Севернокорейският лидер Ким Чен Ир, превърнат в полубог в очите на поданиците си от пропагандната машина на властта и смятан от Запада за своенравен тиранин с ядрен арсенал, почина, съобщават севернокорейските държавни медии, цитирани от Reuters.

Ким беше безспорният водач на изолираната държава, която затъна в бедност по време на управлението му. Той стана трън в очите на света, като започна да развива програма за ядрени оръжия и арсенал от ракети, насочени към Южна Корея и Япония.

Лидерът беше представян като мозъка зад кървави атентати, като жизнерадостен бохем, като обект на подигравки в холивудски филми и като "стълб на тиранията" от бившия американски президент Джордж Буш. През август 2008 г. се появиха подозрения, че е получил инсулт.

Наричан Любимия вожд от севернокорейците, Ким дойде на власт през 1994 г., след смъртта на своя баща и основател на сталинистката държава Ким Ир Сен, известен като Великия вожд. Той се превърна в един от най-енигматичните световни лидери и тласна Корейската народнодемократична република по пътя към ядреното въоръжаване. По тази причина и заради многобройните провокации към съседите и световната общност той често беше определян като заплаха за глобалната стабилност.

Въпреки че беше на власт по-дълго от повечето световни лидери, за Ким се знае твърде малко. Той рядко говореше пред публика, почти никога не пътуваше в чужбина и има биография, пропита с пропаганда, която обаче не предлага особено надеждна информация. Ким имаше много титли, но тази на президент не е една от тях. Баща му Ким Ир Сен получи посмъртно званието "доживотен президент", докато той самият стана председател на Националния комитет на отбраната – реалния център на властта в комунистическата държава. Освен това Ким беше върховен главнокомандващ на Корейската народна армия.

Според севернокорейската пропаганда Ким Чен Ир е роден на 16 февруари 1942 г. в таен лагер на бунтовнически бойци, водени от баща му, край известния севернокорейски връх Пектусан. Редица анализатори обаче смятат, че той е роден в СССР, докато баща му и други корейски изгнаници комунисти получавали военно и друго обучение.

Официалната му биография гласи, че в основното училище Ким показал революционен дух, като оглавявал походи към бойното поле срещу японските войски, окупирали Корейския полуостров, пише Reuters (не е ясно как се е стигнало до този извод, при положение че японските войски напускат полуострова през 1945 г., когато малкият Ким е бил тригодишен, бел. ред.). В гимназията той вече бил образцов работник в завод и можел да поправя камиони и електрически двигатели. По-късно постъпил в университета "Ким Ир Сен", където системно изучавал "великите творби" на комунистическите идеолози, както и революционната теория на баща си, гласи официалната му биография.

Според анализатори на Северна Корея обаче Ким е водил привилегирован живот в Пхенян, след като семейството му се върнало на разделения полуостров през 1945 г. По-късно Съветският съюз поставя Ким Ир Сен като лидер на Северна Корея и семейството заживява в имение в Пхенян, обитавано дотогава от японски офицер. През 1947 г. по-малкият брат на Ким Чен Ир се удавя в басейна при мистериозни обстоятелства. Бъдещият лидер прекарва много години от младостта си в Китай, за да се изучи и да стои на безопасно място по време на Корейската война (1950-1953).

След като завършва университета, през 1964 г. Ким става член на Корейската трудова партия и бързо се издига в нейната йерархия. През 1973 г. той вече е партиен секретар по организацията и пропагандата, а на следващата година баща му го посочва за свой наследник в първата комунистическа династия в света.

Според разузнавателни експерти Ким Чен Ир е наредил атентата в Мианма през 1983 г., отнел живота на 17 висши южнокорейски представители, както и взривяването на пътнически самолет на Korean Air през 1987 г., при което загиват 115 души. Ким е подозиран още, че е планирал да събере пари, като организира отвличания на японци за откуп, търговия с наркотици чрез севернокорейските посолства и като превърне страната в голям производител на фалшива валута.

Ким беше известен като женкар, любител на чашката и киноман според хора, които са поддържали близък контакт с него, преди да напуснат страната. Той обичал да се заглежда по кръшни руски танцьорки, натрупал над 10 000 бутилки вино в избата си и се запасявал с огромни количества омари и коняк.

Севернокорейската пропагандна машина рисува доста различна картина. Според нея Ким е пилотирал изтребители, въпреки че при редките си излизания в чужбина използваше сухопътен транспорт. Той съчинявал опери, имал фотографска памет, продуцирал филми и е реализирал безпрецедентно постижение в аналите на професионалния голф, като още при първата си игра вкарал от първия удар цели 11 топки.

Когато взе властта през 1994 г., много анализатори смятаха, че Ким няма да се задържи дълго, а влиятелни елементи в армията ще се надигнат и ще поемат контрола върху държавата. Анемичната икономика вече беше в руини заради загубата на традиционните търговски партньори след края на студената война. След като Ким Чен Ир пое властта през 90-те години лошата реколта и наводненията доведоха до гладната смърт на около един милион души.

Въпреки трудния старт Ким успява да се задържи на власт. Той прокара икономически реформи, с които се опита да вмъкне малък и контролиран елемент на свободен пазар в планираната от държавата икономика.

Най-великият момент в управлението на Ким може би беше на 15 юни 2000 г., когато той беше домакин на среща на лидерите на двете Кореи, когато южнокорейският президент Ким Де Джун посети Пхенян. Тогава имиджът му на страховит и мистериозен лидер отстъпи място на любезния домакин, на чиято врата чука целият свят. Скоро след това в Пхенян пристигнаха държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт и руският президент Владимир Путин.

Слънчевият лъч обаче се скри. През 2002 г. напрежението между Пхенян и Вашингтон се засили, след като Северна Корея призна, че разработва програма за ядрени оръжия в нарушение на споразумение от 1994 г., съгласно което тя трябваше да замрази ядрените си амбиции. През декември 2002 г. Пхенян изгони инспекторите от Международната агенция за атомна енергия, а през януари 2003 г. обяви, че се оттегля от Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

През февруари 2005 г. Северна Корея обяви, че притежава ядрени оръжия, а през октомври 2006 г. разтърси региона, като изпробва взривно устройство вероятно с атомен заряд. През май 2009 г. Пхенян извърши втори ядрен опит.

Напрежението достигна връхна точка през 2010 г., когато южнокорейската корвета "Чхонан" беше торпилирана и загинаха 46 моряци. Сеул обвини Северна Корея за нападението. Пхенян отрече, въпреки че няколко разследвания показаха, че именно севернокорейска подводница е потопила военния кораб. По-късно същата година севернокорейската артилерия бомбардира южнокорейския остров Йонпьон. Това беше първото подобно нападение срещу цивилни обекти от края на военните действия в Корейската война през 1953 г. Конфликтът официално все още не е приключил, тъй като няма подписан мирен договор между Пхенян и Сеул.

Тази година Ким Чен Ир изглеждаше в по-добро здраве и видимо беше качил килограми. Той беше два пъти в Китай и посети Русия за първи път от близо десетилетие. За Любимия вожд се знае, че има трима синове. Смята се, че най-младият, Ким Чен Ун, ще го наследи начело на комунистическата държава.