Заплахите към самоукия бизнесмен Димитриос започнали с телефонно обаждане, в което зловещ глас му заявил, че знае къде се намира дъщеря му. Отначало 57-годишният собственик на фирма за дограми пазел обажданията в тайна. Когато колата му била подпалена пред дома му, той скрил овъглената метална шашка от семейството си.

Когато обаче се събудил от писъците на жена си при вида на огромен транспарант, опънат срещу прозореца им, с надпис: "ИСКАМ СИ ПАРИТЕ", той вече не можел да скрие истината. Димитриос знаел, че нелегалният кредитор, на когото дължал хиляди евро, не бил склонен да чака.

Икономическата криза в Гърция принуди правителството да намали държавните разходи с десетки милиарди, да намали заплатите и да увеличи данъците. Гърците бръкнаха в спестяванията си. Според малката кредитна банка "Атика банк" през последните две години от гръцките банки са изтеглени около 50 милиарда евро, като голяма част от тях са принадлежали на хора от средната класа. Според шефа на отдела за управление на средатвата Теодор Кринтас остатъчната ликвидност е от 185-190 милиарда евро.

Докато за гърците става все по-трудно да си позволят основните седмични разходи, да не говорим да плащат наемите за фирмите си или ипотеките на домовете си, нелегалното кредитиране е във възход.

Според академичен преподавател, който следи черния пазар в Гърция, кредитните акули правят оборот от около 5 млрд. евро годишно. Според правителството печалбата е двойно по-голяма, а откакто избухна кризата през 2009 г. нелегалното кредитиране се е увеличило четирикратно. Повече от половината от изчисляваните от държавата 10 млрд. остават в джобовете на кредиторите, които слагат лихви от 60% годишно.

Половината от хората, които прибягват до такива заеми, са преживели загуба на имоти или разпадане на брака, твърди правителството. Някои се самоубиват, понеже не могат да си платят кредитите. А заплахата от насилие винаги е налице. Високопоставен служител в отдела за икономически престъпления на финансовото министерство заяви пред "Ройтерс", че много от незаконните кредитирания са свързани с организирани банди от Балканите.

Димитриос, който не пожела да разкрие фамилното си име, е съгласен. "Кредитните акули не са банкови чиновници. Това са мъже, които вдигат щанги и носят оръжие. Много дребни бизнесмени се обръщат към тях. Мислиш си, че това е лесен изход, а всъщност ти отсичат главата през кръста".

Висок и широкоплещест мъж с гъсти, стегнати с гел сиви къдрици, Димитриос започва бизнеса си с дограми преди 25 години в промишлена зона в покрайнините на Атина. Преди кризата фирмата му печелела около 4 млн. евро годишно. Той внасял материали от Русия и търговията вървяла добре. След като цехът му изгорял обаче, Димитриос, който е баща на две деца, твърди, че получил само една трета от парите от застраховката, които му се полагали. Това било началото на дълъг период на фианнсови проблеми.

Бизнесът му пострадал тежко и от клиенти, които плащали с чекове с предна дата. Гърците обикновено слагат на чековете си дати с до шест месеца в бъдещето, като обясняват, че в момента нямат пари, но след няколко месеца ще имат. Тази практика е законна, но икономисти и банкери я посочват като един от факторите, които допринасят за стремглавото изпадане на Гърция към фалит.

Накоро някои банки спряха да издават чекови книжки, а други – да отпускат заеми. Докато традиционните източници на кредит пресъхват, все повече хора прибягват до кредитните акули. Това се случило и с Димитриос, който разказва, че приятел от квартала го свързал с неговия кредитор. "Дори не смея да му кажа името", признава мъжът. Димитриос на разкрива колко пари е взел назаем, но са били достатъчно, за заплати на 40-те му служители и за материали, след като през 2009 г. загубил 1.5 млн. евро от неизплатени чекове с предна дата.

Присъствието на кредитните акули се забелязва по виещите се улички на историческия център на Атина и по булевардите около него, където на лошо копирани листи, залепени върху предните стъкла на колите или по жълтите телефонни будки, се чете: "Трябват ви пари?".

Поклащайки глава, служителят на финансовото минстерство обяснява, че много от тях са свързани с организираната престъпност на Балканите и в Източна Европа. "Навсякъде гърците служат като параван и е много трудно да ги хванем", казва той и добавя, че много акули фалшифицират банкови процедури и подкупват адвокати.

След като Румъния и България се присъединиха към ЕС през 2007 г., техните престъпни банди получиха лесен достъп до Гърция. Основната им дейност, отбелязва служителят, бил трафикът на жени и хероин. Отпускането на кредити било страничен бизнес. В доклад от юли Организацията за икономическо сътрудничество и развитие твърди, чер трафикът на хора допринася за прането на пари в Гърция, макар че не предостави конкретни данни.

Фридрих Шнайдер, който следи черните пазари в Европа като председател на факулетта по икономика в австрийския университет "Йоханес Кеплер", твърди, че кредитните акули са пряка последица от намесата на балканската мафия в Гърция. Според него обаче годишният оборот на бранша е около 5 млрд. евро – около половината на това, което изчислява държавата.

Гръцките власти обвиняват балканските престръпни кръгове за разпространението на нелицензираните заложни къщи в Широка Атина, в която живее половината от 11-милионното население на Гърция. През последните две години броят им се утрои до около 250, твърди служителят на финансовото министерство.

Докато законните заложни къщи, които в момента са около 90 в Широка Атина, искат лихва от 3.75% на месец, нелегалните облагат с между 5 и 20%. Те допадат на горната прослойка в средната класа, която има ценни бижута. Тези хора предпочитат нелицензираните заложни къщи, които често са в западнали райони на града, тъй като там могат да се скрият от лкюбопитните погледи на съседите си.

Докато Гърция продължава да съкращава разходите, а рискът от фалит на държавата и дори от изпадане от еврозоната се засилва, секторът на незаконните лихвари ще расте. "Средната класа дълбае дъното. Всичките им спестени пари са изчезнали", коментира Федон Тамвакакис, управляващ директор на гръцката инвестиционна фирма Alpha Trust. Допълнителните болезнени мерки за пестене означават криза, "която вече не се усеща само на индивидуално ниво, а ще се превърне в масов феномен", обяснява Тамвакакис и предупреждава, че цяла класа в гръцкото общество може да изпадне в бедност.

Това причинява тежки емоционални щети. По данни на здравното министерство през октомври самоубийствата са се увеличили с 40% в сравнение със същия период миналата година. В повечето случаи до това необратимо решение прибягват мъже на средна възраст. В патриархалното общество, в което от бащите се очаква да издържат семейството, усещането за личен провал и отчуждение е болезнено силно.

От тези, които се обръщат към кредитните акули, само 5% успяват да си изплатят дълговете, твърди служителят на финансовото министерство. Също толкова обаче се самоубиват. Около 30% от кредитополучателите, сред които попада и Димитриос, си връщат дълга само частично.