Възможно е да го направи, тъй като, подобно на милиони хора на Балканите, Даравелски има двойно гражданство. Вторият му, сръбски, паспорт му позволява да се измъкне от Македония и да започне нов живот в Белград.

През последните десет години Даравелски се радва на комфортен живот в сръбската столица, спокоен, че няма да бъде изпратен обратно в Скопие, тъй като двете бивши югославски държави не са подписали договор за екстрадиция.

Краят на всичко това обаче, може да настъпи скоро, тъй като македонското правителство проучва начини да конфискува активите му както в Сърбия, така и в Македония, научи Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN).

 

Освен загубата на имущество в Сърбия и Македония Даравелски ще очаква с тревога и резултата от преговорите, които могат да доведат до подписването на споразумение за екстрадиция между Белград и Скопие до края на годината.

Стотици други, включително заподозрени военнопрестъпници, които досега са избегнали дълги години в затвора благодарение на липсата на споразумения за екстрадиция в бившите югославски републики, също ще наблюдават развитията в региона с безпокойство.

Натискът от страна на Европейския съюз, към който тези страни искат да се присъединят, започва да води до ратификацията на двустранни споразумения между балканските държави 20 години след разпадането на бивша Югославия.

Освен подписването на индивидуални споразумения, Сърбия е начело на опитите за създаване на договор за екстрадиция, който да обхваща целите Балкани, по подобие на Европейската заповед за арест (ЕЗА) на ЕС, която успя да ускори екстрадициите в рамките на държавите членки до средна продължителност от 48 дни.

Даравелски е осъден задочно на седем години затвор от Наказателния съд в Скопие през 2007 г. Признат е за виновен за незаконното присвояване на милиони евро държавни средства и злоупотреба със служебно положение, докато е оглавявал митниците от 1999 до 2002 г.

 

Като влиятелен член на тогавашната управляваща партия, ВМРО-ДПМНЕ, той е назначен от бившия премиер Любчо Георгиевски. Но след смяната на правителството през 2002 г. новоизбраните депутати започват да разглеждат по-отблизо дейностите на Даравелски. Бързо откриват, че най-малко два милиона евро от държавните пари липсват. Даравелски е обвинен в кражбата им, както и в опити да прикрие действията си, като попълва фалшиви фактури за услуги и стоки, които никога не са получавани.

Македонските власти твърдят, че Даравелски е натрупал огромно лично състояние, след като е употребил откраднатите пари за покупката на различни имоти, един хотел и фирми из целия регион.

Като чува присъдата, Томислав Стояновски, баща и адвокат на Даравелски, прави следното изявление: "Прости им, Господи, те не знаят какво правят."

Даравелски може би е най-известният македонски престъпник, който се укрива в друга държава, но той е само един от многото заподозрени, за които се смята, че са успели да избегнат правосъдието благодарение на притежанието на втори и дори трети паспорт.

До средата на август тази година броят на международните заповеди за арест на македонски граждани, които са се измъкнали от радара, вероятно в съседни страни, е не по-малко от 324 според македонското Министерство на вътрешните работи.

 

 

България е другото място - убежище на заподозрени и осъдени македонски престъпници, които искат да избегнат затвора, тъй като София ги смята за сънародници и им дава гражданство почти автоматично.

През последните пет години Владислав Тамбурковски се укрива в Сърбия и България, въпреки че на практика би трябвало да излежава присъди в затвора с общ размер от десет години и половина, след като е признат за виновен за незаконното присвояване на средства от четири македонски компании. Нает от македонското правителство да наблюдава процедурите по банкрута на фалирали предприятия, Тамбурковски продава активите на фалиралите фирми и вместо да изплати дълговете им, просто прибира парите в джоба си.

След като става ясно, че държавата има намерение да го съди, Тамбурковски напуска страната, но не и преди да си извади сръбски, а и български паспорт. Той напуска Македония през 2006 г., за да се появи няколко месеца по-късно в Благоевград.

Даден е на съд задочно и настоящото му местонахождение е неизвестно, но се смята, че все още е в България.

В случаите, в които Скопие е изискало екстрадирането на заподозрени или издирвани престъпници, които имат български паспорти, София винаги е отказвала, често с твърдението, че повдигнатите обвиненията са политически мотивирани.

 

 

Из целите Балкани милиони хора притежават по два, дори и по три паспорта – отчасти като резултат от разпадането на Югославия, след което на членовете на различни етнически групи са им дадени по няколко националности.

Загреб е издал паспорти на най-малко половин милион етнически хървати, които са босненски граждани. Най-малко един милион хървати, живеещи извън страната, притежават хърватски паспорти, според изследване, проведено като част от проекта "Европеизация на гражданството в страните - наследнички на бивша Югославия" (CITSEE) на Единбургския университет.

