След като келтският тигър умря, Антъни Слетъри напусна работа като счетоводител и си купи няколко крави. Благодарение на нарастващия с близо милиард евро на година износ на храни и напитки и благодарение на факта, че производителите на храни се превърнаха в едни от най-добре представящите се компании на ирландския фондов пазар, земеделието бе признато за един от малкото сектори, способни да оцелеят от разрушителното спукване на балона на пазара на имоти в страната.

Правителството също се присъедини към този хор, изтъквайки производството на храни и земеделието като път към икономическия растеж и основно средство за извличане на печалба от огромните земи, озовали се в ръцете на държавата, след като Дъблин бе принуден да поеме рискованите кредити за развитие, отпускани от ирландските банки.

Специалистите предупреждават, че очакванията са прекалено завишени и не изключват възможността за пореден икономически шок, като се има предвид, че доходите в сектора са силно зависими от субсидиите в ЕС и международните цени на стоките, а износът е предназначен към все още слабите европейски пазари.

Хранителният сектор и земеделието се бореха да привлекат интереса на инвеститорите по време на десетилетието на келтския тигър, една от най-често използваните метафори за бързия икономически растеж на Ирландия в десетилетието до 2007 г., когато високотехнологичните и фармацевтичните компании, а впоследствие и строителните фирми и банките осигуряваха ръст на БВП с около 7% на година.

Тъй като от запълването на земите с двуетажни къщи можеха да се направят десетки милиони евро, банките почти нямаха време за модернизиране на оборудването на фермите за крави. Но след като имотният балон се спука, повличайки надолу след себе си голяма част от ирландската икономика, изведнъж хранително-вкусовият сектор се оказа един от най-сигурните залози.

Докато купувачите на жилища и дребният бизнес получаваха откази за кредити през изминалото лято, най-голямата кредитна институция в страната, Bank of Ireland, се похвали, че одобрява 85% от исканите кредити в земеделието, риболова и горското стопанство."

Инвеститорите в акции са също толкова ентисуиазирани. Интересът им повиши и цените на акциите и почти удвои дела на сектора за производство на храни и напитки на ирландския фондов пазар до над 20% в сравнение с под 10% по време на икономическия бум, когато доминираха банките.

В реч след реч лидерите на страната възхваляват сектора като ключ към икономическото възстановяване на Ирландия. Те посочват, че износът на храни и напитки е изиграл важна роля за излишъка в платежния баланс, който през последните месеци стимулира оптимизма, че Ирландия се намира в по-добро положение от останалите държави в периферията на ЕС за справяне с дълга. За разлика от фармацевтичните и високотехнологични компании, които се настаниха в Ирландия, за да се възползват от данъчните облекчения, за да изнасят по-голяма част от печалбите си в централите си в чужбина, производството на местните компании от земеделския и хранително-вкусовия сектор, както и техните печалби, остават в Ирландия.

Правителството очаква до 2020 г. земеделският износ да нарасне до 12 млрд. евро в сравнение с 8 млрд. евро през миналата година, като две трети от това увеличение ще се дължи на преработката на храни, а една трета - от производството на стоки. Част от ръста ще дойде от поскъпването на стоките и от постепенното премахване на ограниченията върху производството на млечни продукти, което според представители на сектора ще увеличи износа на млечни продукти с 40%, или с 800 млн. евро. Правителството насърчава също фермерите да се насочат към стоки с по-висока добавена стойност и да инвестират в увеличаване на производителността.

Вътрешната икономика трябва да се възстанови, за да постигне Ирландия необходимите темпове на растеж, за да може да обслужва дълга си. Износът компенсира слабостта на икономиката, но икономистите предупреждават, че спадът в глобалната икономика може да се задълбочи през новата година.

Земеделието и хранително-вкусовият сектор изживяват на практика два различни вида растеж - местните фермери се радват на рекордни приходи благодарение на високите цени на млякото и месото, а ирландските производители на храни реализират високи печалби, настанявайки се в специфични ниши на световния пазар. Има известно съвпадение, но съдбата на фермерите и мултинационалните компании, които разпростряха пипалата си по света през последните десетилетия, е много различна.

Процъфтяващите ирландски компании от хранително-вкусовия сектор използваха технологиите и диверсификацията на глобалния пазар, за да намалят зависимостта си от капризните стокови пазари и прогнозират високи печалби през следващите години.

Най-добре представилата се компания през последните години бе Glanbia, чиито акции поскъпнаха със 130% за почти три години, увеличавайки пазарната й капитализация до 1.3 млрд. евро, докато възходящата тенденция на ирландския фондов пазар бе 5%. Създадена първоначално като кооперация на производители на млечни продукти, тя навлиза на пазара на храни и хранителни добавки и в момента е един от най-големите производители в света на протеинови продукти за спортисти. По-големият й конкурент Kerry Group поскъпна през разглеждания период с 95% и се превърна в една от най-големите компании в този сектор в света, в производство в 23 държави, включително в Индия, Бразилия и Китай.

Макар че мултинационалните компании се разраснаха и се диверсифицираха, местните фермери продължават да бъдат силно зависими от цените на стоките и постигат умерен успех в издигането по веригата за реализиране на по-голяма стойност, въпреки че броят на продаващите производителите на седмичните пазари в Дъблин нараства. "Фермерите изостават по отношение на визия и маркетинг", коментира Климънс Вон Оу, който неотдавна наследи ферма от родителите си.

Засега зависимостта от цените на стоките не е проблем и фермерите се шегуват, че момичетата отново разговарят с тях на седмичните дискотеки в провинцията. През последните седмици цените на говеждото в ирландските заводи достигнаха рекордните 4 евро за килограм, а поскъпването на млякото с 30% повиши средния доход на фермерите, които се занимават с млекопроизводство, с 81% до 44 000 евро през 2010 г. Но в миналото цените на стоките обикновено са се движели в широки граници, като през 2008 г. някои от тях се сринаха с над 50%.

Макар че оценките, необходими на изпитите за влизане в земеделска специалност в най-големия университет в Дъблин, да се повишиха, те остават по-ниски, отколкото оценките, необходими за влизане в специалност по медицина или финанси. Фермерските доходи също остават по-ниски, отколкото в други сектори и половината от стопанствата зависят от доходи извън полето.

Слетъри признава, че обмисля да започне допълнителна работа на непълно работно време като счетоводител, за да си гарантира финансова стабилност. Нещата се развиват добре, но човек никога не знае, твърди той.