Възрастните служители плащат скъпо за приватизацията на Балканите
Хиляди от по-възрастните работници на Балканите попадат в капана на бедността, докато се борят да си намерят работа, без да могат да се пенсионират – съдба, която споделят със западноевропейските си колеги. В Македония десетки служители над 50-те са били докарани до самоубийство.
| Тази статия е изработена в рамките на журналистическо проучване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация "Робърт Бош" и фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). dnevnik.bg e медията в България, която публикува изследванията на журналисти от Балканите, участвали в тазгодишната програма. |
"Двадесет и пет членове… се самоубиха, защото не можаха да се справят с бедността. Всички те бяха над 50-те. Някои се обесиха, други скочиха от мостове или от сгради, а един се запали", казва Лиляна Георгиевска относно служителите, които в Македония стават известни като "жертвите на фалита".
Георгиевска е вицепрезидент на UNIT, национална асоциация на "жертвите на фалита"; служители, които са загубили работата си, след като предприятията, където те работят, фалират в резултат на лошо управлявания процес на приватизация в Македония.
Повечето от тях попадат в капана на крайна бедност, тъй като не са в състояние да си намерят нова работа. Мнозина дори не могат да се пенсионират, тъй като не отговарят на изискванията за държавна пенсия или защото шефовете им са си прибрали пенсионните вноски в джоба, вместо да ги предадат на държавата.
Служителите в Македония – както млади, така и стари, са силно засегнати от фалитите и рецесията. Общата безработица за 2010 г. възлиза на 31 процента според Държавната статистическа служба.
Но бъдещите перспективи са особено мрачни за по-възрастните работници в Македония. Тези над 50 години съставят почти една пета от безработното население, като за тях е най-трудно да намерят нова работа. И те изобщо не са сами.
Из Балканите има цяла армия от безработни хора над 50-те, едно цяло поколение, което претърпя икономически спад от войната, видя разпадането на бивша Югославия и понесе основната тежест на прехода от социалистическа икономика към капитализъм.
Доклад, публикуван от омбудсмана в Хърватия, описва възрастните работници като "застрашен от изчезване вид", тъй като 40 процента от дългосрочно безработните хървати са на възраст над 50.
Значително големите редици на безработните хора над 50-те се увеличават още повече с присъединяването на такива, загубили работата си по време на глобалната рецесия, не само на Балканите, но и в цяла Европа.
Във Франция и Великобритания съществува подобен проблем, тъй като държавните хазни и там са неспособни да издържат застаряващото население и се налага някои служители да работят и след официалната пенсионна възраст. И все пак точно те често стават обект на съкращения и им е най-трудно да намерят нова работа в настоящия икономически климат.
Обратно в Македония министърът на труда и социалната политика допреди последните парламентарни избори Джелал Байрами не знае точно колко души са загубили работата си при фалитите на приватизирани компании.
"Това число е обект на спекулация, някои казват, че са повече от 20 000 души, а други, че са повече от 30 000", казва той.
Куманово се намира само на половин час път от столицата Скопие. Това е третият по големина град в Македония, с население от около 80 000, и бивша индустриална сила на страната. След приватизацията, градът е само сянка на това, което е бил някога; фабриките са затворени, а хората, оставени без работа, свързват двата края, като практикуват предишните си занаяти у дома.
"Сега виждаме [отделни хора, които оперират] кланици в задните дворове, докато индустриалната кланица е зарязана и обрасла в плевели", твърди Георгиевска.
"Парламентът е виновен"
Малцина от хората тук вярват на обещанията на профсъюзните лидери и на правителството, че ще им помогнат да се пенсионират или да намерят платена работа.
"Всички, които седят в парламента, са виновни, защото не спряха приватизацията, като видяха какво се случва. Единственото, което ги интересуваше, беше да приберат още пари в джоба си, а профсъюзите само им помогнаха", казва Георгиевска. Самата тя е загубила работата си в местна кланица, когато тя фалира през 2005 г.
Заедно UNIT and UNIJA, още една асоциация за уволнени работници, имат повече от 8000 членове помежду си. През последните няколко години те лобират правителството да предприеме действия, като организират митинги и протести пред сградата на парламента в Скопие. Някои от членовете обявиха гладна стачка, а други хвърляха яйца по депутатите.
