Докато в Шотландия правителството на Алекс Салмънд подготвя почвата за референдум за отделяне от Великобритания, а в Северна Ирландия националистите от "Шин фейн" искат да се присъединят към ирландската република, на юг в Уелс също се засилват настроенията за отцепване от Обединеното кралство, пише The Guardian.

Тази идея се подкрепя от политици като Лийан Ууд – ревностна републиканка, която смята, че кризата от 2008 г. е трябвало да доведе до отхвърляне на капитализма, и от Елин Джоунс, която е доста по-умерена, но е също толкова убедена, че през следващите няколко години трябва да се даде мощен тласък на отделянето на Уелс. Двете жени са основни претенденти за ръководството на националистическата партия "Плайд къмри", която до 2011 г. делеше властта в Уелс с местните лейбъристи

На фона на сепаратистките настроения в Единбург и Белфаст бъдещето на съюза е поставено под въпрос както никога досега, пише The Guardian. Ууд и другите уелски националисти смятат, че се отваря безпрецедентна възможност за реализиране на най-фундаменталното им убеждение – че Кардиф трябва да бъде независим от Лондон.

Ако Шотландия направи решителна крачка и напусне Великобритания, ще остави след себе си Обединено кралство Англия, Уелс и Северна Ирландия, бледа сянка на сегашната съюзна държава. Тогава маргиналното положение на Уелс ще се усети от само себе си, смята Ууд. Кардиф ще разполага с 30 депутати в британския парламент срещу 502 английски и ще се сблъска с икономическата и политическата доминация на английския югоизток както никога досега. Според Ууд, ако настъпят такива времена, те ще бъдат плодотворни за нейната партия. Всичките четирима кандидати за лидери на "Плайд къмри" се надпреварват да подчертаят колко важно е Уелс да отхвърли английския хомот, отбелязва The Guardian.

От края на 90-те години политическият живот в Уелс неусетно се обособява. Миналата година уелското правителство спечели с референдум пълни законодателни правомощия в 20 основни сфери от здравеопазване до транспорт, а официална комисия преценява условията за допълнително децентрализиране. Междувременно първите страници на вестниците са заети от истории за уелски знаменитости – актьори, футболисти и ръгбисти.

Въпреки това сравненията между Уелс и Шотландия са неуместни, подчертава The Guardian. Без отделна съдебна система и без дори пасивен спомен за самоуправление националната политика в Уелс е в младенческата си фаза. Отчасти поради традиционната симбиоза с Великобритания и поради употребата на уелския език в политическите кампании подкрепата за независимост е около 10%, а идеята не среща много привърженици в постиндустриалната англоговоряща югоизточна част на страната, която е най-населената област в Уелс. Това е добро основание да се заключи, че "Плайд къмри" се изсилва, след като на изборите за уелски парламент миналата година, които бяха спечелени от торите, остана трета с неособено впечатляващите 19% от гласовете, изтъква The Guardian.