Френският предизборен популизъм e предимно пара в свирката

Френският предизборен популизъм e предимно пара в свирката

Заплахата на президента Никола Саркози едностранно да издигне бариери срещу търговията и имиграцията, ако Европейският съюз не втвърди позицията си по тези въпроси, засили популистките тонове в безпощадната предизборна кампания във Франция, но това може да се обърне срещу него.
И Саркози, и кандидатът на социалистите Франсоа Оланд се опитват да спечелят изкушени от политическите полюси избиратели като им изпращат опростенчески предложения, които специалистите се съмняват, че може да се приложат или че изобщо някога някой от двамата би приложил на практика.
Олан излезе с идея за 75% данък върху доходите на милионерите, с което опитва да се хареса на избирателите дълбоко вляво.
Консервативният президент може да изгуби повече от заплахите, отправени на голям митинг в неделя - да замрази членството на Франция в Шенгенското споразумение и да приложи едностранно протекционистични мерки в търговията. Неговото послание е отправено по-скоро към привържениците на лидера на крайната десница Марин льо Пен (тя е трета по популярност), но пък противоречи на опитите му да се представя като европейски държавник. (В понеделник вечерта Саркози предложи и облагане на всички, които изнасят в чужбина печалби и дивиденти, защото това било "неморално" и "непатриотично" - бел.ред.)
Френският предизборен популизъм e предимно пара в свирката
Reuters
Превръщането на Брюксел в "черна овца" по въпросите на имиграцията и глобализацията може да отчужди центристиките избиратели и да създаде в чужбина впечатление, че Франция отново се затваря и се интересува повече от себе си, както стана при отхвърлянето на проекта за европейскта конституция на референдума през 2005г.
"Това изпраща много негативен сигнал. Той рециклира една политическа стратегия, която е използвал в миналото. Фактът, че днес той е действащ президент, прави тази стратегия по-проблематична, особено когато се поставя под въпрос функционирането на важни политики в ЕС", коментира Томас Клау от Европейския съвет за външна политика.
Смяна на кожата
Заканата на консервативния лидер, ако трябва да не се съобрази с Брюксел в името на защитата на френските интереси, идва след предизборни обещания да намали наполовина имигрантския поток към Франция, да наложи минимални данъци за фирмите и да въведе етикиране на месото "халал" (от животни, заклани съгласно религиозните изисквания).
"Ангажирането на Саркози с Европа бе една от добрите му черти, но сега той смени кожата си като змия и надяна друга - най-малкото за времето на кампанията", казва Артър Голдхамър от "Харвард" в своя блог за френската политика. "Климатът се влошава с всеки изминал ден."
Франсоа Оланд
Reuters
Франсоа Оланд
Докато Саркози завива надясно в битката да догони Оланд в социологическите проучвания, социалистическият кандидат се насочи наляво, за да измъкне избиратели от енергичния левичар-троцкист Жан-Люк Меленшон, събиращ около 10% от предпочитанията на електората.
Оланд също иска да подкрепи местното производство, да спре изнасянето на компаниите в чужбина и да обвърже увеличаването на заплатите с икономическия ръст. Но съветниците му казват, че той ще води по-скоро центристка политика и ще бъде по-прагматичен лидер от този, който левичарската му кампания представя пред избирателите. Оланд описва себе си по-скоро като "розов", отколкото" "червен" и казва, че предложението му за 75% данък е символично и би засегнало само шепа хора.
Програмата на социалисти не съдържа идеи за структурни икономически реформи. Негов близък съветник обаче споделя пред Reuters, че той има твърдо намерение да работи със синдикатите за реформиране на трудовия пазар и да промени инвестиционната политика, за да преодолее изоставането на Франция по конкурентоспособност.
Твърдолинейният социалист Арно Монтебур смята, че ултиматумът на Саркози към Брюксел намирисва на "изборна паника". Колегата му Алексис Корбиер го нарича безпощадно преследване на Льо Пен. Кандидатът на Зелените Ева Жоли коментира, че излизане от Шенген би било като "да забиеш нож в гърба на Европа" и "жертване на Европа на олтара на кампанията на Саркози".
