Решението на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да подложи спасителния план на ЕС за гръцката икономика на референдум взриви медиите в Европа и по света. БТА предлага преглед на част от днешния западен печат по темата.

Фактът, че и борсите, и европейските му колеги реагираха с ужас на ангажимента на Георгиос Папандреу да организира референдум за най-новата спасителна сделка за Гърция, сам по себе си не доказва, че гръцкият премиер е направил гаф. Месеците на народни протести са предостатъчно доказателство, че гръцкият народ има проблем с преглъщането на горчивия хап, предписан му от Европейския съюз.

Гръцкото правителство и европейският проект изживяват криза на легитимността. Всенародното допитване по пакета спасителни мерки може да даде възможност на гърците да смятат, че не са просто зрители и жертви на кризата. Внезапното решение на Папандреу обаче е грешка. Гърците заслужават да имат думата по кризата, но по-добрият начин за насърчаване на обществените дебати би бил да се свикат избори. При демокрацията политическите въпроси се решават най-добре от избрани представители. Референдумът е по-подходящото решение, когато е сменен конституционният ред.

Спасяването на Гърция е политически въпрос. Истината обаче е, че нито изборите, нито референдумът са идеалното решение точно сега. Нови усложнения на положението в Гърция ще доведат само до ново забавяне на и без друго закъснелите спасителни мерки, които са толкова важни за стабилността на еврозоната, колкото и за самата Гърция. Резултатите от какъвто и да било вот може да доведат до безредици и хаос в Гърция, но те могат да бъдат също толкова пагубни и за Европа. Заразата вече се разпространява.

Еврозоната разполагаше с две години да създаде санитарен кордон около гръцките държавни финанси, но до момента не успява да направи това убедително. Сега е длъжна да действа, защото скоро ще бъде твърде късно.

Идеята за подлагането на спасителния план за Гърция на референдум може преди време да е изглеждала добра. Всички проучваха фактите около измъдрената в Брюксел сделка миналата седмица - от германските "Зелени" до френските банки – всички, освен хората, които ще трябва да го изпълнят.

Ако икономическите решения са политически, най-адекватният въпрос, който може да се зададе на Гърция, е дали подкрепя пакета мерки. Освен това един въпрос удобно би замаскирал други два: дали гърците все още искат да са част от еврозоната и дали все още вярват в лидерските качества и управление на Папандреу.

След връщането си от Брюксел миналата седмица, докато обявяваше сделката за своя лична победа, снощи Папандреу изглеждаше повече от всякога като политика камикадзе, за какъвто го смятат колегите му.

Кризата в еврозоната най-сетне налучка осеяния с дупки път на реалната политика, докато гърците открито поставят под въпрос дали обвързаността им с Европа и единната й валута все още е по-важно за тях от контрола върху собственото им бъдеще и икономическо благосъстояние. По време на двегодишната финансова криза богатите страни в Северна Европа, начело с Германия, настояваха силно задлъжнелите им събратя на юг да орежат кардинално разходите си в замяна на спасителни заеми. Те се придържаха към това предписание, въпреки че строгите ограничения саботираха растежа и увеличиха безработицата в Гърция, Испания, Португалия, а сега и в Италия, смятайки, че хората в тези страни ще преглътнат противното лекарство, тъй като единствената им алтернатива е да обявят фалит и евентуално да напуснат еврозоната вкупом.

Започващата днес в Кан среща на върха на 20-те най-богати страни на планетата ще се открие с извънредно заседание, посветено на Гърция. Внезапното решение на гръцкия премиер да организира референдум по постигната миналата седмица в Брюксел сделка промени дневния ред на форума, като върна драматично кризата в еврозоната в центъра на вниманието на Г-20.