Освен гласуване за президент руският вот на 4 март може да внесе някои разяснения в руската партийна система, пише в. "Коммерсант". Милиардерът Михаил Прохоров, завършил на трето място, вече заяви амбициите си за създаване на десен проект, но въпросът е дали той ще успее да избегне грешките на предшествениците си.

Започналата в декември протестна вълна в големите руски градове събуди не само "гневните граждани", но и някои либерални политици, които обявиха проекти на десния политически фланг. Въпреки богатата история на такива движения от разпадането на СССР досега в момента политическото "дясно" в Русия е по-скоро абстрактно понятие, отколкото реални проекти.

Самите либерали оценяват броя на потенциалните си гласоподаватели на около 15-20% от избирателите. Социолозите обаче са на друго мнение – само 3% от руснаците смятат, че на Русия днес подхожда либерална идеология, гласи януарско проучване на ВЦИОМ. Дори и самото понятие "либерал" е смятано за по-скоро негативно, отколкото положително (41 на сто срещу 25 на сто). Не по-добре са и рейтингите на популярността на десните лидери. През последните години те печелят едва 0.5-1.5% обществено доверие. Шефът на "Левада-център" Лев Гуков припомня, че най-много популярност либералните идеи имат в края на 90-те години, когато десните партии имат представители във властта.

За тези настроения има обективни причини, смята Гудков. На първо място руското общество е консервативно и никак не може да излезе от съветското съзнание. За това се грижат и властите и контролираната от тях информационна среда. На второ място срещу либералите е отсъствието на истинска публична дискусия в медиите. "Това го няма, защото главното информационно поле е телевизията. Там се задават определени конструкции на реалността и се изказват определени мнения", отбелязва Гудков пред "Коммерсант".

Друг проблем според социолога е дискредитацията на либералните идеи от Владимир Путин и слабата работа на самите десни политици. "Политическата борба днес се свежда до дискредитация на управляващите или борба за власт чрез взаимна критика, а не чрез обсъждане на реални стратегии", припомня Гудков. "С какво се прочу Алексей Навални? С популистка критика на властта. Това е използвано от кой ли не – от нацизма, фашизма, комунизма. Това обаче е негатив, върху който нищо не може да се съгради."

Професионалните политолози смятат, че перспективите на сегашните руски десни политически проекти не са добри. По думите им трябва да се промени не само политическата система, но и психологията на населението.                 Според Евгени Минченко, глава на Международния институт за политическа експертиза, дясната партия може да бъде успешна само ако изгради идеология и я представи на избирателите.

Според Минченко засега десните партии в Русия не успяват по три причини. На първо място либералните идеи имат ниска популярност сред населението, на второ място бизнесът силно зависи от Кремъл и на трето десните лидери са неадекватни. Председателят на Института за избирателни технологии Евгений Сучков добавя, че сред главните проблеми на либералите е неспособността на лидерите да се обединяват и да се държат като истинска опозиция. По думите му в постсъветско време може да бъде посочен само един истински лидер на десните – починалият Егор Гайдар, но той не е искал да се занимава с публична политика.

Главният проблем на дясното движение е неговата двойнственост, коментира "Коммерсант". От една страна, има там някакви влиятелни фигури, но реално в политическия спектър те не присъстват. Резултатът на Михаил Прохоров на парламентарните избори, оправдаващ прогнозите на социолозите за 7-8% от гласовете, наистина може да го направи влиятелна фигура в дясното движение. От друга страна, от самото му влизане в политиката, той бе маркиран като "кремълски проект" и това плаши и ще продължи да плаши много от привържениците на либералните идеи. Това означава, че партията му няма да може да претендира за дясна сила толкова, колкото и създадена в кремълската лаборатория партия "Правое дело".