Русия е един от най-големите защитници на режима в Сирия, което до момента пречи на Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция, осъждаща насилието в страната. Външният министър Сергей Лавров твърди, че Москва е по-сдържана, тъй като смята, че НАТО е нарушил правомощията си при военната операция в Либия миналата година. Според Financial Times обаче реакциите на Кремъл се дължат на това, че за Русия Сирия остава най-надеждния търговски партньор и Москва иска нещата да си останат такива, каквито са били досега.

Всъщност президентът Башар ал Асад, както и баща му преди това, купува по-голямата част от оръжията и военното оборудване от Русия и през годините натрупва голям дълг. През 2006 г. Москва опрощава около 75% от тези задължения в замяна на достъп до средиземноморските военни бази в Латакия и Тартус, а за Русия този достъп е от голяма стратегическа стойност.

Руското правителство е инвестирало много в дългосрочните планове и за двете бази, като тази в Латакия е за подводници, а за тази в Тартус имаше надежди да се използва за ракетни крайцери. Затова очевидно Кремъл се опасява, че евентуалното сваляне на Ал Асад може да означава и загуба на ценните средиземноморски пристанища, коментира Financial Times.

Досега президентът оцелява срещу ескалиращата въоръжена съпротива, а дезертьорите от армията му не са много. Но Дамаск става все по-изолиран и подкрепата на Русия и желанието на режима да остане на власт на всяка цена изглежда няма да бъдат достатъчни. Дните на Асад в Дамаск са преброени, а следващата власт в Сирия може да не е толкова благоразположена към Русия.

Financial Times подчертава, че Москва може да се обърне към Гърция, за да продължи да има средиземноморски бази и Германия и други ключови страни в ЕС трябва да внимават. Гърция изпитва отчаяна необходимост от дългосрочен източник на приходи. Населението се чуди как така икономиката трябва да се възстанови, след като се приемат строги бюджетни съкращения, наложени от Брюксел и Берлин.

Една 30 или 50-годишна сделка, която може да осигури на Русия база на пристанище Пирея, един ден може да звучи съвсем логично. С течение на времето такова споразумение може да осигури на гръцкото правителство до 200 млрд. долара.

Невъзможно е Лукас Пападимос и неговия кабинет на технократите да сключи такава сделка, донякъде защото съюзниците от НАТО категорично ще се възпротивят. Но някое бъдещо гръцко правителство, оглавявано от "Нова демокрация" например, сблъскващо се с огромен популистки натиск да осигури приходи и със сериозни политически искания от страна не Берлин и Брюксел, е нещо съвсем различно.

Струва си да се обмислят ефектите от нещо такова. Една неконкурентоспособна Гърция може да има повече финансова гъвкавост отколкото европейските й партньори сега смятат. Ако поради някаква причина гръцкото недоволство и настояванията на Европа един ден извадят Гърция от ЕС, това може да означава нова вълна на враждебност между Гърция и Турция.

Всъщност ако членството в ЕС и НАТО е имало за цел да създаде нови връзки между тези традиционни противници, излизане на Гърция от ЕС може да провокира обратната тенденция.

Гърция и европейските институции има безброй много причини да остане в ЕС, смята Financial Times. Страната току-що получи 170 млрд. евро, за да покрие финансовите си нужди до 2014 г., но както ЕС, така и МВФ намекнаха, че е възможно да се появи нуждата от още финансова помощ. ЕЦБ осигури подкрепа за гръцките банки в размер на 130 млрд. евро, членството в НАТО има други предимства. Това са едни от малкото причини, поради които Гърция скоро няма да напусне ЕС.

Но с течение на времето дългосрочните ефекти от строгата бюджетна дисциплина върху икономиката, общественото недоволство към Германия и европейските институции могат да променят нещата – както в Гърция, така и в Европа. Затова останалата част от ЕС трябва да внимава. Сега Гърция е няма много възможности, но след време те могат да станат повече отколкото си мислим, предупреждава Financial Times.