На всеки четири години в първите дни на януари цяла Америка се втренчва в малкия земеделски щат Айова. Там тази вечер в седем часа местно време официално започва дългият маратон, в който един след друг различните щати избират кой ще предизвика сегашния обитател на Белия дом. В училища, пожарни станции и кафенета консервативния електорат в Айова се събира и решава за кого да даде гласа си във вътрешнопартийните избори.

Критиците твърдят, че малкият аграрен щат отдавна вече не представлява умалено копие на мултикултурна и постиндустриална Америка и затова гласуването в него не е истински индикатор на настроенията в страната. Въпреки това възбудата от началото на надпреварата и гадаенето кой кандидат има шанс и кой не кара Америка да затаи дъх докато вървят гласуванията в 1774 избирателни събрания на Айова. Заради ролята на САЩ на глобален лидер и евентуалните последици от президентските избори светът също следи отблизо какво се случва в щата, който малцина свързват с друго освен царевицата.

Победата в предварителния вот в Айова тази вечер не означава сигурна национална номинация – статистиката дори сочи, че изборът на щата в мнозинството от случаите не е съвпада с този на национално ниво. Заради процедурата на открит диспут и убеждаване, в която избирателите излъчват своите фаворити, първият предварителен вот обаче дава добра представа какви са настроенията.

Тази година интересът към Айова е подхранван и от необичайно бурните и променливи настроения в републиканския лагер. Десните уж имат водач в надпреварата – бившият губернатор на Масачузетс Мит Ромни, но през последната година твърдият електорат непрестанно търси друг, по-консервативен и вдъхновяващ претендент. В последните седмици недоволството от липсата на силна кандидатура със смели идеи за бъдещето на страната намери изблик в неочакваната популярност на конгресмена Рон Пол, чиито възгледи доскоро бяха игнорирани от медиите и собствената му партия като твърде изолационистки, нереалистични и маргинални.

Заради вътрешнопартийните битки неочаквано голям брой консервативни избиратели твърдят, че още не са решили кого биха искали да номинират срещу сегашния президент Барак Обама. На журналисти и стратези им остава само да гадаят дали първият вот в Айова най-после ще внесе яснота накъде поемат десните.

Драмите в консервативния лагер се дължат на силния идеологически завой, предизвикан от възхода на популисткото движение, т.нар. Чаеното парти, и крайната антиправителствената реторика. От своя страна поляризацията обезкуражи силните, но близки до центъра кандидатури. "Проблемът е, че никой от сегашните претенденти в предварителните избори не е водещ политик в Републиканската партия, обяснява пред "Дневник" политологът от Университета на Айова Кари Ковингтън. Хората, които спрягахме като евентуални силни кандидатури, по различни причини решиха да не участват тази година. Вместо това имаме тази група чудаци," допълва проф.Ковингтън.

Ред популярни републиканци с шанс заради управленския си опит да спечелят решаващата за спечелването на Белия дом подкрепа на независимите избиратели като губернатора на Индиана Мич Даниелс и този на Ню Джърси Крис Кристи решиха да изчакат по-спокойни времена. Даже бившият губернатор на Флорида Джеб Буш пасува, защото в сегашния крайно поляризиран климат неговата политика би изглеждала непростимо центристка.

Вакуумът бе запълнен от ред колоритни личности, без обаче някой от тях да успее да запали и поддържа жив ентусиазма на електората. Консервативната конгресдама Мишел Бахмън и бившият сенатор от Пенсилвания Рик Санторъм имат твърде ограничен политически опит, за да бъдат взети насериозно. Бившият председател на Конгреса Нют Гингрич страда от обратния проблем – избирателите трябва да преглътнат разводи, изневери и съмнения за корупция. Губернаторът на Тексас Рик Пери пък стана любима цел на комиците, когато не можа да си спомни кои три министерства възнамерява да закрие, ако влезе в Белия дом.

Така електоратът, мечтаещ за вдъхновяващ лидер - един нов Роналд Рейгън, избира между кой от кой по-чудат и проблемен кандидат. Парадоксът, както коментира сп. "Икономист", обаче е, че Рейгън, съгласил се на увеличение на данъците и игнорирал битката около легализацията на абортите – двете вододелни теми на крайното крило, никога не би бил избран в днешната поляризирана реалност.

Политическият вакуум обяснява и неочакваният възход в последните седмици на Рон Пол. 77-годишният конгресмен от Тексас от десетилетия агитира за премахване на Федералния резерв, прекратяване на американските военни интервенции и край на близкото партньорство с Израел.  Политическите му идеи са подчинени на вярата, че държавата покварява и осакатява индивида и е извор на всяка корупция и зло.

Досега либертарианските му възгледи за пълна лична свобода и маргинализиране на държавните институции изглеждаха твърде крайни и нереалистични дори за консервативното крило на републиканците, както минималните му успехи в предишните президентски избори демонстрираха. Тази година анкетите на общественото мнение му дават обаче реалния шанс да се класира втори и дори да победи Ромни в Айова.

Всичко зависи от това, когато привечер десните избиратели в малкия аграрен щат се съберат кой глас ще послушат – този на разума или на чувствата си. Победа за Пол (или някой друг кандидат) би бил повик за смела идеологическа атака, дори когато тя е рискована на национално ниво. Изборът на Ромни, макар и невдъхновяващ, би бил рационален и подчинен на логиката, че той има най-голям шанс да привлече решаващите гласове на независимите избиратели.

Особеността на избора тук е, че гласуването става не с пускане на бюлетина, а след сложна процедура, която хората в щата с гордост наричат истинска местна демокрация. Когато пристигнат в избирателните секции, гласоподавателите, сигурни в своя избор, сядат заедно в залата, а нерешилите обикновено остават в центъра. После започва голямото убеждаване и открито дискутиране на качествата на отделните претенденти, докато бъдат привлечени достатъчно гласове. 

Дебатите в Айова може да траят до полунощ, а кандидатите ще се надяват до последните минути на 3 януари да запишат психологически важната победа в първия вътрешнопартиен вот. Когато резултатите станат явни в малките часове, журналисти и стратези пък ще гадаят накъде поема Америка в предизборната година.