Католиците са по-склонни да подкрепят правителствената намеса в икономиката, отколкото протестантите, и проявяват по-силни предпочитания от тях към споделянето на богатството.

Това се казва в проучване за Европейската централна банка, цитирано от "Ройтерс".

Авторите Кристоф Бацен и Франк Бец твърдят, че теорията на Макс Вебер за ролята на протестантската етика за раждането на капитализма е била потвърдена от резултатите на техния труд. Идеите на Вебер дори са по-валидни, отколкото се смята, включително когато стане дума за избора на определени политически институции и обясняване на причините за неравенството в обществото.

Бацен и Бец обаче допълват, че въздействието на религията върху доходите не е толкова значително.

Според тях идеите на Макс Вебер по-добре обясняват икономическото развитие от тези на Карл Маркс, смятащ, че културата отразява икономическото състояние.

В своята прочута работа от 1904г. "Протестантската етика и духът на капитализма" Макс Вебер казва, че е по-вероятно протестантите да възприемат упоритата работа като път към спасението на душата им и че това е стимулирало натрупването на богатство.

Проучването за ЕЦБ се появи малко след като Ватикана призова за дълбоки реформи на световната икономика и създаването на глаболна етична власт, която да регулира финансовите пазари и да поддържа солидарност между богатите и бедните икономики. Според Светия престол финансовата криза е разкрила "какъв масов характер са придобили "егоизмът, колективната алчност и трупането на стоки".

Интересът към идеите на Макс Вебер се засилва през последните години, като учените се опитват да намерят по-убедителни факти, че религията или вярата може да влияят върху икономиката. Известно е, че изповеданията, създаващи доверие и тесни връзки в общността, помагат за развитие на кредитирането и търговията. Това е познато още при монашеските имения от Средновековието, от квакерите от ХVІІІ век, доминирали британските финанси, или ортодоксалните евреи в Ню Йорк, държащи търговията с диаманти.

Вярата е свързана с такива важни елементи като грамотността, която традиционно е била по-висока сред протестантите, но е само един от факторите, влияещи на просперитета. Важни са още правната защита на личната собственост, технологичното познание, гражданските институции, които стъпват на повлияни от религията ценности, но пък и нямат универсални за приложение форми.

Работата на Бацен и Бец "Маркс срещу Вебер: Влияе ли религията на политиката и икономиката" използва данни от швейцарските кантони Фрибург и Во, които са, съответно, католически и протестантски.

До ХVІ век те са религиозно хомогенна територия, но тогава започва Реформацията. Тя не само ги разделя във верско отношение, но и дава началото на калвинизма - течение, което заляга в появата на британския пуританизъм, Англиканската църква и доминиращата етика в англо-саксонския свят.

Вебер вижда теологичните корени на капитализма в това, което той нарича Аскетичен протестантизъм, включващ калвинизма, пиетизма, методизма и различни баптистки секти, но не и германското лутеранство.

Аскетичният протестантизъм окуражава трупането на богатство, възприемано като знак за Божия благословия, и в същото време драстично ограничава консумацията, особено тази на луксозни стоки. В основен закон се превръща принипът "Който не работи, не трябва да яде", т.е. в тези общности започва да се гледа с лошо око на призивите и опитите за преразпределяне на богатството.

В изследването си Бацен и Бец доказват, че в доминиращо протестантските райони в Югозападна Швейцария одобрението за намесата на властта по този въпрос е с 13% по-малко, отколкото в католическите райони.

Това не означава, че протестантите не споделят богатството си, е че предпочитат да го правят по собствена воля, самоорганизирайки се да помогнат, а не държавата да изземва тези функции от общността.

В САЩ, например, има общности с отчетливо ниско ниво на спестяване, но не защото консумират, а защото издържат по-големи семейства и дават значителни средства за благотворителност.