Руди Джулиани: Моят 11 септември

Мога ли да призова редакцията, да се държи адекватно и да отразява по-подобаващо БЪЛГАРСКИТЕ национални празници, отколкото някакви чудовищни актове на "лицемерни американски управници и СИЕ". Само си сравнете статията за 6.09 и тази тук - за 11.09!

Скоро имате шанс да се представите по-български - за 22.09, та да видим....

• 22 23
• Докладване

Респект!!!каквато и да е истината?!

• 6 21
• Докладване

"На чужд гръб - и сто тояги са малко", се казва у нас... Иди, че обясни на българите какво САЩ са преживяли... Всичко им се струва шега, конспирация, фалш... Каогато българинът ревне обаче, се надява цял свят да го чуе... И се реди на опашки за американска виза... Цървулан...

• 7 21
• Докладване

ВЪПРОС ИМАМ КЪМ ДЕЖУРНИЯ РЕДАКТОР: На преводача на въпросния текст не му ли направи впечатление, че или оригиналния текст НЕ Е ЕСЕ, или той - самият преводач го превърнал в НАЙ-ОБИКНОВЕН РАЗКАЗ ЗА МОМЕНТ ОТ ЖИВОТА НА БИВШИЯ КМЕТ НА НЮ ЙОРК??? Независимо че в литературата няма класическа общоприета дефиниция за есе, литературоведите - творци и критици - не биха причислили горепредложения текст към литературния вид есе. Все си мисля, че в редакцията на "Дневник" има поне един филолог и поне един качествен преводач и дано не греша.

• 6 8
• Докладване

До коментар [#5] от "Stream":

Абсолютно! Шапка им свалям. Беше огромен шок, болка. Страшно... Това е нация, която може сама да се издърпа за косата, както се казва. ненавиждам злорадството, което беше обзело някои, та дори уж "цивилизовани" европейци, хихикащи се под сурдинка... Америка я споходи онова, на което в България се казва: "Храни куче - да те лае..." Та и тия чалмосани изверги... Неблагодарници... Мръсна пасмина...

• 9 14
• Докладване

До коментар [#7] от "chichkovuychev":


Есето е най-свободната литературна форма, драги... То може да варира от имресия, та до документална художествена проза (понеже и такава има...), минавайки през журналистика, и стигайки до лично мнение, макар и изразено с художествени средства, граничейки с литература, тоест - с художествена такава... Годината е 2011-та.... Жанровете отдавана са смесени. Не се прави на по-католик от папата, моля!

• 8 8
• Докладване

До коментар [#7] от "chichkovuychev":

Искаш ли пример за есета, написани, издадени и смятани същевременно за художествена литература??? А са базирани на ежедневни случки и събития... Ще те зарина с такива примери... Някои от тях са и награждавани.. И са вече класика...

• 8 5
• Докладване

Ние виждаме великото, масовото, как самолетите се блъскат в кулите, как кулите горят, как след това падат. Онази дребна част от снимката, където човек скача, я пропускаме. А точно тук е трагедията. Когато си помислиш, че това се е случило на 3 000 души, вече не можеш да си представиш нищо.

• 1 13
• Докладване

Вчера допуснах непредпазливостта да споря с някакво гламаво, нагло менте с нулев рейтинг (регистрирано специално за целта), в резултат от което модераторите на „Дневник” ми отнеха думата за 24 часа. Общавам, че няма да се повтори (да влизам в диалози с видим идиот).

...

Точно както една баба от някое село в Родопите „знае”, че планината, в която живее, заедно с всичките й гори, реки и подземни богатства, е собственост на семейство Костови, понеже „във вестника го пише”, по същия начин лековерни хорица от целия свят се хващат на кукичката на разни fringe groups, събрали пари от социалните си помощи за компютър и регистрация на уебсайт, и разпространяващи най-нелепи дивотии, на които никой средно интелигентен човек не би повярвал – само защото „в Интернет го пише”.

Навремето отрицателите на Холокоста трябваше да разчитат на печатното слово (основно самиздат, защото дейността им беше – и е – забранена в редица напреднали държави), за да разпространяват „теориите” си. В днешно време е лесно: анонимното виртуално пространство търпи всякаква мръсотия и не се подчинява на никакви закони. Ричард Бърнстийн – ветеран колумнист в „Интърнашънъл Херълд Трибюн” и „Ню Йорк Таймс” – казва: ‘What the Internet and its cult of anonymity do is to provide a blanket sort of immunity for anybody who wants to say anything about anybody else, and it would be difficult in this sense to think of a more morally deformed exploitation of the concept of free speech.’

