По отношение на търговията и амбициите Турция и Китай са сродни души. Посещението през тази седмица на китайския вицепрезидент Си Цзинпин символизира развитието на съюза между двете изгряващи сили с процъфтяващи икономики, които обаче се различават значително по позициите си към това как трябва да приключат кръвопролитията в Сирия, пише Кристофър Торчия от Associated Press, цитиран от БТА.

Вицепрезидентът Си Цзинпин наблюдаваше подписването на споразумения на стойност милиарди долари и предаде послания за хармония в Анкара, а след това в сряда и в Истанбул. И двете страни опитаха, поне публично, да омаловажат спорните въпроси, сред които и строгите мерки на Китай срещу етнически свързаното с турците малцинство на уйгурите. "И двете държави са бързо изгряващи звезди. Едната от тях е глобална сила. Другата е регионална сила", заяви Мурат Билхан, бивш турски посланик и председател на външнополитическата платформа в Истанбулския университет. "Това, разбира се, по някакъв начин ги насочва една към друга и те трябва да си сътрудничат".

Търговията между Турция и Китай достигна през последното десетилетие до 24 милиарда долара на година, въпреки че по-голямата част от тази сума се формира от китайския износ. Турските власти искат да коригират този дисбаланс, като осигурят повече китайски инвестиции и туристи, както и чрез съвместни проекти в Турция или на други места като Африка.

Турският министър на икономиката Мехмет Зафер Чаглаян спомена за търговския дисбаланс на турско-китайски бизнес форум в Истанбул, като се пошегува, че Китай е обект на "несподелената любов" на Турция. Същевременно двете икономически сили имат амбициозни планове да увеличат търговския обмен до края на десетилетието.

Преди вълненията в Близкия изток и Северна Африка Турция предприе действия да развие съюзи със страните в региона, включително с авторитарни режими като Либия и Сирия. Тя обаче се придържа близо до Запада с призивите си за демократични промени и смята, че сирийският президент Башар ал Асад трябва да прекрати военните атаки срещу опозицията и да се оттегли.

Китай, който се разправи насилствено с протестиращите, които искаха повече демокрация през 1989 г., отказа да осъди Сирия за насилието. Заедно с Русия Китай упражни правото си на вето над две проекторезолюции на Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на плана на Арабската лига, който целеше да сложи край на конфликта и да се осъдят сирийските военни действия срещу опозицията. По-късно Пекин заяви, че подкрепя плана на лигата.

Колакоглу отбеляза, че Турция, която е демокрация със свои собствени слабости, води политика в подкрепа на "открити и свободни избори", докато Китай възприема сирийския случай като "вид дестабилизация", при която Западът маневрира в търсене на влияние.

През 2009 г. насилието над уйгурите, които изповядват исляма, доведе до смъртта на близо 200 души по време на най-големите за последното десетилетие размирици в най-западната част на Китай. В Турция живее голяма уйгурска общност, а премиерът Реждеп Тайип Ердоган описа прекомерната сила, която използва Китай срещу антиправителствените протести, като "почти геноцид".

Напрежението се успокои, след като Китай покани турския бизнес да инвестира в Синцзян-уйгурската автономна област, където живеят повечето от китайските уйгури, а миналата година китайските авиолинии откриха линии, свързващи Истанбул с Пекин и Шанхай, с престой в столицата на Синцзян – Урумчи.

През тази седмица турски представители съобщиха, че компании от двете държави са подписали споразумения на стойност 1.4 млрд. долара (1.05 млрд. евро), както и за подписано тригодишно валутно суап-споразумение на стойност 1.6 млрд. долара (1.2 млрд. евро), осигуряващо двустранната търговия с местна валута.

Според Алтай Атлъ от Истанбулския университет споровете за Сирия и уйгурите едва ли ще нарушат прагматичните ориентирани към икономиката отношения между Китай и Турция. Някога двете страни бяха свързани от Пътя на коприната, античната търговска мрежа между Азия и Европа. Те бяха в различни лагери през Студената война и започнаха да се отварят за инвестиции по едно и също време през 80-те години.

Атлъ смята, че китайският вицепрезидент Си Цзинпин е искал "да стъпи" в богатия на енергийни ресурси регион, преди очаквано да стане президент на Китай през следващата година.