"Ройтерс": Животът на средната класа в Германия става по-труден
| Този материал е част от поредица на "Ройтерс", озаглавена "Животът на средната класа в Европа става все по-труден". Тя включва пет истории, отразяващи начина, по който кризата в Европа се е отразила на отделни хора или семейства в Германия, Великобритания, Испания, Гърция и Румъния. Те ще бъдат публикувани като отделни статии на Dnevnik.bg. |
Три години след настъпването на най-тежката икономическа криза след Втората световна война европейците поставят под въпрос политическите решения, които ги доведоха дотук. Те не са сигурни дали надеждите им за самите тях, за децата им и за държавите им някога ще се сбъднат и може би вече мислят, че очакванията им са били прекалено високи.
Преди десетилетие картината беше напълно различна. Тогава европейските икономики бяха във възход, а еврото, което сега обвързва 17 държави от ЕС, демонстрираше добрите си страни, особено за по-слабите членки, които се радваха на по-евтини кредити и по-стабилна валута. Тогава всичко изглеждаше възможно.
С напредването на кризата правителствата намалиха разходите, понякога драстично, съкратиха държавни служители и увеличиха данъците.
Преди година "Ройтерс" разговаря с пет семейства – в Гърция, Румъния, Германия, Великобритания и Испания – за това как се справят с мерките на правителствата им за намаляване на разходите. Оттогава тези мерки се втвърдиха, икономическата картина стана по-мрачна, а стабилността на самата еврозона е застрашена. Ето как се справят тези семейства днес.
Несигурност в Германия
Преди няколко седмици, когато поръчките на фирмата за електрически прекъсвачи, в която работи Ана, намалели, тя се уплашила да не загуби работата си.
"Помислих си: "Това отново ли е началото на края", разказва Ана. Тя работи като чертожник във фирма, която произвежда високотехнологични авточасти.
Преди две години 40-годишната жена, която помоли да бъде представена само с личното си име, била оставена да работи на по-малко работно време. Схемата, известна като "Курцарбайт" (съкратено работно време), е германският отговор на кризите и се основава на идеята, че е по-добре всички работници да се поизмъчат, отколкото компаниите да почнат да съкращават хора.
След кредитната криза през 2008 г. над 60 000 компании в Германия приложиха "курцарбайт". В пика на рецесията през 2009 г. над един милион души работеха на намалено работно време. Икономисти и политици отдават на тази система заслугата за това Германия, най-голямата икономика в Европа, да излезе от кризата през 2009 г. по-бързо от други части на континента.
Въпреки че тези, които са работили по "курцарбайт", са съгласни, че схемата е била успешна, те отбелязват, че им е било трудно. Много хора са живели в страх, че това е просто първата стъпка преди опашките за социални помощи. От това се опасява и Ана в момента.
"Изглежда, този път светлината в края на тунела е била само проблясък. Поръчките са стабилни, но все пак, когато се случи нещо такова или когато чуя лоши новини, си мисля, че еврото не беше добра идея", споделя Ана на неделен брънч с бели наденички, бретцели и пшенична бира.
Ана е жизнерадостна брюнетка и тази година изглеждаше по-спокойна и в по-добро настроение, отколкото при миналогодишното интервю. Тя признава, че доскоро изобщо не се е интересувала от политика, но това се е променило заради дълговата криза в ЕС, заради която паднаха правителствата в Гърция и Италия, а стабилността на еврозоната все още е застрашена.
"По принцип не мисля, че сама мога да променя каквото и да било, но след като настъпи кризата, започнах да гледам новини. Исках да знам какво се случва в Гърция, какво решава канцлерът", споделя тя. Ана харесва еврото и това, че може да пътува, без да обменя пари, но сега е настроена скептично към начина, по който то беше създадено.
"Мисля, че не трябваше да допускат някои страни. Сега виждам каква кутия на Пандора са отворили. Според мен не бяха обмислили идеята достатъчно добре". Въпреки това тя изразява съчувствие към "горките гърци".
През последната година животът на Ана се е подобрил, а "курцарбайт", изглежда, е помогнала на нейната компания с персонал от около 2000 души. Шефът се съгласил да прати при нея и нейния колега двама временни работници и още екипировка, така че тя да не се чувства виновна, когато си взима отпуск или отсъства от работа поради болест.
"Положението в работата се подобри. Много съм доволна от всичко", споделя Ана, седнала в боядисаната в розово трапезария на провинциалната къща, в която живее под наем. Стаята се отоплява от традиционна газова печка, върху която къкри кафе.
Тази година Ана си е взела повече свободни дни и е пътувала из Северозападна Германия. Въпреки това тя се безпокои повече за бъдещето, отколкото преди две години, когато й съкратили работните часове. За нея "курцарбайт" продължила само 20 дни, но успяла да остави белези.
"Почнах да внимавам повече за какво си харча парите. Не съм си откривала нови спестовни влогове, но често си правя изчисления – какво ще се случи, ако ми отменят нощните смени или ми намалят работните часове, как ще изкарам месеца".
Показателна за това колко я е променила кризата е историята за нейната баба, която по време на първата война в Ирак се запасила с консервирана храна и вода, в случай че настъпи дефицит. "Ние, децата, й се смеехме, но тя беше преживяла две световни войни. Парен каша духа – сега това важи и за нас", разказва Ана.