Турция въвежда санкции срещу Франция заради закона за арменския геноцид
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обяви, че Турция отменя всички икономически, политически и военни срещи с Франция заради закона за геноцида, който бе приет днес от долната камара на френския парламент.
Турция ще отмени също така разрешението френски военни самолети да кацат на турска територия, а военни кораби да акостират в турски пристанища.
Според турския премиер законопроектът е политически мотивиран и е основан на расизма, дискриминацията и ксенофобията.
Този закон отваря рани в отношенията с Франция, които ще бъде трудно да заздравеят, допълни премиерът.
Законопроектът трябва да бъде гласуван и от Сената догодина. Привържениците му се надяват текстът ще бъде одобрен преди парламентът да прекъсне работа в края на февруари заради президентските избори.
Ердоган направи изявленията по време на съвместна пресконференция с украинския президент Виктор Янукович в Анкара в четвъртък.
Реакцията му е в отговор на задълбочаващия се конфликт между Франция и Турция след приетия по-рано днес закон за геноцида. Той предвижда наказания и глоба за всеки, който не признава геноцида, включително и срещу арменците, извършен от Османската империя по време на Първата световна война.
Валери Бойе, един от депутати вносители на проектозакона, каза по време на дебата, че е "стъписан как може в момента, когато Турция чука на европейската врата, една такава велика държава да окуражава гражданите си да протестират срещу този закон".
"С приемането на този закон Франция потвърди отново, че няма давност за престъпленията срещу човечеството и че тяхното отричане трябва абсолютно да бъде осъдено", каза в специално изявление външният министър на Армения Едвард Налбандиян.
Непосредствено преди гласуването външният министър Ален Жюпе се дистанцира от колегите си в правителството и управляващата партия като изрази тревогата си от евентуалните политически и икономически щети. "Смятам, че е ненужно и непродуктивно, защото не е това начинът, по който ще накараме Турция да действа (по въпроса за признаването на геноцид на арменците)", каза той, цитиран от "Файненшъл таймс". "Няма да ги накараме да променят позицията си като ги заплашваме с наказателно преследване във Франция. Напротив, ще постигнем обратния резултат."
В кампанията да се спре гласуването на законопроекта се включиха и турските бизнесмени. Тяхна група посети Париж, за да предупреди за евентуалните последици за 12-те милиарда евро френски инвестции в Турция, където работят почти хиляда френски компании, включително търговският гигант Carrefour, застрахователят Axa и автокорпорацията Renault.
Митническият съюз между ЕС и Турция не позволява действия, които биха накърнили търговията със страна от съюза, но е почти сигурно ,че френски компании ще имат проблеми, когато кандидатстват за турски правителствени поръчки.
| Франция е петият по големина пазар за турския износ и шестият по големина вносител в Турция. |
"Турция е демокрация и е част от Световната търговска организация, така че не може просто да дискриминира друг идържави по политически причини. Мисля, че тези заплахи са само въздух под налягане и че трябва да започнем по-разумен диалог", коментира министърът по европейските въпроси Жан Леонети пред радио France Inter.
Кметът на Анкара Мелих Гьокчек дори заплаши, че първата ответна стъпка ще бъде издигането на "монумент на френските престъпления" пред посолството на Франция в памет на събитията в Алжир и други страни по света.
Коментарите в пресата
"Позицията на турската държава е незащитима", казва парижкият в."Либерасион". В редакционен коментар се казва, че "геноцид, според определението на поляка Рафаел Лемкин, засяга точно определена и ограничена правна категория, основана на предумишлената природа на престъпленията и на решимостта да бъде ликвидирана етническа група. Тези условия отговарят на геноцида срещу арменците, както и на този срещу евреите и тутсите. Разликата е че този срещу последните две групи е признат и осъден от международната общност. Като отрича избиванията от 1915г. - както го е правила през последния един век - Турция пренаписва собствената си история и лъже за собственото си минало."
Други издания като "Монд" и "Фигаро" поставят акцент върху друго - че заради предизборни цели и под натиска на арменската общност във Франция президентът Никола Саркози е дал зелена светлина да се поднови парламентарният дебат за историята и паметта. "С анближаването на изборите Саркози не иска да даде никакъв шанс на кандидата на социалистите сред избирателите от арменски произход, пише "Монд". В коментар на "Фигаро" също се казва ,че Саркози е дал подобно обещание в Ереван и сега нито се отказва от него, нито налива масло в огъня, а оставя работата "на мъдростта на парламента".
В днешния брой на турския в."Акшам" пише: "Франция ще проведе едно от най-налудничавите гласувания в историята си и Саркози, който първо отхвърли проектозакона, а после изведнъж го прие само заради изборите и враждебността си към Турция, ще приключи процедурата като я превърне от много важен исторически въпрос в средство за постигане на личните си политически цели."
"Отношенията между Саркози и Ердоган изобщо не са добри. От днес нататък ще бъдат изгаряни мостове. Планът на Саркози е да отчужди Турция от ЕС с подобни маневри", пише "Миллиет".
"Йени Сафак" коментира: "Член 301 от турския Наказателен кодекс определя ,че е престъпление да се казва "че е имало геноцид срещу арменците". Във Франция е престъпление да се казва, че "геноцид срещу арменците не е имало". Дали някой ще забележи, че и в двата случая се ограничава свободата на мисълта и се пречи и на двете страни да си задават въпроси? Щетите от френския закон ще са огромни."