Въпреки "рестартирането" на отношенията между САЩ и Русия, и укрепващите връзки с Европа, Москва продължава да е разглеждана като заплаха от Запада, пише руският вестник "Комерсант", позовавайки се на последните грами, разкрити от Wikileaks.В тях пише, че програмата на ЕС "Източно партньорство" всъщност цели отслабване на руското влияние в постсъветското пространство. "Северният поток" и други енергийни проекти пък са разглеждани от Запада като политически инструменти.

Коментарите, изпратени от американските дипломати в европейските столици, хвърлят любопитна светлина върху тяхната гледна точка за отношенията между Запада и Русия. Според тях, въпреки "презареждането" и преодоляването на кризата в двустранните отношение, последвала войната в Южна Осетия, Западът продължава да вижда Русия като заплаха и да предприема стъпки за сдържането й.

Програмата "Източно партньорство" на ЕС, започнала през 2009 г., включва шест бивши републики на СССР – Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. В Москва разглеждат тази инициатива внимателно, опасявайки се, че тя има за цел отслабване на руското влияние в тези държави. От разкритите дипломатически грами следва, че тези опасения изобщо не са безпочвени.

В лични беседи с европейските си колеги американците наричат "Източно партньорство" отговор на руската агресия в Грузия, "наказание за Русия", "възможност за по-голямо въвличане на бившите републики от СССР в зоната на интересите на Запада". Освен това грамите разкриват, че европейците не били толкова откровени, когато твърдели, че тази програма на ЕС нямала нищо общо със сферата на сигурност.

Много любопитни са и пасажите, разказващи за ролята на Беларус в "Източното партньорство". Европейските дипломати признават пред американските си колеги, че не искат да си имат работа с Александър Лукашенко. Стремежът им обаче да изкарат Минск от зоната на влияние на Москва е по-силен. Представителят на германското външно министерство Франк Хартман е посочил, че за да бъде поканена Беларус в програмата, тя трябва да проведе реформи. На първо място те трябва да бъдат в свободата на медиите и да бъдат спрени арестите на опозиционери. Най-главното обаче, по думите на началника на департамента за ЕС към администрацията на германския канцлер Петър Зигмунд, е отделянето на Беларус от Русия.

Друг документ от октомври 2009 г. разкрива подробности около помощите, които САЩ дават на Украйна. Вашингтон е изпратил в Киев 380 милиона долара за развитие и модернизация на ядрените реактори в страната. Дипломатите обаче признават, че крайната цел на тези действия е намаляване на зависимостта на украинците от Москва.

През същата 2009 г. американският вицепрезидент Джо Байдън е бил на посещение в Чехия. На среща с високопоставени представители от чешкото ръководство, Байдън е предупредил, че според него европейците не осъзнават, колко много са зависими от енергийните доставки от Русия. По думите му, ако Европа намери алтернативни енергийни източници, държанието на Москва би се променило коренно.