Преди четири месеца адмирал Уилям Макрейвън е командир на мисията в Пакистан, която завършва с убийството на Осама бин Ладен. Сега той е началник на специалните части на САЩ и твърди, че неговите сенчести, потайни войници стават все по-важна част от начина, по който Вашингтон и съюзниците му водят война.

В десетилетието след 11 септември 2001 г. персоналът на американските специални части се удвоява, бюджетът се е утроил, а броят извършени мисии е нараснал четири пъти.

Елиминирането на Бин Ладен е само върхът на айсберга от бързорастящи и в по-голямата си част скрити мисии на САЩ и съюзниците им. Хората, които знаят за тези мисии, смятат, че променянето на начина за водене на битка може да предизвика широки непредвидени последици от нарушаване на дипломатическите отношения до нежелани, истински войни.

Специалните части нещо ново. Тайните войни срещу комунизма в Югоизточна Азия през 60-те години на миналия век се превръщат в по-големи, конвенционални конфликти. През 80-те подпомагането на ислямистките партизани в Афганистан, биещи се срещу съветските войски, довежда до създаването на Бин Ладен и Ал Кайда.

Привлекателността на тези операции е ясна. Военните действия са много по-приемливи от обществото, ако не показваш мъртвите тела по телевизията. Компютърен вирус за иранската ядрена програма, тайна помощ на бунтовниците в Либия и удари на безпилотни самолети по бази на Ал Кайда – всичко това успя да постигне необходимия ефект и то без много много публичност.

Във временна на финансова криза и намаляване на бюджети, тайните операции също излизат евтини, особено сравнени с цената за поддържане и дислоциране на голяма конвенционална войска. Макрейвън казва, че неговите 58 000 специални части струват само 1.6% от целия бюджет на Пентагона за 2012 г.

ЦРУ винаги е поддържала собствена, но много по-малка група хора за парамилитарни операции, понякога в съдействие със специалните части от армията. Под ръководството на новия директор на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс се очаква американската разузнавателна агенция да увеличи броя на мисиите за саботиране или елиминиране на важни цели.

Други държави, които също вероятно ще подновят усилията си за развиване на мощни специални части, са Великобритания и Израел. Те инвестират в специалисти, специални техники и ресурси за водене на битка на най-новото и непознато бойно поле – в интернет.

Специалните части на САЩ са дислоцирани в 75 държави, където тяхната работа варира от обучение до поръчкови убийства. С края на иракската кампания и намаляването на активността в Афганистан, очаква се държави като Пакистан, Йемен, Сомалия, Филипините и Мексико да се превърнат в нов театър на бойни действия от нов тип. Критиците на тази тактика обаче казват, че липсва публичен дебат.

Тихомълком спецчастите всъщност вече са заели важно място в модерния начин за водене на война. Конвенционалните войски доминират отразяването на бойните действия в Афганистан и Ирак, но зад кулисите генералите разчитат на тайни, специални мисии.

В известна степен промяната е в технологията. Това предлага изцяло нов виж оръжия, като например киберамуницията Stuxnet, накарала иранските центрофуги за уран да се саморазрушават.

Новите технологии вече променят вида на западните войски. Безпилотен самолет може да се управлява само от един пилот, а около 20 анализатора в реално време събират и интерпретират видяното от машината. Това на свой ред разширява възможните цели на специалните части. Адмирал Макрейвън казва, че в Афганистан през 2010 г. неговите момчета са извършили около 2 000 нападения срещу идентифицирани високопоставени цели.

Работата с племенните групи и печеленето на тяхната лоялност, говоренето на езика им и познаването на културата им имат ключово значение. Така специалните части, които работят в тясно сътрудничество с местното население, обръщат хода на войната в Ирак, където "сунитското пробуждане" на местните племена успява да даде отпор на радикализма на Ал Кайда.

Решението за операцията в Либия по-скоро е било взето заради това, което не може да се направи, от колкото за това, което може. По-широка военна намеса е била политически невъзможна и финансово неприемлива, но лидерите са искали нещо да бъде предприето. Британски официални представители казват, че тайната "петролна клетка" е била ключова във войната в Либия, защото успява да отреже доставките на гориво за Муамар Кадафи, без да бъде използвана много военна сила.

Световната финансова криза също прави световните сили колебливи да предизвикват конфликти, които биха нанесли широки икономически щети. Вирусът Stuxnet използван срещу Иран е привлекателно средство, защото намалява риска от ответен удар на иранската армия срещу корабите в Персийския залив, което би изстреляло цените на петрола много нагоре.

Тайната кампания срещу иранската ядрена програма не винаги е била безкръвна. Саботирането на техниката преминава без жертви, но се твърди, че израелските служби Мосад стоят зад убийствата на няколко ядрени учени на Техеран.  

С толкова много случващо се зад кулисите, някои критици настояват за по-критичен поглед и повече прозрачност на тези операции.