Русия използва енергийния си сектор за политически игри, забавяйки реформите и налагайки таван на цените преди президентските избори през март 2012 г. Това кара инвеститорите да обръщат гръб, а самите компании забавят важната модернизация на остарялото оборудване, пише в свой анализ агенция "Ройтерс".

През последните седмици руското правителство направи серия изявления, които предизвикват съмнения дали наистина властите са готови да либерализират четвъртия по големина енергиен пазар в света. Това оказа негативен ефект върху акциите на производителите и електроразпределителните предприятия.

Индексът на RTS Electricity, който наблюдава ситуацията на групата фирми, създадени след частичната приватизация на сектора през последното десетилетие, е намалял с 39% на годишна база, докато целият индекс RTS се е понижил с 21 на сто. Главният повод за притеснение е увеличаването на тарифите за електричество на домакинствата. Това е необходимо за финансиране на реинвестициите и растежа в сектора, твърдят енергийните компании.

Руснаците плащат най-ниска цена за електричество в Европа – 90 долара за мегаватчас, сравнено със средната стойност за ЕС от 185 долара. В миналото правителството няколко пъти е давало знак, че подкрепя реформа в системата.

В началото на тази година обаче премиерът Владимир Путин предупреди, че увеличаването на цената не трябва да е повече от 15%, което е по-малко от надеждите на компаниите в сектора. Путин, който ще участва на президентските избори през март 2012 г., също така замрази всякакви увеличения за периода от януари до юли 2012 г.

Липсата на инвестиционен капитал създава притеснения за възможността от още инциденти и спирания на електроподаването, подобно на това в Москва от миналата Коледа. Тогава токът бе спрян в две от летищата на града, десетки полети бяха отменени и това предизвика хаос и безредици. Хиляди хора бяха оставени на тъмно.

Други примери за подобни техногенни катастрофи (виж другия текст) са аварията на Саяно-Шушенската ВЕЦ от 2009 г., когато загиват над 65 души. През август 2010 г. в Санкт Петербург спира електроподаването, в резултат на което 40% от жителите на града (4.5 милиона души) остават без ток.

Цената на модернизацията на остарялото оборудване в Русия е между 400 и 500 милиарда долара, смятат експерти в енергийната индустрия.

Акциите на компаниите - разпределителки на електроенергия, продължават да получават негативни оценки от анализаторите, смятащи, че ограничаването на цените за електроенергия ще удари най-много по тях.

Примерът с фонда EOS Russia, основан през 2007 г. в Стокхолм с цел инвестиция в руски енергийни активи, е показателен за опасностите, дебнещи инвеститорите в руския енергиен сектор. Акциите на фонда, който е инвестирал повече от половината си средства в разпределението на електроенергия и на практика така е засегнат от ограничаването на цените, са намалели с над 80% от началото на дейността му досега.

В същото време обаче вероятността за реформа на сметките за ток в Русия след президентските избори през 2012 г. привлича мениджъри на други фондове, надяващи се на ръст през идната година. Сред тях са най-големият инвестиционен фонд в Русия Prosperity Capital Management и германският Wermuth Asset Management.

На повърхността правителството подкрепя приватизацията в опит да привлече чужди инвестиции в остаряващата енергийна инфраструктура на Русия, голяма част от която е била построена по съветско време. На практика нещата са по-различни.

Приватизацията на електрическия сектор в Русия започва през 2007 г., когато държавният монопол РАО ЕЭС е разбит на три основни части: национални и регионални производители, разпределителни мрежи и "Федералната мрежова компания на единната енергетическа система".

Много от производителите са били разпродадени на аукционен принцип, но финансовата криза от 2008 г. забавя приватизацията и руската държава все още притежава 70% от сектора.

Русия твърди, че иска да приватизира държавната холдингова електроразпределителна компания МРСК, но в същото време прибира дяловете на няколко производителя на електроенергия чрез друг контролиран от държавата енергиен холдинг "Интер РАО".

Газовата компания "Газпром", монополист в износа на руски газ, също контролира значителни части от сектора на електроенергия. Единствените по-големи чужди участници са германската E.ON, италианската Enel и финландската Fortum.

E.ON Russia и Enel Russia изпълняват задълженията си по изграждане на нови мощности, след като влязоха на руския пазар. Останалите участници в сектора обаче изчакват и не инвестират в старото оборудване и разчитат на активите от съветско време, за да продължат да работят, докато правителството изясни позицията си за новите регулации. Само тогава инвеститорите могат да обмислят въпроса за модернизацията.