Руският телевизионен журналист Владимир Познер, чиято кариера започва през комунизма, се почувствал като в старите съветски времена, когато открил, че редакторите са изрязали части от предизборно токшоу, в което той е споменал критиците на Кремъл.

Това обаче се случва през 2012 г., когато цензурата е хлабава, а половината население ползва интернет. Нецензурираният вариант на предаването беше качен в мрежата благодарение на зрители в Далечния изток, които са го хванали на живо, преди редактираната версия да бъде излъчена в Москва.

Това усещане е обзело мнозина, които вярват, че духчето на медийната свобода в Русия бавно си пробива път през тапата на бутилката, особено след уличните протести срещу Владимир Путин, който получи правото да се върне на президентския пост след изборите в неделя.

Обществото, което е вкусило постсъветската свобода в анархията на 90-те години, съчетана с новите технологии, според мнозина няма да позволи на Кремъл да го върне назад въпреки годините на затягане на контрола при бившия агент на КГБ Путин и въпреки мерките на властта срещу малките либерални медии след началото на протестите през декември.

Поставена на 142-о място от 179 държави в класацията за свобода на медиите на "Репортери без граници", Русия е страна, в която журналисти са сплашвани и дори убивани за разобличаване на ширещата се престъпност и корупция, а делът на частните и критичните медии намаля значително, откакто Путин спечели първия си мандат през 2000 г.

След като запази властта, поставяйки своето протеже Дмитрий Медведев на президентския пост за четирите години, в които той беше премиер, Путин използваше контрола си върху медиите като важен инструмент за поддържане на високата си популярност.

И все пак в епохата на интернет дори на държавно контролираните мрежи, на които разчитат повечето руски избиратели, им се наложи да позволят известна доза протест сред масите, след като нарушенията на парламентарните избори през декември разпалиха обществения гняв.

Някои предпазливи критици смятат, че това се прави просто за замазване на очите на обществото – също толкова инсценирана политическа машинация, колкото самите избори. Други са на мнение, че промените през последните месеци са реални.

Самият Путин видимо призна промяната, която настъпва в медиите. В сряда той заяви пред свои привърженици: "Без свободни медии не можем да създадем стабилна ситуация в обществото. Когато обществото е абсолютно отворено, да кажем, в интернет, е просто безсмислено да ограничаваме нещо в медиите... Просто няма политическа или икономическа изгода от това, защото всеки може да прочете новините от телефона си."

Когато започнаха протестите, предимно в големите градове, държавните телевизии първоначално ги игнорираха. Те и каналите, притежавани от компании на хора, които до голяма степен симпатизират на Путин, обаче бързо смениха плочата, след като новините за протестите се разпространиха из интернет и социалните мрежи като Twitter. Оттогава основните канали излъчиха кадри от митингите и интервюта с някои от опозиционните лидери за първи път от години.

След като беше избран да наследи Борис Елцин през 2000 г. и обеща да възстанови реда и да победи мюсюлманските сепаратисти в Чечения, Путин сложи край на краткия период на неограничавана журналистика, който продължи през първото десетилетие след разпадането на Съветския съюз.

Според някои критици държавният контрол, който Путин наложи на руските медийни групи, понякога чрез облагане с данъци, е премахнал дори част от експерименталната гласност, въведена от Михаил Горбачов през 80-те години.  

Телевизионни репортери твърдят, че през последното десетилетие са били уволнявани произволно заради излъчване на критики срещу властите. Някои журналисти бяха пребити. Други бяха убити, след като започнаха разследвания. Сред тях беше Анна Политковская, която разкри корупция и други злоупотреби, предимно в Чечения. След убийството ѝ през 2006 г. Путин разгневи либералите, като омаловажи значението на нейната работа.

Въпреки че уволненията за отклоняване от линията на властта не са спрели, през последните три месеца поне има малко по-свободен дебат, отбелязват журналисти. "След изборите, независимо дали протестите ще наберат, или ще изгубят сила, независимо дали лидерите на опозицията ще се сменят, хората няма да спрат да участват в политическия живот", смята Константин фон Егерт, коментатор от радио "Комерсант".

