Градското население на Китай надмина селското за първи път в историята

През последната година в градовете в Китай са живели повече хора, отколкото в селата, което се случва за първи път в историята на страната, съобщава Reuters. Новината илюстрира процеси във втората икономика в света, които могат да променят картата на световното производство.
Малко над 51% от 1.35-милиардното население на Китай са живели в малки и големи градове към края на 2011 г., съобщи китайското Национално статистическо бюро. Делът на градското население надхвърли половината след трийсетгодишен бърз растеж на икономиката на най-многолюдната държава.
Докато фабриките в делтата на Перлената река се множаха, стотици милиони китайци се преселваха към градовете в търсене на работа, с което помогнаха цените на китайските стоки да останат ниски. Според експерт по развитието на делтата обаче в последно време работниците искат все по-високи заплати и по-добри условия за работа, за да компенсират поскъпването на имотите и живота.
"Това е ясен сигнал за всички инвеститори – евтината китайска работна ръка остава в миналото и никога няма да се върне", коментира Чън Дзянсан, професор в Гуандунската академия за социални науки. "Доколкото знам много заводи тук се местят в държави като Виетнам и Камбоджа заради по-евтината работна ръка".
През 2011 г. селското население в Китай е намаляло с 14.6 млн. души – колкото е цялото население на Камбоджа. Скоростта на урбанизацията обаче намалява, а с нея и потокът от работници към градовете. Въпреки това голямото преселение ще продължи да поддържа растежа на китайската икономика с години.

Бързото стареене на китайското население допълнително свива дела на работоспособните. Броят на китайците над 65-годишна възраст е близо 123 млн. души – почти колкото населението на Япония.
Намаляването на потока от търсещи работа е един от факторите за прогнозирания по-скромен растеж на китайската икономика с около 7% между 2011 и 2015 г., значително по-малък от двуцифрените стойности през голяма част от последното десетилетие, обяснява директорът на статистическото бюро Ма Дзянтан.
Анализаторите спорят дали Китай наближава или пресича предела на Люис – точката, след която според теорията на едноименния икономист заплатите в развиващите се страни започват да растат рязко, след като изчезне "излишната" работна ръка в селските райони.
Около 51% от 7-милиардното население на света живее в градовете по данни на ООН. В развиващите се държави делът на селското население е по-голям от този в развитите. В Индия, която е втората най-многолюдна страна, едва 30% от хората живеят в градовете, а в САЩ 82% от населението е градско.
По повод новината заместник-директорът на Китайската асоциация за изследване на труда Су Хайнан коментира: "Това е крайъгълен камък за урбанизацията в Китай, но е твърде рано да се каже, че потокът на работна ръка към градовете пресъхва. Китай все още е насред процеса на урбанизация, което означава, че още много хора ще се преселят в градовете".

Средната заплата в Китай вече расте, макар и от ниско ниво. През 2011 г. годишните разполагаемите доходи на глава от населението в градовете са се увеличили с 14% до 21 810 юана ($3500) спрямо 2010 г., а в селските райони – с 18% до 6977 юана ($1105).
Разликата в приходите на хората в градовете и селата обаче е трудна за установяване, тъй като Китай не публикува данни за Коефициента на Джини, който отчита социалното разслоение в държавите, вероятно защото не може да се сдобие с надеждни данни за доходите на най-богатите градски жители. За селските райони обаче коефициентът в края на 2011 г. е бил 0.4, което е индикатор за средно голяма разлика в разпределението на богатството (при коефициент 1 разделението между богати и бедни е най-силно, а при 0 благата са разпределени най-равномерно).
Това няма да спре заплатите в заводите и другите работни места да растат, отбелязва Су. "Работната ръка ще продължи да бъде изобилна, но работниците ще стават по-взискателни по отношение на заплати и други облаги", коментира той.