Растение на 32 000 години съживено от руски учени
От семето на малко арктическо цвете, умряло преди 32 000, руски учени успяха да пресадят живи растения, съобщиха световните агенции. Плодът е бил съхранен в хралупата на арктическа земна катерица в тундрата на североизточен Сибир и е бил напълно замразен докато учените не го изровили преди няколко години.
Тънколистото плюскавиче е най-старото растение, възродено от древна тъкан. Досегашният рекордьор е финикова палма, пораснала от семето на 2000 годишно растение, намерено в руините на крепостта Масада в Израел.
Семена и някои клетки могат да издържат дълго време при определени условия, но след внимателно изследване редица претенденти за дълголетие се оказват значително по-млади и този случай ще също бъде посрещнат скептично от биолози, смята New York Times. Една от развенчаните легенди е за жито, отгледано от семе, намерено във фараонска гробница. Лупина на 10 000 години, открита в златна мина в Юкон в Канада, в последствие показала съвременни елементи.
Въпреки разочароващите предистории, древността на плюскавичето е подкрепена от радиовъглеродно датиране.
Изследването е направено от Светлана Яшина и Давид Гиличински от Руската академия на науките в Пушкино и е публикувано в американския академичен журнал PANS.
"Това е невероятно откритие", заяви Грант Зазула от канадската палеонтологичната програма в Юкон. "Изобщо не се съмнявам в истинността на резултатите". Именно доктор Зазула разкри, че юконската лупина е съвременна, а не древна.
Доктор Алистър Мърдок от университета Рединг във Великобритания е много по-недоверчив. "Това е отвъд всичките ни очаквания". Когато маково семе се държи при -7 градуса, температурата, при която руските учени твърдят, че са намерили плюскавичето, след 160 години само 2% от семената ще могат да покълнат, отбеляза доктор Мърдок.
Руските учени са открили семената в бърлогите на древна катерица по поречието на река Колима, която през последната ледена епоха е била населявана от мамути и вълнисти носорози. Скоро след като е била изкопана, бърлогата е била затрупана от навята пръст, зарита от 40 метра наноси и замразена на постоянна температура от -7 градуса Целзий. В хралупата имало над 600 000 семена.
Първоначално учените не успели да генерират растения от семената на плюскавичето. Успехът дошъл след като изтеглили клетки от плацентата на плода, където се генерират семената и ги отгледали в епруветка до цели растения. Редица растения могат да бъдат отгледани от единична възрастна клетка и тази процедура е била успешна за 3 от плацентите на семената.
От тях руските учени успели да отгледат 36 древни растения, които изглеждат почти идентични със съвременните теснолистни плюскавичета. Разликите са в цветовете, които са с по-тесни и по-разперени венчелистчета. Другата разлика е, че семената на древните растения покълват със 100% успеваемост, а съвременните с 90%.
Изумителните резултати могат да се дължат на катеричките, които нарочно си заривали зимнината покрай реки, където да замръзва вместо да изсъхва. В плацентата на плодовете се съдържат незамръзващи елементи, които са позволили на някои клетки да се запазят живи.
Ако се потвърди възрастта на растенията, учените ще имат възможност да изучават еволюция в реално време като сравняват древните със съвременните растения. Възможно е с този метод да бъдат отгледани и други растения, включително и на отдавна изчезнали видове.