Пакистанката, вдъхновила документален филм за жертвите на нападенията с киселини в Пакистан, който спечели преди месец първи Оскар за азиатската държава, се самоуби в Рим, предаде Associated Press, цитирана от БТА.

Трийсет и тригодишната бивша танцьорка Фахра Юнус е скочила на 17 март от шестия етаж на жилищна кооперация в Рим. Тленните ѝ останки бяха върнати от италианската столица в Пакистан в неделя. Случаят разпали гняв в родината на Фахра.

Тежката ѝ съдба постави преди години началото на кампания за борба срещу нападенията с киселини над пакистански жени. Нападателят на Фахра беше нейният съпруг, влиятелен политик, който избегна осъдителната присъда, според мнозина благодарение на кариерата и връзките си. Така случаят извади наяве и недостатъците в пакистанската съдебна система, позволяващи хората със стабилни връзки да се отърват от затвора.

Фахра работела като танцьорка в квартала на червените фенери в пакистанския град Карачи, когато се запознала със съпруга си Билал Хар, син на Гулам Мустафа Хар, бивш губернатор на най-голямата пакистанска провинция Пенджаб. Двамата се оженили. По онова време Фахра била тийнейджърка със син от предишна връзка, а Билал на около 30 години. За него това бил трети брак. След три години на съвместно съжителство Фахра напуснала съпруга си заради домашно насилие и се прибрала при майка си. Тогава съпругът ѝ, по онова време депутат в пакистанския парламент, дошъл в къщата на майка ѝ и я залял с киселина в присъствието на петгодишния ѝ син.

Трагедията се разиграла през май 2000 г. При процеса Билал бил оневинен, но мнозина в Пакистан смятат, че той е използвал връзките си, за да избегне осъдителната присъда. Той самият твърди, че нападателят е друг мъж със същото име като неговото.

Фахра претърпя за 12 години 38 пластични операции и въпреки това до последно ѝ е било трудно да се погледне в огледалото, разказват нейни близки. На места киселината е била разяла кожата ѝ до костите.

По време на процеса адвокат на Фахра беше Техмина Дурани, бивша съпруга на бащата на Билал. Тя успя да привлече вниманието на международната общност върху съдбата на клиентката си. Накрая Фахра получи предложение да се лекува в Италия.

Италианските власти поеха разходите по пребиваването ѝ там и осигуриха безплатно училище за сина ѝ. Въпреки тези грижи Фахра не успяла да преживее психологическия шок от атаката и сложила край на живота си, разказват нейни близки.

Кампанията, подета от Техмина Дурани в защита на Фахра, сплоти много пакистански жертви на нападенията с киселина. Техните усилия доведоха до промяна в пакистанските закони. Миналата година пакистанското правителство прие няколко закона, които криминализират нападенията с киселини и предвиждат минимум 14 години затвор.

Същевременно пакистанската режисьорка Шармийн Обайд Чиной направи филма Saving Face за пакистански жени, залети с киселини. Тази година филмът спечели Оскар за най-добра късометражна документална лента. Това е първата подобна награда за Пакистан. Самата Фахра беше много щастлива заради това отличие.

В Пакистан само през 2011 г. бяха документирани над 8500 нападения с киселини, принудителни бракове и други форми на насилие над жените, припомня Associated Press като се позовава на данни на организацията за защита на правата на жените "Аурат".