Шикозният черен пуловер и дънките ги няма. Изчезнали са и тениската и бойните панталони в маскировъчни цветове, с които го видяхме за последен път в телевизионен репортаж от Триполи. Дизайнерски оформената набола брадичка е заменена от рошава черна брада след месеците на бягство.

Но номадската роба и чалмата не можеха да скрият емблематичните очила без рамки върху изящния нос и и пронизващите очи.

Сейф ал Ислам, доктор от London School of Economics, някогашният реформатор, нахвърлил се върху бунтовниците, вдигнали се срещу неговия баща, най-после бе пленен и натоварен в събота на военен транспортен самолет край град Обари дълбоко в Сахара.

Говорител на преходната власт обяви случилото се за "заключителното действие на либийската драма".

Репортер на "Ройтерс" на борда на самолета разговаря за кратко с 39-годишния пленник, свил се в задната част на ревящия "Антонов" по време на 90-минутния полет до град Зинтан край Триполи. Тази история е сглобена от преживяванията и разказите, събрани от журналистите Махмуд ал Фариани, Оливър Холмс, Таха Заргун, които са репортер, оператор и фотограф на "Ройтерс".

Ал Ислам седеше невярващ, мълчалив и потънал в мисли, като от време на време разтриваше дясната си бинтована ръка. От време на време разговаряше спокойно с пленилите го и дори позира за снимки.

Бягството на сина на Кадафи приключи няколко часа по-рано по тъмна доба в пустинята Сахара. Заедно с шепа довереници той се опита да премине през патрули от бойци, опитващи се да пресекат пътя им за бягство през границата.

Сейф бе усмихнатото лице на властовата машина на баща си. Той си бе спечелил доверие в най-високите етажи на международната общност, особено в Лондон, където помагаше да се изчисти името на Либия чрез личната му благотворителна фондация. С избухването на бунта той захвърли цялата тази репутация и стана един от най-твърдолинейните противници на бунтовниците, които наричаше плъхове.

Заловен точно месец след кървавия край на баща си, Ал Ислам е издирван от Международния трибунал на ООН за военни престъпления в Хага по обвинение, че е заповядал през пролетта да се стреля срещу демонстранти. Преходните власти в Либия, които също го издирваха, сега казват, че ще го съдят в страната и няма да го екстрадират, а министърът на правосъдието заяви, че го заплашва смъртна присъда.

Опитът му да избяга започна на 19 октомври под огъня на НАТО край крепостта на неговото племе Бани Уалид на около 140 км от столицата. Амар смята, че в последвалите седмици той и хората му са се крили в планинския район Брак ал Шати.

При превземането на Бани Уалид имаше съобщения, че конвоят на Ал Ислам е бил ударен от въздушна атака на НАТО в местност, известна като Уади Замзам. Последваха спекулации, че племена, радвали се на благосклонността на баща му, се опитват да го измъкнат през южната граница в Нигер или Алжир.

Сеиф не стигна дотам. Обари, където го заловиха, е на над 360 км от всяка от двете държави. Заловилите го смятат, че той е опитвал да се добере до щедро подпомаганата от Кадафи държава Нигер, където брат му Саади получи убежище.

Амар разказва, че неговият отряд претърсвал пустинята седмици наред и получил информация от малка група хора, лоялни на Кадафи. Те не знаели кой точно ще мине през Обари, но бил някой важен. Лежейки в засада, бойците забелязали два 4х4 джипа да пълзят в тъмнината.

Името е доста разпространено и означава "Слуга на мира". Истинското име на Сейф означава "Меч на исляма".

Атари дръпнал настрани Амар и му прошепнал: "Мисля, че това е Сейф."

Връщайки се при джипа Toyota Land cruiser, Амар казал: "Знам кой си. Познавам те."

В разказ пред журналисти в неделя Атари описа как Сейф изскочил навън и опитал да се прикрие зад колата. После пробвал да се скрие под куп дрехи, засипвайки ги с пясък.

Един от съратниците на сина на Кадафи бил ранен от рикошет от стрелбата в земята, но на борда на самолета се оказало, че нараняването не е сериозно.

Играта приключи, Бойците измъкнали няколко автомата "Калашников" и ръчни гранати, както и близо 4000 долара в брой и сателитен телефон.