Войслав Димитриевски, 62, е член на UNIT и бивш служител в ČIK, фабрика за обувки в Куманово, която банкрутира през 1996 г. Това е първата приватизирана компания, която фалира в страната. "Имахме споразумение с правителството, те обещаха, че новият собственик ще ни назначи обратно, но той взе нови, по-млади хора, а ние, старите работници, се оказахме на улицата", разказва той.
Оттогава е безработен. "Тогава ми поставиха диагноза диабет. Нямам пари за лекарства и трябва да чакам още две години, за да достигна пенсионна възраст. Ако оживея толкова дълго", казва Димитриевски.
Властите обаче имат доста различно мнение за дейностите на UNIT. Според Байрами това е една чисто политическа организацията, която се опитва да опозори правителството.
Когато е запитан за 25-те самоубийства, министърът замълчава за малко и след това казва: "Не е вярно, че са били толкова много, въпреки че не знам точния брой."
Георгиевска и други членове на UNIT предприемат съдебни действия, за да им бъдат възстановени вноските.
От месец юни, когато беше интервюирана за първи път, Георгиевска твърди, че още пет "‘жертви на фалита" са посегнали над живота си.
Възрастните служители в Хърватия са ‘застрашен от изчезване вид’
Хърватите също пострадаха при процеса на приватизация на колективните учреждения, а по-възрастните работници бяха уволнени първи, когато лошо управлявани фирми срещнаха трудности.
Държавата пенсионира предсрочно повечето от тях, но много от тези, които не успяха да се пенсионират, остават изолирани от пазара на труда заради възрастта си.
В доклад от 2010 г. хърватският омбудсман твърди, че възрастовата дискриминация е най-често срещаната форма на дискриминация на работното място. Докладът цитира изследвания, според които по-възрастните служители са "застрашен от изчезване вид, за които е буквално невъзможно да намерят нова работа, ако са уволнени".
По време на комунизма по-малко от пет на сто от безработните хървати са били на възраст над 50 години според хърватската Национална агенция по заетостта. Преди десет години числото достига 13 процента.
До 2010 г., броят им нараства двойно. Двадесет и шест процента от 320 000 регистрирани безработни са на 50 или повече години. Тези над 50 съставляват 40 на сто от дългосрочно безработните, или тези, които са били без работа за повече от една година.
Жените са ефективно изключени от пазара на труда още по-рано; 63 процента от дългосрочно безработните хървати са жени на възраст между 40 и 50.
Вероника Баришич, 55, живее в малък апартамент в Загреб с 81-годишния си баща. Тя е безработна от 15 години.
В отговор на въпроса как свързва двата края тя поглежда надолу и започва да плаче: "Предпочитам да не говоря за това. Единственият ни доход е пенсията на баща ми от Босна. Аз получавам само малко помощ за лекарства."
Тя е работила почти 20 години във фабрика за обувки в Прнявор в съседна Босна и Херцеговина. В началото на 90-те, когато започват войните и бивша Югославия се разпада, фабриката затваря и те бягат в Хърватия.
След като й откриват рак на гърдата и остеопороза, тя се мъчи да се справи. "Имах някои здравословни проблеми още докато работех, но тогава имах воля за живот. Загубиш ли веднъж този ритъм, нервите ти почват да отказват", казва тя.
Вероника няма идея как ще оцелее без дохода на баща си.
Възрастните са уволнени първи
Безработните в Загреб трябва месечно да се регистрират в офиса на Националната агенция по заетостта, за да получат помощи, а опашките са дълги. И все пак изглежда, че тези с посивели коси и набръчкани лица проверяват списъка със свободни длъжности с най-голям ентусиазъм, макар и с малка надежда да намерят работа. "Когато възрастни хора загубят работата си, най-вероятно е да не си намерят нова.
Работодателите предпочитат да наемат млади хора, защото те не задават въпроси, плаща им се по-малко и нямат против част от заплащането им да не се декларира", казва Мая Веховец, старши изследовател в Института по икономика в Загреб (EIZ).
Средно хърватските работодатели трябва да изплатят около 40 на сто от заплатите на държавата във формата на данъци и други удръжки според EIZ.
MM, инженер на 62 години, който пожела да остане анонимен, е загубил работата си миналата година след 34-годишен трудов стаж в петролната фирма Ina – най-голямата компания в Хърватия, приватизирана преди осем години.
Оттогава приватизационната сделка с Ina затъва в спорове сред обвинения в корупция, които достигат най-високите нива в правителството.
