Босна показва "евроисляма" по време на Рамазан
В Босна и Херцеговина, която обича да се гордее с това, че е родината на "европейския ислям", религиозната отдаденост и освободеният начин на живот се движат ръка за ръка, дори и през свещения за мюсюлманите месец Рамазан, пише в свой репортаж "Асошиейтед прес".
Много от жителите на столицата Сараево стриктно съблюдават поста по време на Рамазан. В същото време кафетата в построения по османско време "стар град" се пръскат по шевовете с туристи и местни.
Млади забрадени жени се разминават с чужденки с развети от вятъра коси. Любимата на всички босненска бира се лее като река не пречи на никой.
"Босненските мюсюлмани са живяли в европейска среда, политически и практически, над век и половина, от както сегашна Босна става част от Австро-унгарската империя в края на XIX век", каза Джевад Ходжич, професор по етика и философия в факултета по ислямски изследвания в Сараево, цитиран от "Асошиейтед прес".
Освен радикалната вълна, възникнала по време на балканските войни от 90-те години на миналия век, босненските мюсюлмани като цяло приемат религията като нещо лично. Те са представители на т.нар."европейски ислям" или "евро ислям", коментира Ходжич.
Терминът, възникнал през 90-те години, все още предизвиква много дебати. Прието е, че "евро ислям" означава практикуване на религиозните задължения на исляма в съвместимост с т.нар. европейски ценности като човешките права, върховенството на закона и равенството между половете.
Някои дори наричат този вид ислям "произведен в Европа". Според тях той напълно приема разделението между църква и държава, за разлика от северноафриканските, близкоизточните и други страни, където ислямът е преобладаващата религия на населението.
Вярванията на босненските мюсюлмани са изтъкани от "широк мироглед, който не противоречи на вярата, но прави разлика между религията като част от моралния, личния, духовния и семейния живот, както и отделя държавата от религиозните убеждения на даден човек", обяснява професор Ходжич.
Ислямът е бил репресиран в Босна, както и всички останали религии, в комунистическия период от 1945 до 1990 г. Религията обаче получава нов тласък по време на кървавата вътрешноетническа война от 1992 – 95 г., когато един срещу друг се изправят босненските мюсюлмани, мнозинството православни сърби и католиците хървати.
Дори и по време на онези черни събития в Босна циркурлира една шега, демонстрираща отпуснатото отношение на босненците към религията.
"Как може да познаеш един мюсюлманин? Той е онзи, който не ходи в джамия. Добре, тогава как ще познаеш един сърбин? Ами, той е онзи, който не ходи в църква", гласи шегата.
Краят на комунистическата епоха в бивша Югославия е началото на "ясна реислямизация" в Босна, отбелязва френският специалист по Балканите Ксавие Бугаре, цитиран от "Асошиейтед прес".
По-голямата част от жителите на Сараево, около 80%, днес са мюсюлмани. Това е много повече спрямо 1992 – 95г., когато градът е известен с много по-голямата си пъстрота.
Като цяло мюсюлманите са 40% от 3.8 милиона жители на Босна. Те са предимно сунити и изповядват умерения ислям, доведен по тези земи от Османската империя, подобно на България.
"Традиционно ислямът в Босна е много силно повлиян и от суфитските братства. Те са мистическа традиция в исляма, позната със своята толерантност. Суфизмът държи на религията като дълбоко лично преживяване за всеки човек", коментира Ходжич.
Много от босненските мюсюлмани, дори и да не са особено религиозни, избягват да пият алкохол по време на свещенния месец Рамазан, както повелява религията. Тези които обаче обичат бирата си наваксват по време на празника за разговяване Рамазан Байрям, който започна днес. Така продължава цяла година, до следващия Рамазан.