Лесно беше да се предположи, че след 9/11 ще се появят всякакви откачалки, които ще се опитват да припишат тоя злодейски акт на ЦРУ, администрацията на Буш, Световния еврейски заговор, „западните централи” като цяло и пр., но лично аз съм изненадан от броя на хората, които с говежда безкритичност повтарят лъжи като тази, че „всички евреи са били евакуирани от сградите” или че „Близнаците са съборени с контролиран взрив”, (предполагаемо поставен вътре от служители на американското правителство).

За евреите е ясно – те са виновни за всичко на този свят, но я се опитайте да се запитате колко време е необходимо, за да се поставят микровзривни устройства на конструктивно уязвими места, за да бъде съборена „контролирано” една 10-етажна сграда? Няколко седмици, минимум. През което време се дупчат стени, сградата се опасва с километри кабели, и пр. Дали 110-етажните Близнаци са били затворени за година, докато злодеите от Световния ционистки заговор са вършили пъкленото си дело? Или ако са го правили нощем, как никой от 55-те хиляди наематели не е забелязал, че под бюрото му минава жица, която води до някаква странна дупка в стената?

Овчите мозъци, блеещи глупости в Интернет, отказват да се обременяват с такива тривиални въпроси.

За нормалните хора предлагам, в навечерието на мрачната годишнина, едно твърде поучително четиво: http://www.popularmechanics.com/technology/military/news/1227842

На останалите – вие си знаете.

• 4 12
• Докладване

Смразяващо...

• 3 6
• Докладване

До коментар [#4] от "truth":

По същият начин и аз си спомням датата, както и какво правех в онзи момент - слушах интервю по БНР с художника Никола Манев. Внезапно прекъснаха разговора с извънредна новина за първия самолет (помислих си авиоинцидент). След като казаха за втория - шокът бе тотален и очакването бе, че Америка ще отреагира с цялата си мощ, че предстоят тежки времена.

Де факто война с тероризма има, в която участие взимат повечето страни по света, ала жертвите от нея се множат, без ефектите да са чувствително видими - както е в Ирак и Афганистан. А и причините за радикализацията са в двете страни - мюсюлманите и Щатите. Последните малко арогантно се възползват от позицията си на световен полицай. Докато основни политически въпроси не се решат - както е този с Палестина, също и не се подобри качеството на живот в страните, генериращи тероризъм, едва ли ще има промяна.

• 2 5
• Докладване

До коментар [#12] от "dodge_ram":

Не можеш да съдиш хората, особено за контролираните взривове, защото на пръв поглед наистина прилича на такова. Не може всеки да е специалист. Затова има и съмнения. А ти като не си специалист и обясненията на някакви си инженери не могат да те задоволят. Има много по-интересни въпроси обаче. Дали терористите са знаели, че ще нанесат толкова големи щети? Сграда като СТЦ е била проектирана против удар от самолет. Документите и проекта обаче са били унищожени при рухването - малко странно и твърде удобно. Има няколко случая, в които самолет се удря в небостъргач в Ню Йорк и сградите не падат - значи все пак знаят как да ги оразмеряват и не е прецедент. Вярно, че нито един от тях не е искал да се забие в сградата, но и самите тези самолети не се забиват със страшна прецизност. Та въпросът е терористите очаквали ли са сградите да паднат при положение, че преди време други високи сгради са оцелявали след подобни удари.

Аз лично като кандидат строителен инженер (тоест скромното ми мнение) не бих слагал експлозиви и кабели - просто бих компрометирал на места огнезащитата на стоманата. И най-малката липса може да намали носещата способност на метала драстично, а конструкцията като цяло носи толкова, колкото най-слабата й връзка.

• 2 5
• Докладване

а моя 9/11 2001 започна весело, с много поздравления( това беше деня в който станах на 30-сет) а към 14.15 часа ме извикаха пред телевизора в офиса с думите "война в САЩ", седнах пред телевизора и гледах по-скоро със страх отколкото с интерес. Братовчедка ми работеше в единия от "близнаците" (тук трябва да открия малка скобичка и да обясня на всички според които само евреите не са били на работните си места, че търговския център по него време на деня не е бил все още отворен, а определено аз не съм евреин). Та не успях да празнувам, тъй като не успях да се свържа с роднините си.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#12] от "dodge_ram":

браво++++++

• 3 6
• Докладване

[quote#15:"ragingcajun"]Не може всеки да е специалист. Затова има и съмнения.[/quote]

Не отричам правото на всекиго да се съмнява в каквото и да било, но да се смята, че сградите (които са били частна собственост) са били обект на организиран саботаж, в който са участвали собствениците, властите на NYC, федералното правителство и неназован брой технически изпълнители (отслабили стоманата, както викаш) + съответните арабски терористи, а в мейнстрийм медиите досега не е изтекла никаква информация по случая, е ... твърде наивно, бих казал.

