Судан може да стане арена на следващата арабска революция тъй като икономическата криза и държавните репресии в страната са по-силни, отколкото бяха в Египет преди свалянето на Хосни Мубарак и подхранват обществения гняв, твърди суданският опозиционен лидер Фарук Абу Иса, цитиран от "Ройтерс".

В столицата Хартум и недоразвитата източна част на страната в последно време се състояха серия малки протести срещу рязкото поскъпване на храната. Много демонстранти твърдяха, че са вдъхновени от "Арабската пролет", но бързо са били разпръснати от силите за сигурност.

Дългогодишният президент Омар Хасан ал Башир се опитва да се справи с остра икономическа криза откакто по-голямата част от петролната индустрия, върху която се крепеше икономиката, остана в Южен Судан, който се отдели като независима държава през юли съгласно мирното споразумение от 2005 г. Кризата се утежнява и от сраженията с бунтовници в южните погранични райони и западния регион Дарфур, които източват ресурси в момент, в който държавата се опитва да намали разходите. През октомври инфлацията достигна 19.8%.

Според Иса, който избягал в изгнание в Кайро, след като Башир взел властта през 1989 г., корупцията в Судан е много по-сериозна, отколкото беше в страни като Египет и Тунис, които преживяха революции и смяна на режима. Малко хора се облагодетелстват от големия бюджет, обяснява той.

Силите за национален консенсус, в които участва дългогодишният ислямистки лидер Хасан ал Тураби планират конференция, на която да се споразумеят за алтернативна програма за управление и конституция.

Междувременно се очаква скоро Башир да обнови кабинета, тъй като няколко министри останаха в Южен Судан след отделянето му. Властта твърди, че въстанията от Египет и Тунис няма да се повторят в Судан и че страната ще компенсира загубата на печалбите от петрол, като засили износа на злато и развие селското стопанство.

Абу Иса, който е юрист, твърди, че големите печалби от петрол през годините са пропилени заради корупцията и липсата на планиране. Той посочва недоразвития източен Судан като пример за нуждата от развитие за преодоляване на бедността. "Там няма развитие, няма проекти за училища, болници, инфраструктура".

Той смята, че държавата трябва да води диалог с Южен Судан и да сложи край на напрежението заради насилието по границата – двете страни се обвиняват взаимно, че подкрепят въоръжени групи, които действат на територията на съперника. "И в наш, и в техен интерес е да имаме нормални отношения и търговия през границата", казва Абу Иса и добавя, че без значение кой е виновен за насилието, Хартум и Джуба се нуждаят от дипломация.