Всяко оръжие, дори и най-модерното, в крайна сметка трябва да реши една задача – да достави боеприпасите до целта, казва генералният директор на предприятието "Базалт", където се създават всички руски гранатомети, включително и световноизвестният РПГ-7, Александр Рибас в интервю в. "Ведомости".   Руската отбранителна индустрия, наследник на огромния оръжеен потенциал на СССР, обаче страда от тежко недофинансиране през последните 20 години и ситуацията е станала нетърпима, продължава Рибас.

Реформите и държавната програма за въоръжаване до 2020 г. на стойност на 20 трлн. рубли обаче може и да не помогне за възстановяване на индустрията. Въпреки предвиденото увеличение за следващите 3 години на разходите за отбрана до 3% от БВП, абсолютната стойност на разходите достига 77 млрд. долара за 2012 г., сравнено с 600 млрд. в САЩ. Към самата оръжейна индустрия има и немалко критики – според бившия финансов министър на Русия Алексей Кудрин, цитиран от агенция РБК, тя не е в състояние да изпълни необходимите поръчки.

Освен финансов, проблемът е и интелектуален. Според Кудрин никой вицепремиер на Русия, включително и новият Дмитрий Рогозин, отговарящ за военната промишленост, не знае и не разбира какво трябва да се промени в отбранителния индустриален сектор.

По тези и други теми в. "Ведомости" говори с оръжения специалист Александр Рибас. Dnevnik.bg публикува интервюто със съкращения:

- Русия има системен проблем със завоюване на място в геополитическата конфигурация. От 1968 г. в държавата работи система за програмно-целево развитие, каквато и е практиката в развитите държави. Този метод намалява риска от приемане на неоптимални решения (като например отглеждане на царевица отвъд Полярния кръг). Системата днес не работи. Защо трябваше да се харчат пари и време за разработване на нова програма за въоръжаване, а само два месеца след това трескаво да се закърпват дупки? Защо в производството се поръчват едни изделия, а в мобилизационните задачи са предвидени други, често отдавна свалени от производство? Защо нови разработки, изпълнени според техническите задачи на Министерството на отбраната, преминали изпитания и търсени на международните пазари, не се приемат на въоръжение от нашето военно ведомство и се наричат реликви? Днес руската отбранителна индустрия се смята за някакво доведено дете на Министерството на отбраната.  Вижте някой типов договор за опитно-конструкторска работа или серийно производство. В него отговорността за несъблюдаване на договора е изцяло на предприятието. Опитайте се да подпишете протокол за разногласие – ще останете изобщо без договор.

- Безпрецедентният за новата история на Русия обем отделени средства може качествено да подобри положението на отбранителната индустрия. Бюджетът (за отбрана) трябва да бъде балансиран – ако има недофинансиране, няма с какво да се защитиш, похарчиш ли прекалено много – няма какво да защитаваш. Най-главното обаче е ефективното разпределяне на средства. А ние с това имаме традиционни проблеми, най-вече организационни. Например това е провеждането на конкурсите за поръчки през ноември при срок на доставка на готовата продукция 25 ноември прави договорите де юре рентабилни, а де факто губещи. Проблемът е много по-дълбок. Системата за разработка и доставка на военна техника фактически е разрушена.

- Държавата не е опитвала преструктуриране, а самият отрасъл е прекалено раздут още от съветско време. Имаме огромни производствени разходи, свързани с безопасността на складовете. Има някаква логика в думите на Министерството на отбраната, че не можем да отговорим на нуждите на военните. Не може да го направим по икономически показатели, докато от гледна точка на бойна ефективност можем всичко. Вижте например, че в САЩ не много коректно копираха нашия РПГ-7 под името RPG 7 American, това е красноречив факт. За сметка на износа може да оцелеем, но не и да се развиваме. Държавата трябва най-малко да финансира научните изследвания и разработки в пълен обем.

- Всички въоръжени конфликти в последно време утвърждават необходимостта от притежаване на съвеременни средства за близък бой. Оръжие с висока точност е необходимо при конфликтите между високотехнологичните армии, или в ситуация, където високотехнологична армия трябва да разруши противовъздушната система на по-малко развита държава, а след това започва активно хвърляне на обикновени бомби, както и използване на оръжие за близък бой.

Относно противостоянието на броня и снаряд, епохата на масово използване на танкове вече е в историята. Сега нещо такова може да се случи само в случай на ядрена война. По-ефективна сега е леката бронирана техника, бронетранспортьорите може да нанасят поражения на танковете на разстояние 5.5 км. използвайки управляеми ракети. Съвременни противотанкови гранатомети с еднаква лекота пробиват и танк, и бронетранспортьор – но танкът струва 5 млн. долара, а един модерен БТР 1.5 млн. долара.  

- Ние живеем в Русия, при нас винаги е така – първо няма ни лъч светлина, а след това изведнъж се случва чудо. Това стана и сега – на 15 ноември премиерът (Путин) каза, че половината от боеприпасите са стари и негодни, а преди това никой не говореше за проблема.