В Сърбия има около половин милион бежанци от Босна и Хърватия, които притежават по два, а някои дори и по три паспорта, според изчисленията на CITSEE.

 

Докато новите независими държави като Македония се опитваха да изградят институции и правни рамки от нулата, стотици, а може би и хиляди закоравели престъпници из целия регион се възползваха напълно.

 

Интерпол е издал заповеди за ареста на повече от 300 хърватски граждани, които са в безопасност от съдебно преследване в региона, тъй като Хърватия не екстрадира свои граждани.

Още 300 заподозрени, издирвани от Интерпол, в това число бивши служители, бизнесмени, контрабандисти и военнопрестъпници, в момента живеят от другата страна на границата в Босна.

Босна също така се счита за любима дестинация на регионалните престъпници, тъй като към днешна дата тя е единствената бивша югославска държава, която не е подписала никакви двустранни, регионални договори за екстрадиция.

 

 

Бившите югославски държави едва през последната година започват да предприемат мерки, за да попречат на престъпниците да се укриват лесно, като се промъкват в други страни от региона.

Екстрадицията на граждани, заподозрени в извършването на военни престъпления, се оказва най-голямата спънка пред подписването на споразумения за екстрадиция на Балканите.

Много държави, особено тези, които са участвали в кървавите конфликти през 90-те години, просто нямат вяра на съдебните решения на други държави, които искат да съдят техни граждани. Това важи особено за случаите, в които става въпрос за даване под съд на граждани, които се смятат за национални герои от собствената им страна.

Йованович от сръбския офис на ОССЕ казва, че се очаква броят на заподозрените военнопрестъпници, които ще бъдат дадена на съд от други държави, да се увеличи.

Хърватия е обвинила 1884 души във връзка с военни престъпления, извършени на нейна почва в началото на 90-те години и е издала повече от 500 присъди. Сърбия е подвела под отговорност 143 души и е осъдила 67 на общо 802 години затвор.

Сръбски критици казват, че масовостта на издадените от Загреб заповеди за арест на сръбски заподозрени е голяма до степен, в която кражбата на животни и мебели по време на войната се смятат за военно престъпление.

Загреб е принуден да преразгледа много от обвиненията, повдигнати през 90-те, след като ЕС се оплаква, че съдебният процес е дефектен и че непропорционално голям брой сърби са били подведени под отговорност.

Въпреки това хърватското правителство все още се старае да подкопае сръбските обвинителни актове, като наскоро предложи приемането на ново законодателство, което да отхвърля обвиненията за военни престъпления, издадени от Белград.

Инициативата привлича остри критики, особено от "Амнести интернешънъл", които през октомври тази година публикуват изявление, с което призовават ЕС да окаже натиск върху Загреб да подобри начина, по който се справя с наказателното преследване на военни престъпления.

След доклада на "Амнести интернешънъл" ЕС остро изкритикува Загреб за предложените законодателни промени, твърдейки, че политиците ухажват избиратели, които са силно против съдебното преследване на военни престъпления, в навечерието на парламентарните избори през декември.

 

От лятото на 2010 г. досега обаче повечето балкански страни финализират или са в процес на финализиране на двустранни договори за екстрадиция. Македония е сключила споразумения с Косово, Хърватия и Черна гора и е в процес на договаряне със Сърбия и Босна.

Хърватия има двустранни договори с повечето балкански държави с изключение на Босна. Като се изключи споразумението с Македония, което беше отложено заради парламентарните избори в Скопие това лято, на Белград остава единствено да постигне споразумение с Босна.

Като пряк резултат от хърватско-сръбското споразумение за екстрадиция Белград и Загреб са започнали да си сътрудничат при преследването на сериозни престъпници, живеещи на тяхна територия.

През август миналата година хърватският гражданин Сречко Калинич стана първият екстрадиран престъпник от Загреб в Белград при условията на новото споразумение.

Калинич впоследствие бе вкаран в затвора за 40 години, след като беше изправен на съд по обвинения, сред които и заговор за убийството на Зоран Джинджич, бившият сръбски министър-председател.

Когато сръбската полиция го арестува през 2009 г., сръбският гражданин Желко Милованович вече е бил осъден задочно от хърватски съд за участието му в убийството на хърватския журналист Иво Пуканич през 2008 г.

 

Сега той е изправен на съд в Белград по обвинения, че е бил член на групата, която убива Пуканич, а Загреб подпомага обвинението – знак за подобряване на отношенията между двете държави.

Този вид регионалното сътрудничество е жизненоважно, ако балканските държави искат да преследват престъпниците както трябва, отбелязва Блерим Беджети, новоназначения македонски министър на правосъдието.

