Той е известен като спокоен човек – остроумен, тих, любезен, добронамерен, леко тромав, дори понякога скучен, който обича да говори, но не и за себе си. Франсоа Оланд е на път след шест месеца да сбъдне детската си мечта и да стане президент. В неделя той спечели вътрешнопартийните избори на Социалистическата партия да се кандидатира за президент за изборите през април 2012 г.

На тях Оланд по всяка вероятност ще се изправи срещу консерватора Никола Саркози, чиято показност е напълно чужда на социалиста. Оланд предпочита да ходи на работа с мотопед, а не с лимузина, и избягва шоуменския стил, превърнал се в запазена марка на Саркози, отбелязва агенция "Ройтерс".

Социалистът не обича светлината на прожекторите. Вестник "Гардиън" го нарича неуморното момче зад сцената. Макар и партиен ветеран и лидер на социалистите през периода 1997-2008 г., 57-годишният Оланд е сравнително неизвестен извън пределите на Франция. През последвалите години умереният социалист претърпя съществена промяна във визията си.

Раздели се с измачканите костюми, старомодните очила с рогови рамки, с излишните си килограми, както и с вида си на представител на средната класа, отбелязва "Гардиън". Някои с тъга отбелязват, че едновременно с това са си отишли и чувството хумор и сърдечността на Оланд.

В продължение на един президентски мандат предишният Оланд се превърна в един по-слаб, по-сериозен, по-важен Оланд, който спокойно би могъл да бъде президент на Франция, ако рейтингът на Саркози продължи да се срива.

Оланд твърди, че ще бъде един "нормален" президент за разлика от бляскавия и импулсивен Саркози, който бързо си спечели прякора Президента фукльо след идването си на власт през 2007 г.

Макар да постигна добър външен вид чрез драстична диета, нови очила и кафеникав загар на лицето, в автобиографията му обаче има празнини. Противниците му го определят като партиен апаратчик. Макар да е дългогодишен политик (депутат от югозападния департамент Корез), той никога не е заемал правителствен пост и не е управлявал корпорация. По време на кампанията за вътрешнопартийните избори неговата съперничка Мартин Обри го обвиняваше, че не е достатъчно твърдолинеен.

Според приятелите Оланд е топъл и духовит, особено когато е далеч от телевизионните камери. Всъщност Оланд се намира в десните редици на социалистите. Но той бързо успя да събере твърдо ядро от последователи сред привържениците на социалистите, представяйки се като модерно мислещ политик, който е малко по-умерен, отколкото други висши партийни дейци.

През последните дни от надпреварата в партията Оланд втвърди критичния си тон спрямо банките и финансовите пазари, за да привлече антиглобалистки настроените гласоподаватели, отбелязва "Ройтерс".

Роден е на 12 август 1954 г. в северозападния град Руан в семейство от средната класа. Още като дете той заявява на майка си, че един ден иска да бъде президент. За целта завършва Института за политически науки и още по-реномираната Национална школа за администрация, откъдето излиза голяма част от френския политически елит. Става активист на социалистите и участва в кампанията на бившия президент Франсоа Митеран.

В Националната школа за администрация се среща с вече бившия си партньор в живота – Сеголен Роаял, от която има четири деца. Нейната кариера в социалистическата партия обаче се развива доста по-бързо и в определен момент французите го наричат Мосю Роаял.

В социалистическата партия Оланд заема важни, но скучни постове, а през 2008 г. напуска лидерския пост, за да отстъпи място за смяна на управлението, когато в битка се впускат Роаял и настоящият лидер Мартин Обри. Дори и сега Оланд можеше все още да не бе излязъл от сянката, ако предишният фаворит на социалистите за президент Доминик Строс-Кан не бе замесен в сексскандал с камериерка в нюйоркски хотел.

Пътят на Оланд към Елисейския дворец вече се отваря широко. Най-новите проучвания показват, че 48% от французите смятат, че социалистът е в състояние по-добре да се справи с икономическата и финансовата криза, докато само 28% вярват повече в способностите на Саркози. Резултатите са учудващи, като се има предвид, че Оланд никога не е заемал правителствен пост.

Наблюдателите отбелязват, че с избора на Мосю Нормалност за кандидат на социалистите Саркози ще се изправи срещу пълната си противоположност в битката за Елисейския дворец. Ще се сблъскат два съвсем различни стила на личен и политически живот. Докато Саркози е известен със силното си его, харизматичен е, обича шика, скъпите часовници, очила и има съпруга супермодел, Оланд е земен и добронамерен, често самокритичен, предпочита да запази в тайна личния си живот, който води с журналистка от "Пари мач".

Докато Саркози отделя голямо внимание на ръста си, до степен, че избягва да бъде сниман до по-високи от него хора, "Гардиън" отбелязва, че Оланд обикновено се шегува със собствения си ръст (само три сантиметра по-висок от този на Саркози) и твърди, че него трудно ще го събори човек заради по-ниския център на тежестта.

Колкото повече наблюдателите анализират живота и кариерата на Оланд, толкова повече се убеждават в неговата нормалност. Вероятно французите вече имат нужда точно от това.