда", участваше в кървава кампания срещу подкрепените от САЩ нови лидери на Ирак. "Не може да се постави условие, че никой, който е работил за Кадафи, не може да работи с нас. Това въобще не е практично", коментира Ашур Шамис, либийски опозиционен активист, който живее във Великобритания.

Подобен подход би затруднил опитите да се изберат способни хора, които да изпълнят може би най-критично важната задача – да съживят петролната промишленост.

Тези, които искат да оставят настрана враждите в името на възстановяването на енергийния сектор, вероятно биха се обърнали за помощ към бившия петролен министър Шукри Ганем. Той е завършил образованието си на запад и има няколко десетилетия опит в петролния сектор, освен това е бивш премиер със заслуги за либерализирането на либийската икономика и ускоряването на отварянето на страната към чуждестранните инвестиции в петрола й.

Връщането на хора като Ганем ще зависи до голяма степен от това дали бунтовниците ще са склонни да пренебрегнат различията си и да погледнат с практично око към бъдещето на Либия.

Ако съдим по случващото се в Либия, това няма да е лесно.

Да вземем под внимание западния планински район, в който наскоро бунтовниците постигнаха най-драматичния напредък от месеци. Бойците там показаха много повече дисциплина, докато превземаха градове и села и в крайна сметка достигнаха на около половин час път с кола от Триполи. Под повърхността обаче бунтовниците са разкъсвани от делене на различни принципи. Берберските и арабските села гледат едни на други с презрение.

Бунтовниците се самоопределят като бойци от село А или село Б, а не като бунтовниците от Либия. Когато журналистите искат да достигнат фронтовата линия, им се казва да вземат писмено разрешение от бунтовника, който командва в съответния район.

Наджаир, който е наполовина ирландец, оставил жена си и живота си като строителен предприемач, за да вдигне оръжие срещу Кадафи, постоянно говори за това, че неговата бригада от Триполи е в най-добри позиции да превземе столицата, защото всичките й членове са оттам. "Ние сме най-добре организирани, но получаваме най-малко помощ от другите групи" - това е нещо, от което той се оплаква постоянно.

Докато бунтовниците се сражават за Триполи, общата кауза да се победи Кадафи облекчава търканията. Като пример за това какво може да се случи в бъдеще може да послужи все още необясненото убийство на 28 юли на бунтовническия военен командир Абдел Фатах Юнис, бивш вътрешен министър при Кадафи, след като беше задържан за разпит от свои хора. Убийството породи опасения, че ПНС е твърде слаб и разделен, за да предотврати евентуални кръвопролития, докато съперничещите си фракции, включително ислямистите, се домогват към властта.

Все повече бунтовници в западните планини например си пускат дълги гъсти бради – запазената марка на ислямистите, които вероятно ще се противопоставят на близки отношения на новата Либия със Запада, докато другите искат чуждестранни инвестиции. Те може да започнат спор и за това, че бунтовниците от западните планини и Мисрата трябва да получат най-високи позиции в бъдещата власт, тъй като са се сражавали най-много, докато тези в Бенгази се занимаваха с административна работа.

Раздразнението беше осезаемо на фронта в пустинните равнини на запад, въпреки че различни бунтовнически групи участваха в офанзивата. Бунтовниците от Бенгази бяха представяни като чужденци, които често закъсняват при изпращането на оръжия и други доставки на братята си по оръжие.

Бунтовниците в управляващите структури ще трябва да измислят начини да облекчат напрежението в редиците си, докато се опитват да управляват Либия.