Една независима Шотландия, мечта на поколения националисти, ще се радва на богата на пари икономика, крепяща се на петрола в Северно море и финансовия център в Единбург, но в същото време ще бъде още една малка държава на края на Европа, уязвима към глобалните сътресения.

Националистите спорят, че Шотландия, която до 1707 г. е била независимо кралство, ще бъде новата петролна Норвегия. Скептиците виждат още един кандидат за спасяване, една потенциална Ирландия.

Шотландия, чието население е над пет милиона души, запазва правната си система след обединението с Англия през 1707 г. и от 1999 г. има правителство с ограничена власт, което контролира здравеопазването, образованието и затворите. Според привържениците на независимостта Югоизточна Англия и най-вече Лондон се радват на икономически и социални привилегии за сметка на хората "на север от границата".

Ръководена от съобразителния Алекс Салмънд, подкрепящата независимостта Шотландска национална партия (ШНП) шокира британската политическа върхушка, като спечели пълно мнозинство в девалвирания парламент през май миналата година и обеща референдум за отделяне от Обединеното кралство до 2016 г.

Проучванията показват, че обществената подкрепа за независимостта постепенно се засилва, като около една трета от шотландците са за отделяне от Обединеното кралство, а около половината предпочитат да останат в съюза.

Салмънд се е вкопчил в битка с британския премиер Дейвид Камерън за условията и момента, в който ще бъде проведен референдумът. Камерън настоява гласуването да стане по-скоро, за да се отърве от икономическата несигурност, а Салмънд иска да изчака до 2014 г., за да събере подкрепа.

Салмънд е признат за един от най-способните политици във Великобритания. Докато той говори, в съзнанието на публиката инзикват картини на шотландските гранитни градове и препускащи реки. В същото време обаче той е прагматик, който маркетира страната като чудесно място за правене на бизнес, по време на посещенията си в чужбина.

Той иска Шотландия да се отърве от британските атомни подводници, базирани близо до Глазгоу и да произвежда всичката си енергия от възобновяеми източници до 2020 г. За разлика от независима Ирландия, Салмънд предпочита държавен глава на Шотландия да остане кралица Елизабет.

Дори тогава обаче Шотландия, чието население по големина е подобно на това на Норвегия или Дания, ще трябва да премине през тежък развод с дългогодишния си партньор. ШНП иска 90% от приходите от петрола в Северно море, които за тази година бяха около 13 млрд. лири и 8% от британския дълг, в съответствие с дела на Шотландия от общото население на Обединеното кралство.

Лондон вероятно ще спори, че петролът в Северно море е ресурс, който трябва да се сподели с цялото кралство и може дори да поиска приходите от него да се разпределят според населението. Колкото до дълга, Лондон може да припомни, че е налял милиарди лири в шотландските банки по време на кредитната криза, като в крайна сметка се оказа с 83-процентен дял в Royal Bank of Scotland.

Няма единодушно мнение по въпроса дали Шотландия ще се радва на кредитен рейтинг ААА, а твърде голямата зависимост на бюджета от петрола не се препоръчва от анализаторите.

Перспективата за увеличаване на данъците и по-висока доходност по държавните облигации може да затрудни растежа в новоизлюпената държава, която и без това има да наваксва в някои отношения. Освен това тя може да означава, край на безплатното образование в университетите и безплатните рецепти за лекарства, заради които много англичани гледат със завист на север, отвъд границата.

По официални данни през трите десетилетия до 2007 г. средният годишен растеж на шотландската икономика от около 2% изоставаше леко зад този на Великобритания (2.4%) и беше доста по-скромен от този на Норвегия (над 3%). По тази причина инвеститорите може би ще се отнесат подозрително към една нова малка икономика в Европа.

Според Джим Лийвис, мениджър на фондове в M&G Investments, общите активи на Royal Bank of Scotland и HBOS, друга шотландска банка, спасена по време на кредитната криза, възлизат на около 1400% от шотландската икономика. Той изтъква, че в своя връх активите на исландската централна банка през 2008 г. са достигнали 1100% от БВП. Лийвис предупреди в блога си, че твърденията на Шотландия, че може да поеме финансовата отговорност, произтичаща от независимостта, може да се окажат неубедителни за пазарите, въпреки че шотландското правителство се хвали, че е постигнало бюджетен излишък през четири от петте години до финансовата 2009/2010 г. "Страните със сравнително малък държавен дълг спрямо БВП все пак могат да изпаднат във финансови затруднения заради дълговете в частния сектор", твърди той.

Объркването около независимостта носи рискове и за амбициите на ШНП за растеж, като например плановете ѝ да създаде 130 000 работни места, което ще увеличи заетостта с над 5%, като изведе Шотландия в авангарда на държавите, развиващи възобновяеми енергийни източници.

Анализатори от банковата група Citi съветват инвеститорите "да подхождат изключително внимателно към влагането на допълнителен капитал в Шотландия", тъй като малкият пазар може да не им донесе печалби.

Чуждестранните инвестиции в Шотландия може да бъдат застрашени от евентуални спазми при присъединяването към ЕС. ШНП, която е подчертано проевропейски настроена, е непреклонна, че Шотландия трябва да влезе автоматично в съюза. Други обаче не са толкова убедени.

Според Хюго Брейди, старши научен сътрудник в Центъра за европейска реформа и бивш ирландски правителствен представител, искането на ШНП, че Единбург за автоматично членство ще бъде много трудна задача, тъй като ще създаде прецедент за други държави, които в бъдеще може да поискат да се присъединят към ЕС.Освен това остава и въпросът с еврото. Новите членки на съюза по принцип са длъжни да обещаят, че ще станат част от еврозоната. Това може да се окаже непопулярна идея в Шотландия заради проблемите на валутния блок.

И все пак икономистите изтъкват, че Шотландия има основата за една динамична и жизнена икономика. "Няма съмнение, че Шотландия ще бъде жизнеспособна като независима държава", коментира Ашкрофт.

В едно отношение нейната икономика беше единствената част от Обединеното кралство освен Лондон, която отбеляза растеж между 2007 и 2010 г. и се нареди на трето място сред най-проспериращите региони след Лондон и процъфтяващият югоизточен район.

Шотландският сектор за производство на уиски е световен шампион, а потребителите в развиващите се страни придобиват афинитет към кехлибарената напитка. Шотландската асоциация на производителите на уиски твърди, че износът се е увеличил с повече от една пета през първата половина на 2011 г. до 1.8 млрд. лири.

Националистите смятат, че независимостта ще даде на Шотландия шанс да процъфти, свободна от оковите на централното правителство в Лондон. "Мисля, че всяка страна, която е в положение да взема политически решения, съобразени най-вече с обстоятелствата, които касаят самата нея, има по-голям шанс да постигне икономически успех, както и да намали до минимум рисковете в период на глобална икономическа несигурност", коментира Ангъс Робинсън, депутат от ШНО в британския парламент.