Скромна плячка от човек, чийто баща командваше една от най-добре екипираните армии в Африка и който бе подозиран от мнозина, че държи ключовете на милиардите, откраднати от либийската държава и скрити в тайни банкови сметки в чужбина.

Далеч на юг в Обари - място, доминирано от петролните сонди на испанска компания, зинтанците навлязоха в територията на туарегите - номади, които не признават граници. Хората от Зинтан са силни и в Триполи - военният "Антонов" с пилот бивш полковник от бойната авиация, а сега боец на зинтанците, пристигна от столицата в Обари, за да прибере пленените.

Петимата пленници, ескортирани от десетина бойци в пустинни маскировъчни униформи, насядаха по пейките от двете страни на спартански оборудвания Ан-32, пригоден да превозва около 40 десантчици.

Двама бяха закопчани заедно с белезници. Третият бе с ръце, оковани пред тялото. Вътре бяха внесени дузина черни сака и няколко тънки постелки за спане - оскъдното имущество на заловените.

Всички с изключение на Сейф ал Ислам носеха удобни модерни дрехи.

Неговата кафява роба, тюрбанът и шалът за лице, отворените сандали на краката му - всичко това е типично за местните туареги. Изборът на облекло прикрива човека, който сме свикнали да виждаме във вталени костюми и модерни небрежни дрехи - пълна противоположност на начина, по който се обличаше баща му.

Докато се въртяха на пейките, а прикладите стържеха по пода, един от пазачите му каза: "Страх го е."

Пилотът твърди, че преди да го качат на борда, му казал няколко успокоителни думи.

Той и двамата души от екипажа пушиха непрекъснато по време на полета, промъквайки се през пустошта по старомодния начин - с аналогови инструменти, и от време на време хвърляха око към необичайно прикаченият към стъклото GPS.

Посред воя на двигателите почти никой не се опита да говори през целия полет.

Сейф ал Ислам поглеждаше понякога към земята, която някога очакваше да управлява. Понякога казваше нещо на охраняващите го, като прикриваше устата си с шал, както правят туарегите.

Цялото спокойствие беше диаметрално противоположно на ентусиазма и емоциите след пленяването на Муамар Кадафи на 20 октомври при опита му да избяга от родния си град Сирт.

Бойците от Мисрата се снимаха с мобилните си телефони как пребиват бившия лидер, а после тялото му бе изложено в продължение на няколко дни на показ пред тълпите.

Сейф седеше обърнат с гръб към останалите, избягваше погледите на репортера на "Ройтерс", другите пленници също не искаха да разговарят.

Минути след приземяването на самолета в Зинтан той беше обкръжен от стотици мъже - някои ликуващи, някои гневни, мнозина скандираха "Аллах акбар!".

Част от тях опираха мобилните си телефони в малкото прозорци на военни самолет с надежда да щракнат най-издирвания човек в Либия. В един момент някои се опитаха да отворят врата и да нахлуят.

После надзърна през завесата и се дръпна ужасен, докато охраната го уверяваше, че не те са пуснали новината за пленяването му, а отвън хората започнаха да се катерят по крилете на самолета.

После каза, че предпочита да изчака вътре: "По-добре да останем тук още час-два и да излезем безопасно, така че никоя от хората с мен да не пострада."

По едно време вътре в самолета стана адски задимено от пушенето на цигари и пленникът се оплака: "Самолетът е херметически затворен и ще се издушим. Всичките ще се задушим до смърт."

Когато един от охрана предложи посред ударите на тълпата по корпуса отвън да се отвори врата а проветряване, Сейф бързо размисли: "А, не, нямам нужда от свеж въздух."

Запитан за твърденията, че чрез посредници е контактувал с трибунала на ООН, той отвърна: "Това са лъжи. Никога не съм имал контакти с тях."

След около 2 часа тълпата не се разотиваше, но охраната предложи журналистите да слязат.

Минавайки покрай седналия Сейф ал Ислам, репортерката Таха Заргун го попита на английски: "Are you OK?"

Когато тя посочи ранената му ръка, той отвърна само "Air force, air force."

После безмълвно подаде ръка.

Самолетът прекара на пистата 3 часа, преди Ал Ислам да бъде изведен, прекаран през събралите се зинтанци, опитващи се да го ударят, и бе откаран в охранявана къща някъде в 35-хилядния град.