Ти влизал ли си в WTC? Аз съм, и то неведнъж. И то не с туристите до наблюдателната площадка, а до офиси - имах приятели, които работеха там, а също и до ресторанта Eye on the World. Имам представа за нивата на достъп и охраната на офисните площи. Повярвай ми, не е лесно да се проникне където и да било в сградата извън office hours, за да се правят бели.

Възниква, разбира се, въпросът за качеството на изпълнение на стоманената конструкция, станала жертва на pancaking - вертикално сплескване на етажните плочи. Истина е, че в пожследните седмици на войната в Empire State Building се беше блъснал бомбардировач В-25 и сградата бе останала невредима.

• 4 5
• Докладване

[quote#15:"ragingcajun"]- просто бих компрометирал на места огнезащитата на стоманата. И най-малката липса може да намали носещата способност на метала драстично, а конструкцията като цяло носи толкова, колкото най-слабата й връзка. [/quote]

Колега (бъдещ) те и това са направили. И трите отвлечени самолета ударили небостъргачите са били пълни догоре с керосин. Отвлечени са самолети летящи по дълги дестинации! Удрят сградите, на височина на която да ме могат да бъдат достигнати от не стационарни източници за гасене, пожарникарски стълби и лафетни струйници (или нещо подобно)! Сградите са имали основно носещо ядро носещи са били и вертикални колони, на който са били окачени фасадите. Между тях пространствени ферми, защитени с нещо като пяна. Та точно пяната бива "отвяна"(разбирай отнесена и безнадеджно компрометирана, като пожарозащитен материал) от детонацията на първичния удар (при врязването на самолетите)
т друга страна, спринклерите не са предназначени да угасят пожар с такива размери,темогат да локализират(разбирай да контролират разрастването на голям пожари да угасят малък) и да сигнализират своевременно на Пожарните служби. При толкова керосин, би могъл да им помогне само Ниагарския водопад.

И въпреки това пожарникари и полицай са продължавали да се качват по стълбите нагоре и нагоре за да спасяват хора! Знаели са, че ще загинат, началниците им сигурно, повечето от тях също! Това е героизма.
Цинизмът на утрешния Възпоментелен ден е, че голяма част от тези герой са оставени без медицинска помощ, просто застраховките им не покривали това! Това не е пропаганда!

От друга страна, човекът планирал ударите е бил перфектен като специалист и познавач на строителството и металните конструций! Просто г-н Осама бин Ладен е имал косултант връх. Свалям му шапка като специалист но и като морал. Въпреки че за него (специалистът)това може би е война и то свещена!

Въобще голяма битка с много герой, като моята симпатия е от на страната на Американците и това е разбираемо!

Но най големите герои на този ден са обикновените хора!

• 3 7
• Докладване

Преувеличаваш със сигурността. Ще ти дам пример - в сглобките на Еърфорс 1 бяха намерени фалшиви болтове. Цял късмет е, че не се е случило нищо. И това защото наетата фирма изпълнител го е закъсала финансово и е била принудена да закупи съмнителни болтове. Аз не казвам, че някакви брадати араби са ходили напред назад из СТЦ и са къртили, а че по всяка вероятност терористите са знаели, че в онзи момент сградите няма да понесат ударите от самолет. Все пак целта не е била много жертви (Съвсем рано в началото на работния ден се случва), а преди всичко унищожаването на емблематичните сгради. Ти говориш за нива на сигурност, а случилото се тогава цели точно да разбие на пух и прах мита за сигурността в САЩ.

• 2 4
• Докладване

[quote#19:"Stream"]Но най големите герои на този ден са обикновените хора! [/quote]

+++

Гордите редови американци.

• 3 7
• Докладване

Герой до героя мила моя майнольо патриотин до патриота.

• 3 2
• Докладване

дО № 22 - alex- bucefalus: Ами какво да ти кажа, вероятно за твое разочарование, съм специалист и по образование, и по призвание, при това дипломиран не в последните 22 години. А когато си лаик или дилетант в някоя област, поне бъди по-скромен и не взимай отношение, иначе казано не се заяждай и не ритай магарешки, щото атовете ритат по-майсторски. Хайде лека нощ и като се наспиш добре, утре отвори, ако не Речника на литературните термини /може да не му се доверяваш!/ или в краен случай Енциклопедия Британика, пък дано ти просветне казаното за есе. Щото иначе Монтен ще се обърне в гроба, като научи какви лаици коментират ЩО Е ЕСЕ...

