Неочакваната опасност - твърде малко хора
| - В най-лошия случай ще има конфликт между поколенията. Хората в напреднала и средна възраст може да блокират достъпа до работа на младите и да се борят яростно за позициите си |
Ако светът следва европейския демографски модел - и това е едно огромно голямо "ако" - до 2200 г. той може да се окаже дом на едва половината от сегашното почти 7-милиардно население. Население като в средата на 60-те години на ХХ век ще обитава жилища, построени за почти три пъти повече хора. Звучи невероятно на фона на прогнози за 15 млрд. души в края на този век, но не е невъзможно.
Това са числа, предизвикващи ужасяващи теории за задаващи се за недоимък, хаос и една изцедена от ресурсите си планета. На практика обаче подобренията в производството на храна и технологиите позволяват растежът на населението да продължи безпрепятствено и сравнително гладко. Но не е задължително това да продължи безкрайно.
Някои демографи и специалисти си позволяват да надзърнат отвъд хоризонта на следващите 3-4 поколение. Те твърдят, че предизвикателството в средата на следващия век няма да бъде голямото население, а по-скоро големият дял на възрастните и финансово зависими хора и формулирането на нови стратегии за осигуряване на просперитет, работни места и основни услуги. Тази тенденция вече допринесе за сегашната финансова криза, като увеличи цените на здравеопазването и социалните осигуровки в развития свят.
В много от развиващите се страни в света се наблюдава силен растеж на населението. Средната раждаемост на двойка по света е около 2.5 – повече от достатъчно, за да се поддържа сегашното население. До момента, в който няма да има "развиващи се икономики" и авторите на сегашния "бейби бум" ще влязат в матрицата на държави с ниска и опасно ниска раждаемост.
Русия, Сингапур и още няколко развиващи се държави въведоха политики за насърчаване на раждаемостта, но с променлив успех. Според повечето прогнози населението на света ще достигне своя пик от около 9 млрд. души около 2070 г. и след това ще почне да намалява. Въпросът е колко бързо ще е това намаляване.
Свят, пренаселен с възрастни
В западния свят по това време децата на поколението на бума на бебетата, много от които имат по-малко деца или са напълно бездетни, ще достигат края на своя живот. В развиващия се свят масата от млади хора, която в момента е най-шокиращо голяма в Близкия изток, вече също ще измира.
До 2030 г. над една трета от населението на западните държави, както и на някои азиатски икономики като Япония и Южна Корея ще бъде над 65-годишна възраст.
Много развиващи се страни и най-забележимо Китай с неговата политика на едно дете ще последват тази тенденция, често пъти без да имат пари за здравно и социално осигуряване.
В развиващия се свят повечето държави разчитат на голям брой работещи данъкоплатци, които плащат за осигуровки и пенсии на малка група възрастни хора. В по-бедните страни големите семейства обикновено се грижат за възрастните си. Нито един от тези модели обаче не е пригоден да се справи с глобалната демографска промяна към все повече стари и по-малко млади хора, твърдят експерти.
Пуста планета?
Все пак има и оптимисти. "Това ще бъде едно много по-старо, но и много по-образовано население", коментира Сегрей Шчербов, ръководител на научен екип от Виенския демографски институт. "Хората стават по-здрави. Лично аз смятам, че ще се приспособим", добавя той. Шчербов и неговите колеги от Световната програма за населението към Международния институт за приложен системен анализ са положили значителни усилия, за да предскажат промяната на населението през следващите два века.
В едната крайност, ако раждаемостта в световен мащаб падне до нивото в Шанхай от 0.8 деца на двойка, тогава до началото на XXII век населението на света ще намалява толкова бързо, че до 2150 г. ще бъде по-малко от милиард. Ако раждаемостта бъде по-близка до средната в ЕС от 1.5 деца, населението ще падне под 5 млрд. около 2140 г. и под 3 млрд. до 2200 г.
В най-лошия случай ще има конфликт между поколенията. Хората в напреднала и средна възраст може да блокират достъпа до работа на младите и да се борят яростно, за да запазят позициите си, докато гневните младежи чувстват, че не им се дава шанс, а междувременно трябва да плащат цялата сметка в обществото. Някои вярват, че този феномен вече се наблюдава на места в развития свят.