През десетилетието след терористичните атентати на 11 септември 2001 г. отношението към САЩ по света постепенно се променяше и от страховит колос на тях вече все повече се гледа като на отслабваща сила, отбелязва авторитетният социологически институт "Пю" (Pew).

Непосредствено след атентатите имаше изблик на симпатии към САЩ, но те се оказаха краткотрайни. Докато администрацията на Буш се луташе между Афганистан и Ирак, а усилията за борба с тероризма се разрастваха, мнозина хора по света се настроиха срещу САЩ.

Антиамериканизмът остана ключов елемент в отношението на международната общност по време на управлението на Буш, преди да започне да отслабва след избирането на Барак Обама.

През изминалото десетилетие настъпи промяна и във възприемането на Америка и на нейната роля в света, като икономическите проблеми засенчиха въпросите за сигурността. Повсеместните опасения от военната мощ на САЩ, доминирали в началния етап след 11 септември 2001 г., постепенно бяха изместени от възприемането на Америка като отслабваща икономическа сила в резултат на глобалната икономическа криза.

Страховитият навремето колос сега е смятан от мнозина за велика сила в упадък, страдаща от недостиг на финансови средства, обобщава "Пю".

Преди близо едно десетилетие САЩ впрегнаха огромните си военни и разузнавателни ресурси в борбата срещу тероризма, а обществото започна да се опасява от американската мощ. Първото проучване на "Пю" по въпроса, извършено през 2002 г., установи, че година след атентатите доброто отношение към САЩ в много държави започва да намалява, включително и сред най-близките им съюзници. Например делът на благосклонно настроените германци спадна от 78% през 2000 г. до 60% през 2002 г., а на британците – от 83% на 75%.

С началото на войната в Ирак през 2003 г.

Одобрението за САЩ в Западна Европа се срина още повече, а негативното отношение към САЩ се превърна в обща черта в някои части от мюсюлманския свят, където преди САЩ бяха добре възприемани, като например в Турция и Индонезия.

Мнението на международната общност към САЩ се запази негативно през останалата част от президентския мандат на Буш, като все повече общества изразяваха сериозни притеснения от американката политика и използването на военната мощ. Войните в Ирак и Афганистан не събраха обществена подкрепа, а на борбата на САЩ срещу тероризма се гледаше със скептицизъм и страх.

Непосредствено след нападенията на 11 септември "войната срещу терора" получи подкрепа в Западна Европа, но американската антитерористична политика все повече започна да се свързва с Ирак, затвора Абу Граиб, Гуантанамо и други непопулярни аспекти от американската външна политика. Подкрепата рязко намаля. До 2007 г. по-малко от половината от жителите на Франция, Германия и Великобритания одобряваха политиката на САЩ срещу тероризма, а едва 21% от испанците споделяха същото мнение.

В преобладаващо мюсюлманските държави от самото начало не се гледаше с добро око на американската война срещу тероризма. Още, когато за първи път "Пю" зададе въпроса в тези държави през 2003 г. мнозинството от мюсюлманите отговориха, че се опасяват, че един ден САЩ може да се превърнат във военна заплаха за тяхната страна. През 2004 г. повечето анкетирани от Мароко, Турция, Пакистан и Йордания заявиха, че се противопоставят на антитерористичната политика на САЩ и че Вашингтон реагира неадекватно на заплахата от международен тероризъм. Повечето от запитаните в тези четири държави не смятаха, че войната срещу тероризма е от искрени подбуди и я възприемаха като параван за прикриване на реалните цели на САЩ като получаване на контрол върху петрола в Близкия изток, сваляне на неприятелски мюсюлмански правителства, защита на Израел и стремеж към доминиране в света.

Тази година бе решаваща за глобалния имидж на САЩ по две причини. Първо, избирането на Барак Обама за президент значително подобри отношението към САЩ в много държави, особено в Западна Европа, където огромен процент от германското население (93% през 2009 г.) изразяваха доверие в управлението на Обама, а във Франция този дял бе 91%.

Подобряване на имиджа бе регистрирано и в други части на света. Обама бе възприет много по-положително от предшественика си в двете части на Америка, Азия и особено в Мексико, Аржентина, Канада, Нигерия и Япония.

Социологическите изследвания на "Пю" през 2010 г. и 2011 г. показаха, че предимно положителното отношение към Обама и САЩ се запазва в голяма част от света, но резервите относно американската външна политика не са изчезнали.

Рейтингът на Обама обаче не се промени в няколко предимно мюсюлмански държави, които са от ключово значение за стратегическите интереси на САЩ. По-малко от един от всеки петима турци, пакистанци, йорданци или палестинци имаха положително отношение към САЩ през 2011 г. В тези държави антиамериканските настроения се подклаждаха от някои насадени от ерата на Буш проблеми – Афганистан, борбата срещу тероризма, американската политика спрямо Израел.

Второто решаващо събитие през 2008 г. бе

Икономическият спад не доведе до непосредствена промяна в отношението към САЩ, но накара много хора да преоценят американската мощ – особено в сравнение с тази на Китай.

Докато икономиката на САЩ бележеше спадове, китайската продължаваше забележителния си растеж и Китай започна да играе по-видима роля в международните отношения. Това промени и мнението на мнозина. Постепенно започна да се налага впечатлението, че Китай ще измести САЩ като доминираща суперсила.

Сред 18-те държави, изследвани от "Пю" през 2009 г. и 2011 г. процентът на отговорилите, че Китай ще замести или вече е заместил САЩ като водеща суперсила нарасна от 40% през 2009 г. до 47% през 2011 г., като в същото време делът на онези, които не вярват някога Китай да замести САЩ намаля от 44% на 36%.

По отношение на икономическата власт мнозина вярват, че

В изследването през 2011 г. мнозинството от анкетираните във Великобритания, Франция, Германия и Испания определят именно Китай като най-голямата в света икономическа сила. Странно е, че на същото мнение са и 43% от американците. Само 38% от тях смятат, че водещата сила са САЩ.

Британците и испанците смятат, че това е положително явление, докато повечето французи и германци са на противното мнение. Преобладават положителните оценки за икономическата мощ на Китай сред съседните държави – Пакистан и Япония. На противното мнение са повечето индийци.

Малцина обаче смятат за положително явление нарастващата военна мощ на Китай. "Пю" отбелязва слаб ентусиазъм по света от възможността Китай се превърне във военна сила, каквато са САЩ. Изключения има сред пакистанците, йорданците и палестинците, които биха искали Китай да бъде равностоен съперник на САЩ.

Повечето от жителите на останалите страни по света, обаче, не гледат с добро око на възможността Китай да се изравни по военна мощ със САЩ. Подобно виждане е най-разпространено в страните, дългогодишни съюзници на Америка, като Германия, Франция, Испания, Великобритания и Япония. Дори в Турция, един от ключовите съюзници в НАТО, където антиамериканизмът нараства през последните години, едва 20% биха искали да видят китайската армия като равностоен съперник на американската.

Така в много държави, където опасенията от американската мощ бяха големи непосредствено след нападенията на 11 септември 2001 г., сега има притеснения от отслабващата сила на САЩ и засилващата се икономическа и военна мощ на Китай, отбелязва в заключение анализът на "Пю".