• 2 5
• Докладване

До коментар [#24] от "chichkovuychev":

Брей, брей, брей! Разтреперих се... Типичното балканско поведение в стил: "Аз от 22 години съм специалист и прочее... И по образование, и по призвание Уоу! Много тежко бре, деди!" Звучиш ми съвсем като:

"- Ами как се говори бе, келеш! Ти мене ли ще ме учиш! - пламна бай Ганьо. - Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй - зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден... че ти ли на ум ще ме учиш?... Ти знаеш ли, че аз...
- Зная бе, бай Ганьо, как да не зная..."

Дай да не отваряме речниците, че и без тях занем какво е есе, сладурченце...

И както вече казах: Освен кратака и свободна литературна форма (най-свободната, както споемнахме снощи), освен философско, художествено, документално, или симбиоза между двете, ( а защо не включващо и трите), есето отдавна има и други, по-нови форми. Като например: синематично, тоест - филмово есе, фотографско есе, или есета написани даже в поетична форма, если хочешь, дорогой... То точно в това му е и удобството - че е отворена, свободна литературна форма и няма строго определени правила, които ако се разчупят, подменят с други, или свободно избира компонентите си, то това би го отдалечило от собствената му форма... Хммм...

• 3 2
• Докладване

До коментар [#24] от "chichkovuychev":

Пък сейчас като толкоз напирате, Ваша милост, ей ви речници. Те ти, булка, Спасов...


"Аn analytic, interpretative, or critical literary composition usually much shorter and less systematic and formal than a dissertation or thesis and usually dealing with its subject from a limited often personal point of view (the thesis must not be a mere essay; it must present evidencе of a thorough acquaintance with some limited special field, obtained by recourse to original sourcesó Bulletin of New York University) (persuasion is more starkly and simply the purpose of the essay than of fiction or poetry, since the essay deals always with an ideaó Katharine F. Gerould) (n style and structure the three volumes T completed are a thousand-page essay rather than a systematic treatiseó Geoffrey Bruun) b : something resembling or suggesting such a composition especially in its presentation of an extended analytic, interpretative, or critical view of something (as by a series of photographs or a documentary film) *a book he did on Europe's postwar children remains one of the most arresting essays of modern photographyó Newsweek* *the Shelter drawings made during the war are frankly graphic essays done with no thought of sculptureó R.J.Goldwater* *two young dancers whose evident physical talents have not yet received the polish that this essay in elegant athletics requiresó Winthrop Sargeant*

И вчера споменах, че мога да ти примери за брилянтни есета, които макаа и да не са философските таквиз на Монтен, това не ги прави по-малко есета, и по-малко интересни дарлинг. Стига с тази строга, пуританска мисъл, закючила в железни рамки всичко в стил: "Тук не пипай, това така трябва да си остане..." Светът отдавна познава "преливане" на жанровете, което и всъщност е най-интересното... И стига си се пънал като магаре на мост...

• 3 1
• Докладване

До коментар [#24] от "chichkovuychev":

Исках да кажа: "И вчера споменах, че мога да ти дам примери за брилянтни есета, които макар и да не са философските таквиз на Монтен..." Прощавй за грешката, но аз си си просто момче, нали се сещаш....

• 3 1
• Докладване

[quote#1:"ragingcajun"]Ех, как ме накара егоистично да се замисля - кога ли някой наш кмет, управник от какъвто и да е ранг, ще напише есе?[/quote]
Има примери. И то не само есета. Дори един написа 39 (извинявам се ако греша) тома. Издаваше ги и в чужбина. Народът го уважава...

• 0 0
• Докладване

Често се присещам за онзи 11-ти. Тогава бях във Варна. Бяха бурни скейт години. С момчетата карахме по цял ден. По това време местните бяха сложили уреди зад Пантеона посока зоологическата градина. Прекрасно място. Местния скейт магазин ни беше базата през цялото лято.
Ранния следобяд отидахме както обикновенно до магазина. Да гледаме някое видео или да коментираме някое списание докато мине жегата и отново "става за каране".
В магазина беше пълно с хора. Боби, момчето което работеше по това време там ни посрещна с думите " Няма да повярвате какво е станало". На телевизора който върти скейт филми от щатите по цял ден бяха горящите близнаци. Всички мълчаха. Гледахме как градът мечта за нас, голямата ябълка, дом на някои от нашите герои страдаше.
Дано никога не се случва подобна история кадето и да е по света.


Публикувано през m.dnevnik.bg

• 0 1
• Докладване

До коментар [#1] от "Raging":

И да вземе някой да напише есе, няма да си причиня това да го прочета

• 0 0
• Докладване