"Новото ръководство уволни много хора, особено тези над 50. Един ден ми казаха, че трябва да напусна. Попитах дали могат да ме задържат за още една година, докато достигна 35 години трудов стаж, за да отговарям на изискванията за ранно пенсиониране. Те отказаха", казва MM.
Той приема обезщетение на стойността на двегодишната си заплата и започва да търси друга работа. Досега е кандидатствал за 30 длъжности и все още е в процес на търсене, но не се надява скоро да намери нещо.
Официално практиките на възрастова дискриминация на работното място са незаконни в Хърватия. По принцип, с някои изключения, обяви за набиране на персонал не могат да поставят възрастови ограничения за кандидатите, а работодателите нямат право да уволняват служители въз основа на възрастта им.
Дискриминацията на работното място обаче е трудно доказуема в съда. Обикновено няма доказателства, а колегите не желаят да свидетелстват от страх да не загубят собствената си работа.
Отгоре на това делата се проточват с години. Най-дългият и все още нерешен трудов спор в общинския съд в Загреб е започнат през 1991 г. В момента има повече от 800 текущи дела, заведени преди 2005 г.
Много служители решават изобщо да не започват трудови спорове.
"Клиентите винаги питат колко дълго ще отнеме и когато им кажа, че в най-добрия случай може да отнеме една година, те губят пара", обяснява Домагой Ребич, юридически съветник в Независимите хърватски синдикати (NHS).
Огромните нива на безработица сред тези над 50-те години не са единственият проблем на Хърватия. Паралелно държавата се мъчи да изплаща пенсиите на хилядите, които бяха насърчени да се пенсионират преждевременно в ранните 90 години, по време на войната и в началото на процеса на приватизация.
"Новите собственици им предложиха избор между пазара на труда и ранно пенсиониране и повечето избраха по-малкото зло. Това беше лошо за държавата, защото не беше възможно да се изплащат толкова много пенсии от заплатите на работещите", казва Веховец.
"Профсъюзите също насърчаваха по-възрастните работници да се възползват от възможността за ранно пенсиониране, защото за разлика от по-младите служители това поне би им гарантирало някакъв сигурен доход", обяснява Крешимир Север, президент на NHS.
Миналата зима общият брой на пенсионерите и безработните в Хърватия надмина броя на работещите според Хърватската икономическа камара.
"Нито една система не може да понесе такова нещо", казва Sever.
Френската пенсионна криза
Като става въпрос за заплащане на легиони пенсионери, насърчавани да се възползват от ранно пенсиониране, в момента Франция също се мъчи да балансира сметките си в тази сфера.
През 50-те на всеки пенсионер са се падали по петима работещи, докато миналата година това число се понижава на 3,5 заети хора на един пенсионер според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От там смятат, че до 2040 г. на всеки пенсионер ще се падат само по двама работещи.
По време на икономическата криза през 70-те години става практика френските служители да се пенсионират на 55-годишна възраст, след което им се полагат 62 процента от пълната им заплата, докато станат на 65 години и могат да получават държавна пенсия.
Държавата обаче скоро осъзнава, че тези плащания са неустойчиви и през последните 15 години се опитва да обърне тенденцията и да задържи работещите на работа за по-дълго време.
Това се оказва трудна битка, тъй като по-възрастните служители обикновено са освободени от работа първи, особено по време на настоящия икономически спад.
"През последните две години около 70 000 души са уволнени, а 37 процента от тях са възрастни [над 50 години]", казва Морад Раби от CGT, най-големия френски профсъюз.
Бруно Деледал, трудов адвокат в Париж, е съгласен: "Възрастните хора са първите жертви на масивни съкращения, защото те са скъпи и са най-непродуктивни."
В действителност данни на министерство на труда показват, че броят на безработните възрастни хора е нараснал със 17 процента само за периода от юли 2009 г. до юли 2010 г.
Правителството също така променя законодателството, като сега работодателите могат да договарят индивидуални условия за съкращения с всеки работник поотделно, без да се налага са достигат колективни споразумения за приключване на трудовите взаимоотношения. Това в комбинация с въздействията на глобализацията със сигурност означава, че по-възрастните работници ще понесат тежкия удар от съкращенията.
"Съществува пример с един завод, който бе затворен от чуждестранните собственици, въпреки че компанията се справяше добре. Повече от 65 процента от служителите в завода бяха на възраст над 50 години. Собствениците решиха, че да държат предприятието във Франция не е достатъчно печелившо заради високите заплати... те изплатиха компенсации на всички служители в размер, достигащ до пет годишни заплати", казва Раби.
