След като либийските бунтовници вече почти изцяло контролират Триполи, а двама от синовете на Муамар Кадафи бяха задържани след зашеметяващ щурм на столицата, отговорът изглежда ясен – абсолютно.

Мнозина критикуваха стратегията на американския президент Барак Обама за "ръководене от заден план" на операциите в Либия, но сега тази стратегия изглежда напълно оправдана. Самите либийци, със значителна помощ от НАТО, Катар и Обединените арабски емирства, освободиха страната си от хватката на Кадафи – факт, с който те се гордеят ревностно и основателно. От американските данъкоплатци не се искаше кой знае какво – към четвъртък (18 август) операциите на НАТО бяха стрували на Съединените щати около 1.1 милиарда долара според Мика Зенко от Съвета за външни отношения.

Разбира се ще има проблеми. Не само, че Триполи не е обезопасен, но и двете твърдини на режима – Сирт и Сабха – изглежда все още са в ръцете на хората на Кадафи. "Братът водач" все още е на свобода, както и синовете му Муатасим и Хамис, и зет му Абдула ас Сенуси, който оглавява разузнаването. Те може да се опитат, по почина на Саддам, да вдигнат контрареволюция (макар че предвид бързината, с която режимът в Триполи се срути, те едва ли ще намерят много последователи).

На Преходния национален съвет няма да му е лесно да управлява. Не е ясно доколко бунтовниците са му верни, освен това в Либия на практика няма държавни институции. Държавата се управляваше за изгода на семейство Кадафи и свилия се кръг от негови приятели и съюзници. Либия няма особени традиции в политическия плурализъм, а под повърхността несъмнено клокочат много раздори и недоволства. (Майкъл Георги от "Ройтерс" посочва някои сериозни поводи за безпокойство в тази статия).

Вероятно ще има остри несъгласия за това как ще се разпределят приходите от либийския петрол, как ще се обяснят последните 42 години деспотично управление, как да инкорпорира ислямът в държавата, и как да се разоръжат и интегрират разнородните бойни бригади, които свалиха Кадафи. Бунтовниците ще се изкушават от идеята да централизират твърде много властта, подхранвана от приходите от петрол, концентрирани в ръцете на малцина. Да се надяваме, че всички конфликти, които може да възникнат, ще бъдат разрешени по мирен начин.

Тези проблеми изглеждат разрешими с времето, а и при всички положения е трудно да си представим либийско правителство, което да е по-лошо от Кадафи, чието управление беше не само силно репресивно у дома, но и дестабилизираше позициите на страната в чужбина. Аз съм дълбоко несъгласен с анализаторите като Ричард Хаас от Съвета за външни отношения, който иска в Либия да бъдат изпратени чуждестранни сили за стабилизиране на страната. Това не само, че няма да се случи, но и за либийците ще е най-добре да решат проблемите си сами, доколкото е възможно. Те ще правят грешки, но това ще да си техните грешки. Либия вече отново е тяхната държава.

И това е най-добрата новина, свързана с падането на Кадафи. Това е единственият случай досега, в който арабските революционери ще имат възможност да премахнат стария ред. В Тунис и Египет старите режими до голяма степен успяха да се задържат във властта – поне докато не се проведат нови избори и и не се напишат нови конституции. Дори тогава обаче новите власти ще трябва да водят дългогодишна борба, за да установят пълен контрол над армията и апарата за сигурност. Либийската държава има шанс да се прочисти, а предвид това колко ужасен беше режимът, само този факт е достатъчен повод за празнуване.