Според Тина Канделаки за държавата ще става все по-трудно да затяга контрола, тъй като руснаците стават все по-информирани и по-добре екипирани за засичане на цензурата и за привличане на внимание към нея в интернет. Бюрократите, които са изрязали моментите, в които се споменава опозиционният активист Алексей Навални, би трябвало да знаят, че не могат да ги скрият, смята тя. Предаването се излъчи на живо в Далечния изток, на осем часови зони от Москва. Някои хора там го записаха дълго преди в столицата да бъде излъчена цензурираната версия.

Много опозиционни лидери обаче продължават да действат предпазливо. Те се опасяват, че признаците на промяна са малко и могат да изчезнат. През февруари Борис Немцов, министър по времето на Елцин и критик на Путин, взе участие в дебат в студио на НТВ. Този канал някога беше бастион на либералната мисъл, но отдавна вече е твърдо в лагера на Кремъл. Немцов отбеляза, че поради тази причина не е стъпвал в телевизията цели пет години.

Въпреки че участва в дебата, озаглавен "Кой, ако не Путин", той отбеляза, че целта на властите е да осигурят само символична медийна свобода, за да привлекат избиратели. "Това най-вероятно е имитация на свобода на словото", изтъкна Немцов. "Всичко се записва предварително. Най-критичните коментари за крадливия кръг от приятели на Путин – всичко това се изрязва."

Други лидери на протестите също се появяват на екрана, но предимно като карикатури, отбелязва Анна Качкаева, експерт по медийна комуникация от московското Висше училище за икономика и медиен коментатор за руската емисия на финансираното от САЩ радио "Свобода". Според нея е погрешно да се допуска, че е настъпила революция и свобода на словото в основните телевизии. "Това е напълно съзнателно прилагана тактика, съгласувана с политическата върхушка", смята Качкаева.

Напоследък не липсват основания за безпокойство сред журналистите, които искат да се освободят от контрола на властта. Преди две седмици малкото либерално радио "Ехото на Москва" се оплака, че неговите контролирани от държавата собственици са поискали промени в състава на редакционната колегия.

Главната прокуратура започна разследване срещу кабелната и онлайн телевизия "Дожд", след като депутат я обвини, че помага за популяризирането на опозиционните протести. Главният редактор на седмично новинарско списание беше уволнен през декември, след като изданието му публикува история за изборните измами, илюстрирана с бюлетина с написана неприлична фраза по адрес на Путин.

Новото политическо токшоу "Госдеп" беше свалено от руската програма на MTV, след като за гост в него беше поканен Алексей Навални. Водещата Ксения Собчак определи решението като цензура и разкритикува Путин, въпреки че покойният ѝ баща, кмет на Санкт Петербург през 90-те години, беше политически ментор на бъдещия господар на Кремъл.

И до днес критиките към Путин или Медведев, дори дискусиите за Чечения и проблемните ѝ съседки в Северен Кавказ до голяма степен отсъстват от радио- и телевизионните вълни. За сметка на това обаче интернет изобилства от критики срещу властта, които държавата не е намерила начин да ограничи. "Днес поради все по-голямата "интернетизация" на руското общество е много по-трудно да се наложи пълна цензура. По-трудно е да се скрие нещо, отколкото беше преди 10 години", отбелязва Константин фон Егерт от радио "Комерсант".

Според опитния телевизионер Познер е твърде късно Русия въобще да си помисля да налага ограничения на интернет по китайски модел с надеждата, че ще изолира дебатите и мненията от чужбина. "Духчето излезе от бутилката и би било много трудно да се прибере обратно. Това може да стане само с много кръв", смята той.

За да не загуби още повече доверие от избирателите, за руската държава е по-добре да се откаже от политиката на манипулативно и избирателно представяне на опозиционните гледни точки и да отвори изцяло медийното пространство, смята Познер. "Очевидно е – говориш открито с хората, казваш им в медиите това, което се случва. Това е всичко, което искат. Надявам се, че Путин и компания са достатъчно интелигентни, за да осъзнаят това", коментира той.