Владимир Путин продължи по стъпките на руските владетели, когато отиде да запали свещ и да измоли благословия от иконата на Тихвинската Богородица - икона, за която се твърди, че е символ на продължаването от Русия на имперската традиция на Византия.

Вярващите са убедени, че тя е чудотворна, а според преданията пред нея са се покланяли всички владетели от Иван Грозни насам. Единственият, който не го сторил, бил Николай Втори - последният руски цар, убит от болшевиките през 1918 г.

Посещението от 30 януари в град Тихвин, Ленинградска област, бе по повод изнесено заседание на комисията по високи технологии и иновации. Но след края на заседанието той посети манастира "Успение Богородично", поклони се на иконата, разговаря с вярващите, които му пожелаха успех на президентските избори, и обсъди как върви реставрацията на светата обител, съобщиха от пресцентъра на правителството.

Това бе петото поклонение на Путин пред Тихвинската Богородица.

Убедените в чудодейната й сила посочват, че след това премиерът е засилил позициите си в провинцията, привържениците му са организирали големи контрамитинги, а социолозите са отчели, че го очаква убедителна победа още на първия тур.

От края на декември кампанията на Путин се ръководи от Вясечлав Володин, единственият приближен на Путин с практически опит от трудните изборни битки в хаотичните години след разпадането на СССР.

В петък, последният ден за агитация, кампанията на премиера се фокусирана върху твърдия му електорат, серия публикации в пресата обясняваха плановете му, а на много места бяха организирани митинги в негова подкрепа. Всичко това носи характерния почерк на Володин, посочва агенция "Ройтерс".

Рязко бе ограничено показването на Путин като мъжага, полугол яздещ кон в Кавказ или ловуващ със снайпер в Сибир. "Дори привържениците му вече го критикуват за подобни изяви", казва Фьодоров. И наистина единствената подобна проява бе спускането му в бобслей без каска по тренировъчен улей край Москва. След освиркването на боксов мач в края на годината сигурността около него бе засилена, появата му на публични събирания бе добре организирана и само веднъж - в далечния Комсомолск на Амур, той изглеждаше уморен от кампанията.

А що се отнася до Тихвниската Богородица, историците смятат, че установяването й в Русия става някъде около 1383 г. (70 години преди падането на Византийската империя) след седем чудодейни явявания като последните две са на бреговете на река Тихвинка. Църквата твърди, че тя е нарисувана по първото изображение на Дева Мария, направено лично от евангелист апостол Лука.

Иконата е свързвана с Влахернската Одигитрия по името на храма на Богородица в императорския константинополски квартал Влахерна, където се е съхранявал покровът Богородичен. Най-святата икона там е била смятана за защитничка на Константинопол и в дни на обсада с нея са обикаляни стените. Във времената на иконоборчеството тя чудодейно отплавала временно до Рим.

Появата на святото изображение в Русия започва да се обяснява като бягството му от изгубилия благочестието си Втори Рим (Византия) и установяването й в Третия Рим - Московското царство.

С вековете Тихвинската Богородица става символ на централизираната руска държава, а Одигитрия ("Сочеща верния път") носи вяра на почитащите я, че ги покровителства и насочва.

В годините на болшевизма иконата преживява всевъзможни перипетии, по време на Втората световна война попада в американската окупационна зона, после е пренесена в Чикаго и чак през 2004 г. се връща на оригиналното си място.