Силни думи, старо послание
Социологическите проучвания сочат, че избирателите се "изключват" от кампанията за изборите на 22 април и 6 май, защото тя е затънала в личностни нападки, а не се занимава с болните проблеми на страната. Въпреки това предложенията на Оланд за данък за богатите се подкрепят от 61%, популярни са и идеите за протекционизъм на френските компании при кандидатстване за държавни поръчки и ограничаване на имигрантите.
Опитът на Саркози да бъде преизбран е възпрепятстван от годините икономическа криза, свалили популярността му. Той натрупа няколко точки след енергийчния старт на кампанията си в средата на февруари, но продължава да изостава. (По данни на института IFOP от понеделник той би победил Оланд на първи тур с 28.5 срещу 27 процента, но на балотажи би изгубил от социалиста с категоричното 54.5 на 45.5 процента от гласовете. Анкетите на TNS и IPSOS са още по-безпощадни - те дават на втория тур резултат 57-58% за Оланд срещу 43-42% за Саркози.)
Марин льо Пен
Reuters
Марин льо Пен
Дипломати от ЕС казват, че Саркози само се дегизира за пред публиката, когато използва остър език по повод известни позиции на Франция, които вече предизвикват разделение в Брюксел. "Посланието е крайно, но съдържанието му не е ново", казва европейски дипломат в Брюксел.
Ханес Свобода, лидерът на групата на социалистите в Европарламента, казва, че Саркози се е поддал на собствените си страхове да не изгуби изборите. "Въпреки това, подобни коментари от президент са скандални дори по време на предизборна кампания."
Дори анализатори от средите на евроскептиците се съмняват, че Саркози може да приложи на  практика заплахите си. "Почти невероятно е той да предприеме нещо и да замрази членството на Франция в Шенген, защото това ще предизвика голям срив. И двете му обещания е много трудно да бъдат реализирани", казва Матс Першон, директор на лондонския институт Open Europe.
Шенгенската зона е нещо толкова важно за фундаменталните принципи на ЕС, че напускането й би повдигнало много сериозни правни и практически въпроси. Франция ще трябва да върне контрола по границите със съседите си Белгия, Германия, Испания и Италия, с които от десетилетия има приятелски отношения. Това би разгневило и много французи, които се радват на възможността да пътуват из континента без да им се налага да минават през паспортна проверка.
Фактът, че след миналогодишния спор между Париж и Рим по повод арабските имигранти, Брюксел вече търси начин да се затегне граничният контрол, позволява на Саркози - в случай че бъде преизбран - да каже, че е постигнал достатъчно напредък по въпроса, за да му се налага да изпълнява предизборното си обещание. "За него вратата е творена да каже: "Ами, на моите искания вече е отговорено". Така че смятам, че заплахите му са изключително на думи", казва Клау.
Антонио Барозо - анализатор от групата Eurasia, коментира по повод заплахите с протекционизъм, че реализирането им би нарушило закони на ЕС и би изпратило правителството в Париж в съда в Люксембург. "Това ще повлече нарушения на договори и незабавни наказателни процедури от Европейската комисия."
Дори дясноцентристки политици казват, че предложенията на Саркози са политически жест, който никога няма да бъде приложен на практика. "Трябва да си се побъркал, за да вярваш, че ще върнем на работа митничарите и ще издигнем отново граничните пунктове. Всички знаят, че това няма да се случи. Няма да предприемем тази голяма крачка назад", казва Франсоа Байру - центрист и кандидат за президент.
Има риск вместо да разклати аутсайдерите в състезанието, популисткият му хазарт може да се обърне срещу него. "Това е стратегия на големите залози, която той не би избрал, ако социологическите проучвания показваха по-добри резултати. Като се държи все по-кресливо, той в действителност кара Оланд да изглежда повече като държавник", обяснява Клау.