Днес ще бъде обявена Нобеловата награда за физика

До коментар [#2] от "Майстор Балкански (00:00–24:00)":

Та нали като станат Нобелови лауреати тогава се прочуват. Ако са прочути, то е с нещо което са открили, а как да стане достояние на масите освен с такава престижна награда.

• 2 12
• Докладване

Нобелова награда трябва да заслужи тоя,който прати частици от Франция до Италия,и те да пристигнат преди да са тръгнали!Това разбирам аз за принос към физиката!

• 4 5
• Докладване

До коментар [#3] от "Константин Дичев":

Върни се и прочети имената на минали лауреати - ще се убедиш, чи и след получаване на наградата не само не са се "прочули", а дори често никой повече и не чува за тях, направо се изгубват от общественото полезрение, тоест потъват в анонимност, в каквато са били преди получаване на наградата.

• 10 2
• Докладване

.. и наградата отива при доктор Шелдън Купър!

• 1 3
• Докладване

Обичам ги Нобеловите награди! Това е истината!

• 1 4
• Докладване

Alain Aspect , John F. Clauser , Sajeev John ,Hideo Ohno , Eli Yablonovitch , Anton Zeilinger

Най-вероятно, един или няколко от тези по-горе ще бъде/бъдат удостоени с Нобел

• 1 2
• Докладване

До коментар [#5] от "Майстор Балкански (00:00–24:00)":

Това, че за теб са анонимници, не значи че за колегите им също е така. Кой жълт вестник пише за нобелови лауреати и учени, че да се прочуят?

• 1 5
• Докладване

И нобела по физика отива при Saul Perlmutter,Brian P. Schmidt,Adam G. Ries

• 1 3
• Докладване

До коментар [#5] от "Майстор Балкански (00:00–24:00)": Мда, друго си е да се занимаваш (например) със спорт и да имаш заделен във всяка медия голям дял пространство или време., често използвани за съобщения от типа къде работиш, какво пиеш и с кого си лягаш. За добро или лошо, с науката нещата стоят много по-различно. В повечето й области човек със сериозни интереси се налага ежедневно да прекарва голяма част от времето си в следене на резултатите на своите колеги по света, за да не изостане твърде бързо и съвсем безнадеждно. Интересно е да се отбележи също че един спортист би могъл да спечели голям брой медали в рамките на няколко години, в една или повече дисциплини, което би му осигурило още по-широка известност. При Нобеловите награди това е рядко изключение. Ако оставим настрана наградата за мир, която има твърде малко общо с науката, се оказва че през 110-годишната им история има само 3-ма учени спечелили повече от една Нобелова награда: Maria Skłodowska-Curie, John Bardeen и Frederick Sanger. При това поне една от наградите на всеки от тях е била споделена и с други учени. Има само един човек, лауреат на две несподелени Нобелови награди -- Linus Pauling, но пък едната от неговите награди е за мир. Размисли поражда и тази интересна диаграма: http://www.strudel.org.uk/blog/astro/images//20100719_astronomer_HR_diagram.png

• 1 0
• Докладване

До коментар [#9] от "alchemist":
До коментар [#11] от "Vedrin Jeliazkov":

Ако някой по-интелигентен си беше дал труд да пише по темата, щеше примерно да се замисли, с какво половината от нобеловите лауреати за литература от 1964 насам са по-заслужили от един Антон Дончев с "Време Разделно" (едно от най-значимите произведения на световната литература от 20-ти век изобщо, въпреки че повечето българи не са го чели, а някои дори може и да не са чували за него)...

Съвсем ясно съм написал, че повечето нобелови лауреати "се изгубват от общественото полезрение", а не че колегите им, семействата им, домашните им любимци, и евентуално съседите вече им вече не си спомнят, че въпросните някога са получили Нобелова награда. Подтекста беше, че не винаги се дават по обективни, а по политически и географски критерии, и малко след церемонията никой вече не помни кои са били лауреатите (което е факт). Това, че форумните лумпени са ми нацвъкали минусчета, не ми пречи да го повторя.

• 2 1
• Докладване

До коментар [#13] от "Майстор Балкански (00:00–24:00)":

"с какво половината от нобеловите лауреати за литература от 1964 насам са по-заслужили от един Антон Дончев с "Време Разделно"

Вероятно всеки техен читател би могъл да даде различен отговор на този въпрос. Хората, които са чели всичките наградени творби от 1964 г. насам, както и "Време разделно", едва ли са много на брой, но те са които биха могли да направят поне опит за информирано сравнение.

"не винаги се дават по обективни, а по политически и географски критерии, и малко след церемонията никой вече не помни кои са били лауреатите (което е факт)"

Критериите за наградите за литература и мир едва ли биха могли да бъдат много обективни, същото се отнася и за останалите награди, но в по-малка степен. Направеното обобщение за паметта и забравата е твърде фриволно и не отговаря на действителността.

Най-голямата награда е творческия успех, постигната цел, а не толкова завоюваното признание, независимо дали то е залужено или не чак дотам и според чие мнение.

• 1 1
• Докладване

Книгите на всички нобелови лауреати от 1964 г. насам са издадени в България на български език. Повечето ги имам в библиотеката и съм ги чел. От тях, с изключение донякъде на "Сто години самота" на Маркес, може би няма друга толкова дълбока като "Време Разделно" на Антон Дончев. Очевидно сте далеч от тези неща, казвам го не като укор, а като констатация.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#15] от "Майстор Балкански (00:00–24:00)": Хубаво е че обичате да четете. Понякога четенето в оригинал открива нови хоризонти. Клубът на неполучилите Нобелова награда за литература е не по-малко престижен -- в него например присъстват имена като Лев Толстой, Марсел Пруст, Владимир Набоков, Хорхе Луис Борхес, Хенрик Ибсен, Емил Зола, Марк Твен, Антон Чехов, Карел Чапек, Андре Малро, ... и много други. В крайна сметка наградата за литература е също и вид реклама, но истински стойностните постижения нямат непременно нужда от такава.

• 1 0
• Докладване