По-възрастните работници и във Франция се мъчат в търсенето на нова работа, като 51 процента от дългосрочно безработните хора там са на възраст над 50 години, според френския статистически институт (INSEE).
Стимули за наемане на възрасти служители
Френското правителство наскоро въведе мерки, насочени към задържането на възрастните служители на работните им места и насърчаване на работодателите да наемат безработни хора над 50 години.
Те включват държавни субсидии за работодателите, които наемат по-възрастни служители, и програми за преквалификация за тези, на които им предстои съкращение. Това може да работи за някои, но много от възрастните хора остават песимистично настроени за бъдещето.
Софи Герарди, 56, е известен журналист и редактор, работила в медии като AFP, Liberation, Courier и Le Monde. През септември 2010 г., тя е освободена от позицията си във в. La Tribune по време на опустошителни съкращения.
Свикнала на чести смени на работа в света на медиите, така или иначе засегнат от рецесията и конкуренцията от онлайн новинарски сайтове, тя е сигурна, че бързо ще си намери нова работа. Но не и този път.
"Когато кризата настъпи, осъзнах, че аз ще трябва да платя цената", казва тя, добавяйки, че кризата е помела голяма част от опитните журналисти от старата школа.
И въпреки че за по-възрастните френски служители е все по-трудно да си намерят работа, същевременно те биват заставяни да се пенсионират по-късно.
Тази политика се оказва изключително непопулярна и заявлението на президента Никола Саркози, че държавната пенсионна възраст се повишава от 65 на 67 години, предизвика масови протести.
Британските Baby Boomers
Работниците във Великобритания на каквато и да е възраст не са се радвали на същите права като френските си колеги, но британското правителство също се мъчи да балансира издръжката на едно застаряващо население.
В момента, в който т.нар. baby-boomer поколение се запътва към пенсия, данъкоплатците са прекалено малко, за да ги издържат.
Според Министерството на труда и пенсиите 17 процента от населението в момента са на възраст от 65 или повече години, а до 2050 г. на всеки пенсионер ще се падат само трима души в трудоспособна възраст.
От 2007 г. британците над държавната пенсионна възраст са повече на брой от децата под 16 години.
В опит да се даде възможност на тези, които искат или трябва да работят по-дълго, задължителната възраст за пенсиониране на 65 години е отстранена. Работодателят не може да принуди служителите да се пенсионират, без те да са съгласни, освен при случаи, в които работата изисква определени качества, като например голяма физическа сила и отлично здраве.
Сали Брет, старши служител по въпросите на равенството в британския конгрес на профсъюзите, твърди, че да се изисква от работниците да работят по-дълго е чудесно, но на практика мнозина от тях се сблъскват с възрастова дискриминация на пазара на труда.
"Възрастните служители се насърчени да се пенсионират рано и когато има съкращения, по-възрастните са уволнени първи. А когато някой си загуби работата в средата на 50-те, за него ще е много трудно да си намери нова работа, особено такава, която да е добра колкото предишната", казва тя.
Статистиката подкрепя твърденията на Брет. До септември 2011 г. 41 процента от британците, които са били без работа в продължение на 12 или повече месеца, са били над 50 според Националната статистическа служба.
Докато Брет е съгласна, че хората живеят по-дълго и съответно се налага да работят по-дълго, тя твърди, че предложенията са несправедливи спрямо бедните, които "ще имат късмет, ако достигнат възраст, в която да могат да се насладят на пенсионирането си, защото много от тях са изтощени, болни и не са имали толкова добър живот".
Алън Бийзли, мениджър отношения със служителите във Форума на работодателите по въпросите за стареенето, казва, че по-дългият трудов стаж е единственият начин, по който държавните икономики могат да се справят с бързо застаряващото си население.
"Вярвам, че Европа ще последва примера на Великобритания... просто казано, икономиката изисква от хората да работят по-дълго, отколкото в миналото", казва той.
Но, обратно в Македония, това едва ли е решение за Георгиевска и Димитриевски. И двамата казват, че биха приели каквато и да е платена работа, за да не са в тежест на децата си.
Македонците се чудят колко още "жертви на фалита" ще посегнат на собствения си живот, преди правителството реши за необходимо да се намеси и да им помогне да се пенсионират или да си намерят работа.