Сред назованите бяха тези на медийния магнат Рупърт Мърдок, на братята индустриалци Кок, спонсориращи ред крайно десни политически групи, шефа на управителния съвет на JPMorgan Джейми Даймън и управителя на хедж фондa Paulson&Co Джон Полсън. Те символизират всичко, което според демонстрантите не е наред в днешната система – диспропорционално голямо влияние на едрия бизнес в политиката и огромно печалби докато мнозинството американци констатират намаляване на доходите си.

Единственият проблем бе, че милиардерите, пред чиито домове се изсипа множеството във вторник следобяд, стратегически стояха далеч от тях. Тези, които срещнаха протестиращите, бяха все портиери, бодигардове, чистачки или детегледачки. Десетки съседи благодарение на шумния "Милиардерския тур" разбраха, че около тях живеят едни от най-богатите, влиятелни и мразени хора в света.

Досега активистите, настанили се в парка Зукоти в долен Манхатън протестираха общо срещу банкерите, ограбващи средната класа и манипулиращи политическата система. За първи път сега те се обединиха около една конкретна политическа мярка – тази да бъде спряно решението на кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг от догодина да отпадне т.нар. милионерски данък, облагащ богатите с 2% по-висок налог. Смята се, че това ще струва $5 млрд. на градския бюджет във време когато учители, полицаи и пожарникари са съкращавани.

Индентифицирането и поставянето на конкретни цели за политически натиск накара обаче много наблюдатели да се питат дали "Окупирай Уол стрийт" не навлиза във втората си по-зряла фаза. Дали от спонтанно събиране на недоволни младежи няма да се превърне в истински фактор в политическия дебат в Америка по подобие на дясното популистко джижение "Чаеното парти".

Протестите бяха вдъхновени от антиконсуматорското списание AdBusters, издавано във Ванкувър, което през лятото призова на онлайн страницата си за мирно окупиране на "Уолстрийт", за да бъде привлечено вниманието към проблема с растящото неравенство в света. Изданието преди това бе организирало глобални акции като "Ден без нито една покупка" и "Ден без телевизия" и новата идея бързо се разпространи в социалните мрежи. Когато пък хакерите от групата Anonymous я подкрепиха, редакцията на AdBusters неочаквано се оказва залята от имейли от хора, желаещи да участват. Свързали се помежду си, стотина души се настаниха на 17 септември в Долен Манхатън, на само две преки от "Уолстрийт".

Движението набра истинска инерция след като демонстрантите се опитаха да окупират Бруклинския мост на 1 октомври и полицията арестува 700 души. Кадрите обиколиха света и събудиха интереса на медиите, които до този момент в голямата си част игнорираха акциите. Протестите се разпространиха във Филаделфия, Бостън, Чикаго, Сиатъл, Маями, а запалени от американския пример активисти в Канада, Ирландия, Швейцария и Хонг-Конг започнаха да говорят за глобално движение "Окупирай света".

Междувременно с присъединяването на много различни групи първоначалният мотив за насочване на вниманието към растящото неравенство и ексцесиите на "Уолстрийт" бе размит. Все повече медии, политици и обикновени хора започнаха да питат какво точно целят протестиращите и да установят, че липсва еднозначен отговор. Движението дори няма истински лидери, защото иска да избяга от традиционната йерархия. Говорителите често се сменят и дори отказват за използват микрофони, за да не изглеждат като политагитатори. Вместо това когато говорят, всяко изречение се повтаря като ехо от тълпата. Ефектът особено по време на уличните митинги е поразителен, защото фразите кънтят мощно и продължително.  

Опитите пък да бъде създаден пресцентър, за да отговаря на хилядите журналистически въпроси, е по-скоро неуспешен. Освен че големият интерес е истинско предизвикателство за нова и неформална организация, активистките групи в парка Зукоти вкарват различен нюанс. Едни са отявлени анархисти, други са ветерани от движението за мир, трети идват от синдикатите, четвърти протестират срещу политиката на МВФ в третия свят и т.н. В зависимост в кой ъгъл на импровизираното им протестно село в парка Зукоти се озовете, ще срещнете и различните недоволства срещу сегашната политико-икономическа система.

По време на "Милиардерския тур" повечето плакати призовават да бъдат вдигнати данъците на богатите като начин за справяне с рекорния дефицит на нацията, защото в сегашната криза съкращенията в бюджетната сфера удрят несправедливо средната класа. "Покажи ми как изглежда демокрацията. Така изглежда демокрацията," скандират демонстрантите под прозорците на милиардерите. Митингът се е проточил през няколко преки. "Окупирай Уолстрийт" няма разрешение за блокиране на маршрута и затова демонстрантите се движат в редички по двама-трима по тротоарите. Полицията охранява по-скоро за тяхна сигурност, за да не се окажат жертва на нюйоркския трафик.

На ъгъла на "Парк авеню" и 67-ма улица две възрастни дами пляскат и насърчават демонстрантите. "Честно казано им стискам палци да успеят да запазят плама си," казва една от тях. Въпреки че живеят на един от най-ексклузивните адреси в Ню Йорк, двете дами обясняват пред "Дневник", че подкрепят протеста нищо че точно за тях би означавало да плащат по-високи данъци. По-младата, докато несъзнателно си играе с перлената си огърлица допълва, че е ветеран от протестите през 1969-ма преди да се окаже в по-богатата част от обществото. "Освен това заради бюджетните съкращения много обществени услуги и институции ще се изгубят, което не е добре за никой," категорична е тя.

Други обаче далеч не са толкова добронамерени. "Не всеки, живеещ на "Парк авеню" е червив с пари," ядосано започва да спори с протестиращите мъж на средна възраст. После продължава тирадата си, че проблемите на Америка са структурни и не могат да бъдат решени просто с вдигането на данъците на богатите. Той обаче видимо е в малцинство, защото когато един от демонстрантите подвиква на охраняващите полицаи, че те трябва да се присъединят, един от сержантите отговаря: "Аз не съм казал, че не одобрявам протеста". Тези дни нюйоркският кмет Майкъл Блумбърг обяви непопулярен план за намаляване на бюджета за полицията с около 2 млн. долара и това допълнително нажежи страстите около изтичането на т.нар. милиардерски данък.

Може би най-яркият знак, че "Окупирай Уолстрийт" е оцелило популярна и обединяваща обществото тема бе реакцията на Джон Полсън, пред чийто врати завърши шествието. "Единият процент най-богати нюйоркчани внася 40% от приходите в градския бюджет и така облагодетелства както Ню Йорк сити, така и щата," се казва в обръщение, изпратено до медиите от фонда му Paulson&Co. Други експерти се опитаха да призоват към повече умереност, посочвайки факта, че финансовата индустрия вече не е това, което беше и Ню Йорк. Догодина "Уолстрийт" може да загуби още 10 хил. работни места, които ще се прибавят към 28 хил. закрити от 2008 г. насам.

Подобни предупреждения обаче останаха нечути. Както показа "Милиардерския тур", популярна акция с конкретно послание може да осигури на "Окупирай Уолстрийт" достатъчно внимание, дори без масови полицейски арести.