Путин събра 4 млн. по-малко гласове отколкото през 2004 г.
Премиерът на Русия Владимир Путин е събрал на неделните президентски избори 45.5 милиона гласове, което е със 7 милиона по-малко, отколкото получи през 2008 г. сегашният държавен глава Дмитрий Медведев и с 4 милиона по-малко от предишните избори (2004), на които Путин се състезаваше за втори мандат в Кремъл.
Резултатите са с над 12 милиона гласа повече, отколкото пуснатите през декември за управляващата партия "Единна Русия", издигнала го като кандидат.
Специалисти, цитирани от московския в."Комерсант", коментират, че получените от Путин почти 64% от гласовете се дължат на мобилизацията на уплашилите се от оранжева революция в страната.
"Путин и Медведев винаги са имали много по-добри резултати от "Единна Русия" - партия без собствен имидж. А и на последния етап преди парламентарните избори Путин я изостави и не включи собствения си рейтинг, за да издърпа партията", казва Алексей Гражданкин, зам.-директор на "Левада център". Освен това в момента той няма никакви конкуренти на политическото поле, допълва Гражданкин.
Сергей Поляков, главен редактор на сп."Политически науки", обяснява, че след парламентарните избори е била "изпусната парата", след което са започнали да растат рейтингите и на премиера, и на партията. "В допълнение много сериозно страхът от оранжева революция мобилизира консервативния електорат - това е сериозно недоглеждане от опозицията, излязла през декември на площад "Болотни". На изборите за Държавна дума опозицията успя да мобилизира своите избиратели, а на президентските - електората на Владимир Путин. Просто оставаше това правилно да бъде подадено по всички канали за комуникация."
В резултат за последните два месеца аморфното мнозинство се обърна към Путин, продължава обяснението Леонтий Бизов, ст.н.с. от Института по социология към РАН. "Основните маси, особено в провинцията, се уплашиха от признаците за смут. Освен това Владимир Путин се опита да се дистанцира от "политическата кавга" и си върна позициите на "бащата на нацията", върху когото се крепи редът в държавата."
Данните по региони обаче показват една обща тенденция, естествена за морално изхабен режим, твърди Бизов.
В 35 субекта на федерацията премиерът получи под 60%, а най-отчетлива е промяната в Москва. Там през 2004 г. Путин събра 68.6%, през 2008 г. Медведев увеличи резултата до 71.5%, а, общо взето, средният резултат за "Единна Русия" през декември 2011 г. не предвещаваше случилото се на 4 март. Ако зависеше от московчани, Путин (47%) щеше да бъде изпратен на унизителен за него балотаж срещу Михаил Прохоров (19.8%).
Всички тези данни може дори да са подвеждащи и реалните резултати да са в още по-голям ущърб да Путин. Според Дмитрий Орешкин, специалист по изборна статистика, резултатите се променят от голямото количество разрешителни за гласуване на друго място. През 2004 г. такъв документ са използвали 818 хиляди избиратели, докато тази година броят им стигна 1.59 млн. Именно тази група е подозирана, че участва в изборен туризъм и обикаля секции, за да наклони везните в полза на управляващите там, където те не са сигурни в победата си.
Друг механизъм, заслужаващ повече внимание, е гласуването по домовете с преносими урни. През 2004г. в тях е имало 4.74 милиона бюлетини, през 2008 г. те са с 1 милион повече, а през март 2012 г. - 6.13 милиона.