Лидерите на държавите от ЕС започнаха днес решаващата среща в Брюксел, на която трябва да бъдат договорени конкретни решения за справяне с дълговата криза, за спасяване на Гърция и за подпомагане на европейските банки.

Макар че не се очаква да бъдат оповестени конкретни решения преди сряда, за когато е насрочена друга среща на върха, наблюдателите следят с внимание преговорите на финансовите министри и на лидерите от Е

Надеждите за напредък нараснаха, след като късно вчера финансовите министри на 27-те страни членки обявиха след 10-часови напрегнати разговори, че са постигнали принципна договореност за рекапитализация на европейските банки с над €100 млрд.

Според "Файненшъл таймс" министрите са се разбрали за необходимостта от инжектиране на €108 млрд. ($150 млрд.) през следващите шест - девет месеца. Според "Ройтерс" те са приели новите оценки на Европейския банков регулатор, че ще са необходими между 100 и 110 млрд. евро за заздравяване на банковата система, въпреки съпротивата на Испания, Италия и Португалия. В началото на седмица регулаторът оценяваше потребностите на €80 млрд. евро, но вчера е представил нова, по-висока оценка.

Днес министрите ще представят постигнатото принципно споразумение на масата за преговори на 27-те лидери от ЕС, които в Брюксел обсъждат цялостно решаване на дълговата криза, включващо допълнителен спасителен заем за Гърция, както и възможностите за разширяване на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), чийто капитал в момента е €440 млрд.

Нейната увереност бе споделена и от Никола Саркози. "Постигнат е напредък. От сега до сряда трябва да бъде намерено решение, структурно решение, амбициозно решение, окончателно решение", заяви френският президент. Запитан дали това би могло да се случи, той отговори: "Да, в противен случай нямаше да съм тук."

Изнасяйки подробности от "кухнята" на преговорите, "Ройтерс", разказва как вчера Италия, Испания и Португалия са оказвали силна съпротива на споразумението, твърдейки, че то ще ги изложи на фронтовата линия, тъй като ще трябва да платят по-висока цена, за да заздравят балансите на своите банки, отколкото Франция и Германия, чиито банки също имат експозиция към гръцкия дълг.

Но под силния натиск на останалите 24 страни членки трите държави са отстъпили и е била договорена рамката на споразумението, което днес ще бъде обсъдено и от лидерите на 27-те.

Източници от Брюксел обаче заявиха пред "Ройтерс", че документът, който ще бъде поставен на масата на преговорите между лидерите, няма да съдържа конкретно число за рекапитализация на банките. Това оставя възможността битката да продължи.

Ако лидерите успеят да се договорят през следващите дни за рекапитализация на банките, това ще бъде значителен напредък в усилията за овладяване на бушуващата вече втора година криза, която заплашва ЕС и световната икономика, коментира "Ройтерс".

Продължават обаче да съществуват няколко елемента на разногласия и те ще изискват значителни преговори от неделя до сряда, когато лидерите обещаха да излязат с конкретни решения за кризата.

Основният елемент на разногласия е размерът на Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) на стойност €440 млрд., създаден през миналата година и осигурил до момента средства за спасяване на Португалия и Ирландия.

Финансовите пазари не са убедени, че ЕФФС е достатъчно голям, за да спаси при нужда Испания и Италия. Затова лидерите на ЕС обсъждат варианти за увеличаване на "огневата му мощ", без да са необходими нови гаранции. Един от вариантите е фондът да предоставя гаранции за притежателите на облигации на Италия, Испания и на други проблемни страни от еврозоната. Гарантирайки например 20% от облигациите, "огневата мощ" на фонда ще бъде увеличена пет пъти.

Франция и някои други страни членки обаче вярват, че ще бъде по-добре ЕФФС да се превърне в банка и така да си осигури достъп до финансиране от Европейката централна банка, което ще му осигури безгранична ликвидност. Германия, Холандия, Финландия, както и самата ЕЦБ се противопоставят на идеята, твърдейки, че тя нарушава договорите на ЕС.

Друг съществен проблем е какво да се прави с гръцкия дълг. Страната вече получи заем от €110 млрд. евро, но сега се нуждае от допълнителни средства. На 21 юли лидерите на 27-те се договориха частните облигационери доброволно да отпишат 21% от стойността на държаните от тях гръцки ДКЦ, а ЕФФС и МВФ се договориха да отпуснат нова помощ от €109 млрд. Сумата обаче вече е недостатъчна, тъй като икономическото положение на Гърция се влошава по-бързо от очакваното. Сега е ясно, че частният сектор ще трябва да се съгласи да отпише 50% от гръцките облигаци, а публичният - още повече.

Частният сектор, представляван от Института за международни финанси, се противопоставя на предоговаряне на сделката от 21 юли, опасявайки се, че по-голямо отписване на гръцки дълг ще увеличи значително загубите на банките.

Управляващият директор на института Чарлз Далара, който присъстваше на срещата на министрите в събота в Брюксел, заяви, че по въпроса е постигнат само малък напредък. Тоест преговорите вероятно ще продължат на срещата на лидерите.

Тъй като френските банки са сред най-големите притежатели на гръцки дълг, Париж не желае да принуждава частния сектор да търпи по-големи загуби и настоява евентуална сделка да остане на доброволни начала. В основата на нежеланието на Париж стои реалната заплаха страната да загуби първокласния си кредитен рейтинг ААА, ако френски банки ще трябва да бъдат спасявани от държавата.

В същото време лидерите на еврозоната усилват натиска върху Италия и Испания да положат повече усилия за овладяване на бюджетния дефицит и в същото време да стимулират икономическия растеж. Доходността по испанските и италианските облигации обаче е рекордно висока, което значително увеличава разходите за финансиране на дефицитите и поражда проблеми с ликвидността, каквито еврозоната не може в момента да си позволи.

Европейските лидери искат да накарат италианския премиер Силвио Берлускони да изпълни поетите от него обещания за ограничаване на разходите и за стимулиращи растежа инвестиции с надеждата, че така страната ще бъде предпазена от пазарния натиск.