 

Въпреки това тези споразумения са само първата стъпка към създаването на работещ и изпълним процес на екстрадиция. Те покриват само престъпления като прането на пари, организираната престъпност и корупцията.

Дори след като всички двустранни споразумения за екстрадиция са подписани, убийци, изнасилвачи и дребни престъпници все още ще могат да се укриват зад различните си националности.

Драган Паравиня е задочно осъден за опити за изнасилване в Сърбия през 2002 г. и за изнасилване в Босна през юли 2011 г.; наложените му присъди са съответно четири години и половина и две години и 10 месеца. Благодарение на хърватския му паспорт изправянето на съд му се разминава.

 

Когато е арестуван в Словения през 2007 г., тамошните власти го изпращат в Хърватия, след като отказват искане за екстрадицията му от Сърбия, на базата на притеснения за нарушения на човешки права. Впоследствие Паравиня си живее свободно в Хърватия и се радва на нова работа и дом до момента, в който е обявен за главен заподозрян в изчезването на 17-годишната Антония Билич от Дрниш, в югозападната част на Хърватия.

 

Босненската полиция го арестува през юни тази година. Босненските власти решават временно да го екстрадират в Хърватия, докато се изяснят обстоятелствата около изчезването на Билич. След като разследването приключи, Хърватия трябва да върне Паравиня обратно на властите в Босна и Херцеговина, преди решението на босненския съд да влезе в сила.

Хърватската полиция арестува Паравиня през юли тази година, след като той е обявен за главен заподозрян в изчезването на 17-годишната Антония Билич от Дрниш, в югозападната част на Хърватия.

Но и според новите двустранни договори за екстрадиция, Паравиня пак не би могъл да бъде екстрадиран. Само договор, който обхваща целите Балкани и всички престъпни дейности, може да се справи цялостно с проблема на закононарушители, които се укриват в държавите на региона.

 

За Ерик Верберт, юридически съветник на белгийската федерална правосъдна служба, ЕЗА се е доказала като огромен успех, тъй като драстично е намалила времето, необходимо за екстрадирането на граждани и е увеличила броя на екстрадициите, откакто е въведена през 2004 г.

ЕЗА премахва основната пречка сред държавите - членки на ЕС - екстрадирането на граждани. Почти никоя европейска държава с изключение на Великобритания не би екстрадирала свои граждани, за да бъдат съдени в друга държава.

Но не всички са съгласни, че това е добре новина; някои адвокати твърдят, че ЕЗА е тромав инструмент, който се използва прекалено често и с който държавите могат да злоупотребяват. Други изтъкват, че ЕЗА може да функционира само ако всички правосъдни системи са счетени за еднакво скрупулни и честни в прилагането на закона.

Роджър Смит, директор на организацията "Правосъдие" в Лондон, казва, че ако балканските държави искат да се присъединят към ЕС и по този начин да въведат ЕЗА, те трябва да докажат, че съдебните им системи могат да осигурят справедливи присъди.

ЕЗА привлича остри критики от много правни организации, включително базираната в Лондон Fair Trials International, защото самата простота на заповедта позволява държавите да изискват екстрадиции за тривиални случаи, като например кражбата на пиле от съседи или фалшифицирането на банкнота от 100 евро.

Има и случаи, където хора са били арестувани за едно и също престъпление в повече от една страна на ЕС.

Скот Кросби, адвокат в белгийската кантора Kemmler Rapp Böhlke and Crosby, която специализира в европейско право, е още по-краен.

Опарица в бюрото на Интерпол в Сърбия не е впечатлен от работата на македонската администрация и полиция.

Тази критика се повтаря и в тазгодишния доклад на Европейската комисия за напредъка на Македония.

 

Докато екстрадициите на заподозрени и осъдени престъпници са невъзможни, балканските страни са започнали да конфискуват активите на големите престъпници в опитите си да възпрат бъдещи престъпници и да си възстановят откраднатите средствата.

Досега Белград е иззел активи на стойност 300 милиона евро от престъпници и инвестира парите в мерки за противодействие на организираната престъпност, казва Симич от сръбското Министерство на правосъдието.

Македония пък досега е конфискувала повече от 30 милиона евро от осъдени престъпници вследствие на пет големи дела за организирана престъпност и корупция.

Михайло Маневски, бившият министър на правосъдието, който подписа първите договори за екстрадиране от името на Македония, е оптимистично настроен, че Даравелски скоро ще бъде предаден на македонските власти.

Но дори ако Белград и Скопие най-накрая подпишат договор за екстрадиция, с който Даравелски да бъде върнат в Македония, той все още ще може да избегне правосъдни мерки, като се укрие в Босна или България.

Остава да се види дали властите ще приложат договора за екстрадиция, преди Даравелски да реши още веднъж да си смени адреса.